За законите на Моисей. Проповед за Неделя преди Рождество Христово

Мат. 1:1-25

Евр. 11:9-10, 17-23, 32-40

Днес се чете “родословието на Иисуса Христа”, и днешната неделя преди Рождество Христово носи името “Неделя на светите Отци”. Отците, бащите – това са онези, чрез които Бог дава временен живот. А чрез светите Отци Той дава вечен живот. Своята вяра ние наричаме “вяра отеческа”, защото сме я приели от отците, от хората, които са ни родили в Христа чрез благовестието и светото кръщение, които с личния си подвиг са показали какво значи да си християнин.

Светите праотци Авраам, Исаак и Иаков, руска икона

Свикнали сме да наричаме с името “свети Отци”православните учители на Църквата. Ала днес Църквата споменава старозаветните отци: и Авраама, наричан “баща на всички вярващи”(Рим. 4:11), и неговите първи потомци. Споменава военачалниците, в чиито победи Бог е явявал Своята сила и слава. Споменава и всички онези, които “приеха подигравки и бичове”, “окови и затвор”, които “с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани, умряха с меч убити” (Евр. 11:36-37). В тяхното търпение Бог с не по-малка сила е явил Своята сила и слава. И те, както и новозаветните отци, с живота си са раждали и продължават да раждат вяра в хората.

Но какво отношение има посоченото в Евангелието родословие към Иисус Христос? Та нали това е родословието на Йосиф, който не е фактическият баща на Иисус. За обяснение ще се обърнем към един от законите на Стария Завет. Според този закон “ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си” (Мат. 22:24). И родилият се става наистина син на умрелия, с неговото име, права, достойнство. Силата на този закон е същата, както и силата на закона “плодете се и множете се” (Бит. 1:28), защото и единият, и другият са излезли от Божиите уста.

И е станало тъй, че със Своето рождение от Светата Дева, в сравнение с която всеки от синовете на Адам е мъртвец по своите грехове, Бог в съгласие със закона е “въздигнал потомство”на умрелия в грехове човешки род. Евангелското родословие наистина е родословие на “Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов”, въпреки че завършва с думите: “Иаков роди Йосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос” (Мат. 1:16).

Така, след като изпълнява и този старозаветен закон, Господ едновременно го и преодолява, и снема булото от него, показвайки с каква цел в крайна сметка е бил установен той.

Превод: Андрей Романов