Днес църквата чества успението на св. Йоан Рилски

 Днес Църквата чества един от трите празника, посветени на най-българския светец. Роден в с.Скрино в Осоговската планина, около 876, преп. Йоан Рилски е небесен закрилник и ходатай пред Бога на целия български народ. Приел монашеството, преподобният се отдава на подвижнически живот, като оставя суетата на заобикалящия го свят. Борейки се с изкушенията на дявола, известно време той живее във Витоша и Руен., след което се преселва в Рила. В непристъпните недра на планината негови единствени съжители са дивите животни. Пребивавайки в пост и молитва, покровителят на българския народ укрепва духовно и достига високо нравствено съвършенство. Отдалечил се от света, пустинникът не забравя своя народ, който изживява тежка духовна криза в онзи момент, а непрестанно отправя горещи молитви към Бога за неговото спасение. В непреходните рилски височини преп. Йоан не остава скрит за своите съвременници, които го търсят, за да се поучат от наставническото му слово и получат неговото благословение. 

Скромният отшелник от Рила планина живял през X век, по времето на св. княз Борис, на сина му Владимир и на цар Симеон и на сина му св. цар Петър. Известно е от историята, че благочестивия български цар Петър също търси съветите му. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса.

След многогодишен духовен подвиг, в залеза на своя живот светителят основава свое братство и построява Рилския манастир, чиито пръв игумен е той. Оставеният от него монашески устав е пример за подражание за всички бъдни поколения. През 946 на днешния ден рилският чудотворец завършва блажено земния си път. Погребан е в манастирския храм.

Църквата в тропара на празника му разкрива светостта на неговия живот:

„Основа на покаянието, ръководство за умиление, образец на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, Преподобни. Защото ти пребъдваше в молитви, постничество и сълзи. Отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души“.

Запазил в нетление тялото му, Бог прославя своя угодник чрез множество изцеления и чудеса, които извършва то. Нетлението на тялото му е разкрито на 19 октомври, деня в който светите мощи са пренесени в пещерата, в която е живял в Средец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство, цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Те са се пазели в храм номер 8 на хълма Трапезица. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в дома му – Рилския манастир. Това събития Църквата отбелязва на 1 юли.
Станал средище на духовен живот, основаният от светителя манастир, носещ неговото име, въпреки безчинствата извършени от комунистите в светата обител, е едно хранилище на националната самобитност и обединяващ духовен център на българщината, който ни дава право на гордост. Въпреки, че св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.