До един бъдещ поклонник: за Витлеемската пещера



Готвиш се за път към Светата земя. Слушал си, казваш, от владика Нектарий разказ за миналогодишното поклонническо пътуване и това още повече те е насърчило да осъществиш своето добро намерение. Но искаш, в навечерието на Рождество, да научиш още нещо за Витлеемската пещера, този земен палат на Небесния Цар.
Най-знаменитата от всички пещери на света се намира на края на стария град Витлеем. Хубав, бял като платно път води поклонниците от Йерусалим към Витлеем. Но на нас не ни е до пътя; с очи гледаме него, а духом сме в онази свещена пещера. Околностите са каменисти; край пътя – оскъдна зеленина, някое лозе, някоя маслинова градина, някоя нивичка с пшеница, но най-вече камънак. Но нима ни е до това! Погледът ни се плъзга наоколо, а душата ни едва чака да види пещерата.

Преминаваме край манастира „Свети Илия”. На мястото, където се намира той, източните мъдреци са пренощували на връщане от Витлеем и тук им бил даден знак да не ходят при Ирод, а да свърнат по друг път към родината си. Влизаме във Витлеем, в Бет-лехем, което означава Дом на Хляба. Тайнствено и многозначително е името на града, в който се е родил Онзи, Който е казал за Себе Си: Аз съм хлябът на живота [1]. Арабски град. Навсякъде само араби; тук-там по някой грък или евреин. Мнозина говорят руски. Научили са го заради руските поклонници, които се стичат тук. Нашите говорят с тях на сръбски и някак се разбират. Заобикалят ни; предлагат ни броеници, икони, седефени кръстчета и различни предмети, изработени от маслиново дърво. Продават ги и от това преживяват. Целият град преживява от Христос. И то не от вчера, а от векове. Но всичко това слабо ни интересува; нашите очи търсят знаменитата пещера. Разпитваме къде е. Водят ни по дълга, тясна улица и ни въвеждат в просторна църква, с много мраморни колони. Пещерата е тук, в самия храм. Храмът е издигнат над нея от цар Юстиниан петстотин години след Христовото Рождество. По няколко стъпала се спускаме долу, под пода на храма – в пещерата. Сърцата ни горят в трепет.

В тази студена пещера е започнало да бие най-топлото сърце, което някога е туптяло на земята. Всеки удар на това сърце е означавал любов и само любов към човешкия род. Вдясно има олтар с много златни и сребърни кандила. Тук Той се е родил от Пречистата Дева Мария. Вляво – друг олтар, отново с много кандила. Тук са били яслите и тук Той е лежал повит върху сламата. Много от нашите поклонници започват да плачат от вълнение. Бог е казал чрез пророка: Ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът [2]. В тази пещера – къде, ако не тук – каменното сърце става меко като нагрят восък.

Самата пещера е тясна и мрачна. В Светата земя има много по-широки и по-хубави пещери. Има такива, които са пригодени за добитък; има други, в които стануват хора; има и такива, които са служили за гробници. Но Човеколюбивият Божи Син, като се спуснал на земята от престола на вечната слава, дори от пещерите не избрал най-светлата и удобната. О, какво смирение! Какво понижение заради нас! Затова всички ние падаме на колене, покланяйки се на Него, вечния Разум и вечната Любов. А душите ни се въздигат от тази пещера към Него, Царя на небето и земята, Победителя на греха и смъртта. Впрочем какво е за нас Неговата пещера, ако не плесница за нашата суета и вечно свидетелство за Неговото величие? Той, Той, възкръсналият и жив Господ, пътува невидимо с нас, както някога с двамата си ученици до Емаус. Ние чувстваме Неговото присъствие и се радваме на всяка крачка.

След като изпяваме рождественския тропар, един поклонник извиква: „Христос се роди!”, а ние всички в отговор: „Наистина се роди!“. И пещерата отеква като голяма камбана.

След това излизаме навън и отиваме на посещение при гръцкия митрополит. И така нататък, и така нататък. Но душата ни остава в светата пещера и светата пещера остава в душата ни до ден днешен.

 

Бележки

1. Йоан. 6:35.
2.  Иез. 36:26.

 

Превод: Диляна Иванова

 

Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая“, ИК „Омофор“ 2012

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...