За богатия младеж и малките ни светове

Днешният евангелски текст е посветен на разговора на Христос с един богат младеж (Мат., гл. 19). Младият мъж се обърнал към Господа и Го попитал какво трябва да направи, за да наследи вечен живот. Господ първо му припомнил заповедите: „Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си”. Младежът отвърнал, че изпълнява тези заповеди от младини, и попитал какво още не му достига….

Този евангелски епизод ни разкрива как Господ използва педагогически подход, за да ни покаже реалната причина за това какво отделя човека от царството Божие. Христос не се интересува от повърхностната страна на нарушаването на заповедите, а разглежда същността на връзката на човека с Бога. Господ искал да открие на младежа, а чрез него – и на всеки човек, неговия истински проблем.

Пред нас възниква големият въпрос: как така може да се окаже, че сме спазвали Божиите заповеди, без всъщност наистина да следваме Бога. Тоест, съществува възможност да не прелюбодействаме, да не крадем, да не лъжесвидетелстваме, да почитаме родителите си, и едновременно с това… да не следваме Господа?! Това е възможно, когато спазването на заповедите е израз на усилие за нашето собствено утвърждаване; усилие, с което искаме да докажем, че спасението ни зависи от нас.

Господ казва на младежа, че може да направи едно нещо: да продаде имота си и да Го последва. Кога сме готови да последваме Бога? Когато чувстваме, че нямаме друго по-голямо съкровище в живота си от Христос. Това не означава да не ценим всички други връзки в живота си. Въпросът е те да не ни отделят от Христос, а да са включени в Тялото Христово. Тоест да ни насърчават да следваме Христос. Защото всичко, което движи сърцето ни и ни се струва по-мощно от Истината, по-мощно за нас от Бога, е равнозначно на откъсване от Неговото Царство. Това е искал да покаже Христос на богатия младеж – че в сърцето му има нещо, чиято загуба би могла да го срине дотам, че да го възпрепятства да последва Господа.

Богатият младеж си тръгнал натъжен, защото имал много имот, ни казва Евангелието. Нека не се мамим. Богатството само по себе си не е нещо лошо; определяща е зависимостта към него. Може да си толкова фиксиран и в малкото, което притежаваш, че очите ти да изгубят Христос от погледа.

Кой днес е “богатият” от евангелския текст? Този, който зависи от своите си неща; който се опитва да придобие сила чрез светски средства и по този начин зачерква Христовата личност в живота си. Светските средства може да не са непременно богатствата. Такова средство може да е идеологията, може дори да е добродетелта… Всичко това е „нашето богатство”, което не се осмеляваме да оставим, да раздадем и да последваме Христос.

А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Но кое е прозорчето, което ни отваря Христос? На въпроса на апостолите – “кой тогава би могъл да се спаси” – Той отговаря: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога”. В крайна сметка цялата история на нашето лично пътуване е тук: да се облегнем в Христос, да стигнем до крайния предел на нашата лична безизходица, за да се обърнем към Него.

Когато човек се чувства по-силен, толкова му е по-трудно да се обърне към Христос. Полагаш усилия да бъдеш добродетелен, за да докажеш на себе си „колко си праведен“, как можеш сам да си заслужиш рая. Водиш борба, полагаш усилия, но ето, че грехът за пореден път се изправя пред теб… отново и отново. И тогава се питаш: „Но, защо, Боже мой, нали полагам усилие, нали искам да пазя Твоите заповеди!”.

Ето един пример – някой има добро, стабилно семейство и това е центърът на живота му. Внезапно обаче идва някакво затруднение. И гордостта му от това, че е добрият глава на семейство, рухва много бързо. Когато семейството се превърне в самоцел, това също е примка за християнина, която не му позволява да обикне другите хора, извън семейния кръг.

Някой тук ще каже: „Но какво? Да не обичам децата си ли?“. Разбира се, че ще ги обичаш, но чрез Тялото Христово, защото е добре да помниш, че никой не може да обича твоите деца повече от Христос.

Св. Йоан Лествичник казва, че когато човек влезе в капана на сребролюбието, често използва като предлог благотворителността. Монахът казва: „Събирам, за да дам на нуждаещите се!”; мирянинът казва: „Аз тези пари ги искам, за да помогна на децата си и на бедните”, или: „Искам да спечеля от хазарт и ще дам една част от печалбата на бедните“. Но това е измамно, демонско. Това именно е болестта на богатия, за която Христос говори в този евангелски текст.

От какво има нужда човек, какво жизнена позиция трябва да заеме? Да отиде с проблемите си, със своя крах при Христос и да Му каже: „Чувствам се безсилен, но идвам при Теб, защото Ти каза, че невъзможното за човеците е възможно за Бога”.

Апостолът пък казва: „Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени)“ (Ефес. 2:4-5). Трябва да осъзнаем, че се спасяваме чрез Божията благодат, и доколкото човек вярва в себе си извън тази благодат, той се намира под влиянието на дявола.

Необходимо е да стигнем до тази лична безизходица, до това благонадеждно отчаяние, което ни дава знак, че не можем да живеем повече така, сринали сме се, но и в тази окаяност сме готови да оставим богатствата си и да търсим Божията милост. Затова Бог устройва нещата така, че да се обърнем към Него, да разберем, че нямаме сила от себе си. Тогава и само тогава сме зрели да приемем Божията благодат и Светият Дух да даде плод.

Защо Бог устройва нещата така? „За да не се похвали някой”. Но защо, Боже мой, не ни позволяваш поне малко хвалба, за да се успокоим, бихме попитали. Защото тази хвалба ни възпрепятства да бъдем снизходителни към грешките и недостатъците на ближния, и най-вече – да бъдем в общение с него.

Господ прилага този педагогически метод – да устройва обстоятелствата така, че да не се хвалим – за да бъдем в единение с нашия брат. Щом се почувстваме малко по-силни, започваме да търсим и да общуваме със „силните“ като нас. А по-нискостоящите, по-слабите от нас неусетно започваме да презираме. Това е знак за болна душа, в която няма Христов етос и любов в себе си.

Ето защо Бог устройва трудности и изпитания в живота ни – за да излезем от нашия малък свят и да погледнем към презрените и изтикани в периферията наши братя със същото уважение, с което бихме гледали към най-силните и успелите.

Превод: Константин Константинов