За дълготърпението


По време на криза най-дефицитното и най-липсващото качество се оказва най-нужното и най-ценното. Това е търпението. Библията прави разлика между обикновеното търпение и това, което нарича “дълготърпение”. Ако отворим посланието на св. апостол Яков, ще прочетем следното: “И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. Дълготерпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило” (5:7-8).

Ние, християните, вярваме, че Иисус е дошъл веднъж на земята, за което свидетелства Рождество Христово. Но ние също вярваме, че Той ще дойде втори път, ще има второ пришествие и по всички признаци то наближава. Следователно ние имаме всички основания да бъдем не само търпеливи, но и дълготърпеливи. Трябва да издържим на несправедливостите, на обидите, на клеветите, щом сме уверени, че е близо деня на върховната и окончателна справедливост. Най-великата и най-силната наша надежда е самият Христос, Който е Божи Син и наш Спасител.

Като земеделеца ние очакваме бъдещето с надежда. Земеделецът засява семето и очаква търпеливо жътвата. Така и ние очакваме времето, когато Бог ще въздаде всекиму според делата, когато ще накаже злите хора, служили на дявола, и ще награди верните на Христос. Той е обещал на Своите ученици, а чрез тях и на нас, че ще се върне. Това е най-сигурното нещо на света. Немският пастор и богослов Хелмут Тилике бил запитан какво ще каже на Христос, когато дойде отново. Той отговорил: “Ще Му кажа: Знаех си, че ще си сдържиш обещанието”.

Добрият живот, за който мечтаят повечето хора, е награда, а не заслуга. Животът ни може да е изпълнен със страдания и насилия. Но както пише апостол Павел до филипяните: “Вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него” (1:29). Днес нашият живот може да е труден, но това няма да трае дълго. Вечният Съдия бди над своите, чува техните молитви и е готов да унищожи злото. Идва времето, когато Божията любов и Божията справедливост ще възтържествуват. Но за целта трябва да бъдем дълготърпеливи, както ни призовава апостол Яков.

Редно е не само да четем и пишем за търпението, за което избухливият и вироглав картагенски гений Тертулиан пише специален трактат, а сами да го усвоим. Някои хора са флегматици по темперамент и изглеждат търпеливи като впрегатни добичета, но това не е гаранция, че търпението им е и вътрешно, а не само външно. Други хора с холерическа нагласа “кипват” по всеки повод, а днес особено поводите изобилстват. Приучването на дълготърпение става с продължително самонаблюдение и упорита борба със себе си. Важното е веднъж да се сложи начало. Още великият Конфуций отбелязва парадокса, че безкрайното търпение поражда незабавни резултати.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

18 Отговори

  1. hpberov каза:

    Високопреподобни отец Павеле, искаше ми се в заключението на Вашия коментар да прочета обективния богословски критерий за отграничаване на дълготърпението на християнина от неговото примирение. Или, доколко дълготърпението е вид въздържание или самоизпитание, водещо към мълчание, апатия, а оттам и до безхаберие? Къде виждате „правия път“?

    Бърз поздрав!

  2. Рътеп каза:

    http://www.dveri.bg/content/view/7990/33/

    близо сме 🙂

  3. Chorbalan4o каза:

    Да честитим на portos рожденния ден и да му пожелаем здраве и повечко мъдрост!

    Жив и здрав, братле! Наздраве!

  4. Дон Кихот каза:

    Разликата между нехристиянското овчедушие и християнското дълготърпение е любовта. Тя е дългожтърпелива и пълна с благост (1 Кор. 13:4). Овчедушието е пасивно, а дълготърпението – активно. Първото често е негативно и пасивно наблюдаване на злото, което се разраства като тумор, а второто е позитивно действие чрез молитва и убеждение, но в никакъв случай не е насилие. Затова няма да участваме в бунта на 14.1.2009.

  5. hpberov каза:

    Благодаря за отговора, отец Павеле!

    Явно това ще е, точно както съм си мислил: Църковно-държавната реалност в България си е изпит по дълготърпение за християните! И понеже, както се вижда от последното преброяване 2001, атеисти в България няма, овчедушието ще е дошло в България като импорт „нехристиянски“. Дълготърпеливата любов, пълна с благост ще да е оная тяга, която да движи християнина в България, няма какво друго да е! Няма начин това да е овчедушието, водещо до мазохизъм, просто няма как! Само изпитът по дълготърпение, който верният полага пред висшия клир и обратно. Та затова, от дълготърпение и клирът търпи християните да се определят верни „по семеен произход“, евангелизирани и причастени автоматично, а верните дълготърпеливо и мирно си знаят, че след Брежневия синод ще дойде Нео-брежнев.
    Парадоксът е, че дълготърпението все пак може да породи насилие, особено когато е прекалено и sine ratio: В случая, когато самоубеждението е sine ratio – тогава се стига до мазохизъм.

    Искате да кажете, че ШУ няма да участва на 14.01. или че богословската катедра няма да е представена там или, че Варненска епархия и в частност Шуменска духовна околия няма да подкрепя „насилствени“ предсрочни избори?

    А ще отслужите ли молебен за ненасилие в тази връзка?

  6. ta6evv каза:

    Казвам само“доцент“,защото на снимката с която се представяте в сайта сте “цивилен“.Това всеки път от както съм в този сайт ми е,като“трън в очите“.Правите забележки“доценте“,но не мислите ли,че нямате право да сте с такава “цивилна“ снимка,и то в такъв сайт.
    Вие сте духовник и би трябвало да се явявате в обществото с расо.Иначе при това положение,не приемам никъкви забележи от вас“доценте“…

  7. Дон Кихот каза:

    За мен е абсолютно все едно дали съм с расо или без расо. Когато духовник отиде на плажа или да копае градината си, с расо ли трябва да е облечен? Ако Вие смятате, че расото прави човека, не сте разбрали нищо от християнството. Расото е ритуална дреха, наложена от фенерските владици след ХVІІІ век.

  8. paun каза:

    За мирските свещенници може и да е така,но за монаха това е „хитона на правдата“.Все пак монах без расо на обществно място е съблазън за неукрепналите във вярата.В къщи може да си ходи както си иска.Не се гневете на тази забележка.

  9. ta6evv каза:

    Много добре казано,точно това имам пред вид.
    На обществено място духовникът трябва да с расо,каквото и да ми казвате доценте,така си е.Още повече сте преподавател.Какъв пример давате вие на студентите си?Това е един от най-големите проблеми в БПЦ,че го няма личния пример.

  10. Дон Кихот каза:

    Не ми повтаряйте зилотските книжки, а оправете Ващите проблеми. Приличате на грешниците в Дантевия ад, които от нямане какво да правят гризат собствената си плът.

  11. Toshev2006 каза:

    Отец Павле, като свещенослужител към свещенослужител, въпреки възрастовата ни разлика, смея да ти направя забележка, че държанието ти е дръзко и непочтенно към „ташевв“, а и към други участници в коментарии, не само под тази тема, но и под други твои писания.
    Засягаш се за правилен укор. Ако имаш поне малко монашеско смирение сигурно би понесъл с мълчание горните препоръки и с малко повече самокритичност.
    Иначе, няма нищо лошо да се снимаш и по бански, но в друг сайт!

  12. ieromonah Ioan каза:

    не ми се иска даже и имената Ви да пиша, дето се правите на толкова порядъчни. Отец Павел Ви каза една истина, а вие тръгвате да го обличате в расо. Расото не е хитона на правдата, а е парцал, който изгнива и колкото и да не им харесва на някои тази истина, тя си остава истина. Св. Онуфтий е бягал гол и да не би да е загубил вярата си в Бога. И за Христа казваха, че не се държи като равин, ама думите му рани лекуваха и грехове сечаха. Прекалено сте свикнали с формите милички и ви убягва същността. Язък!

  13. ta6evv каза:

    Ioane,Pavle!
    Вие Православни Християни ли сте?
    Гледам и не вярвам на ушите си….до каде стигнахме…по тази ваша новаторска логика може много далеч да се отиде,и то съвсем не в права насока…..аиде да вземете малко да се осъзнайте,а…..наи малкото и на самият Църковно народен събор се взе решение всички духовници да ходят с раса….ами като не ви изнася,шапката и отивайте кадето искате,а не само да използвате титлите…иеромонах и архимандрит,когато ви изнася…..а чували ли сте,4е на времето духовниците са възприемали самото расо,като проповед…….аиде поне си замълчете…..

  14. Idiot каза:

    Доколкото ми е известно, срещата между двама свещенослужители се ознаменува с прегръдка, целувка и думите „Господ между нас“. Поправете мене, глупавия мирски човек, ако греша. Нистина ли ще си пожелаете искрено Господ да е между Вас? И дали между свещенослужителите има истинска и непресторена любов? Това нещо ми се върти в главата от доста време като слушам нервните реплики на Божиите служители.

  15. Idiot каза:

    Иначе написаното от Негово Високопреподобие много ми хареса и ме кара да се позамисля. Като гледам коментарите те са станали поле за перестрелки и тук-там някое коментарче.

  16. Дон Кихот каза:

    $И, увы, многие православные уже хорошо знают, в каких нуждах каким иконам молиться, к каким святым обращаться, и к каким мощам прикладываться. Мысль о спасении от страстей и греха, от зла, неприязни, зависти, блуда, воровства постепенно отходит на второй план“.

    По словам богослова, „через искание земных благ, чудес, прозорливцев“ люди придут к тому, что примут антихриста, который будет совершать поражающие воображения чудеса.“

    http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=67974&cf=

  17. Дон Кихот каза:

    „В истории Церкви хорошо известен тип аскета-людоеда. Вроде бы и молитвенный батюшка, и жизнь ведет строгую. Но вот дара понимания людей и милостивого к ним снисхождения – нет. Это фарисейв изначальном смысле этого слова (когда еще к этому слову не приклеился синоним „лицемер“). Фарисей в Евангелии – это просто строгий ревнитель, жесткий и к себе и к другим. Кстати, слово фарисей стало негативным после того, как они для разрешения внутри-еврейских споров стали зазывать римских оккупантов…“

    http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=67961&cf=

  18. Рътеп каза:

    Издребнявате!
    Серафим Роуз пише много точно… ! 🙂