Доростолски митрополит Яков: Да отворим духовните ясли на сърцата си и да приемем в тях Идващия в света Спасител

Обични в Господа чеда на Епархийската ни Църква,

„… Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът…“ (1 Тим. 3:16). Няма християнско сърце, което със сълзи на умиление да не преживява Рождественската радост, озарила Вселената от Витлеемските ясли, вместили в себе си невместимия Христос Бог.

Актът на Боговъплъщението е началото на Божественото домостроителство, на примиряването на небето със земята, на нашето завръщане в обетованото ни от предвечния съвет Божи небесно Отечество. Акт на безграничната Божествена любов, преизобилно изливаща се върху човешкия род, „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ (Йоан 3:16).

За съжаление, в нашия забързан живот много рядко си спомняме за тази безгранична себежертвена Божествена любов. Отдадени на ежедневните, грижи изтласкахме Бог в периферията на сърцата си и мъчително се опитваме сами да намерим начини за справянето с „модерните“ болести на съвременната цивилизация – стреса, апатията, отчуждението и т.н. И не си даваме сметка, че те са породени именно от това отдалечаване на сърцата ни от Бога, от Източника на всяко добро даване и всеки съвършен дар, от благодатното общуване с Него посредством св. Тайнства на Църквата.

Действително живеем във време смутно и разделно, в свят на изпитания и съблазни, но въпреки тях или може би именно поради тях ние винаги трябва да се уповаваме на думите на нашия Божествен Спасител:

„… Дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Какво означава това „дерзайте“ ?

Означава ВЯРВАЙТЕ, означава ОБИЧАЙТЕ, означава БЪДЕТЕ дейни добротворци, носители на Божествената светлина чрез делата си, та като ги видят човеците да „… прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).

Християнинът е светоносец, подобно на Витлеемската звезда той носи в света нетварната Божествена светлина, която указва благодатния път на спасението, която преобразява, обожествява човешката природа и разпръсква делата на тъмнината. Тази светлина, подобно на мъдрите девици, и ние трябва да носим в светилника на сърцата си, та всякога осиявани от нея, да я разпръскваме всред нашите братя и сестри и да ги приобщаваме към вярата и живота в Христа!

И така възлюблени мои, нека в навечерието на Рождество да отворим духовните ясли на сърцата си и да приемем в тях Идващия в света Спасител! Амин, да, дойди, Господи Иисусе! (Откр. 22:20)

Честито Рождество Христово!

Честита и благословена да е Новата 2022 година!