За света Петка и нетленните мощи

В Яш, в този вечерен час тялото й е поставено на един висок постамент пред катедралата. Пълно е с много хора, които на светлината на безброй запалени свещи стоят около нейните свети мощи…

Защо се почита едно мъртво тяло? Някои задават този въпрос. Братя, ние, хората сме Божии чеда и имаме това особено качество да бъдем жив храм на Светия Дух. Нашата душа е свързана с този Божи храм, обитаван от Господа, ако Го приемем. Но ако Го изгоним, оставаме празни без Него, оставаме само ние и храмът ни остава пуст.  Св. апостол Павел казва така: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“, и по-нататък продължава: „Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“ (I Кор. 3:16).

Защо телата на света Петка, на света Филотея, на свети Йоан Нови от Сучява, на св. Димитър Басарбовски… са нетленни? Те са такива, защото през целия си живот тези хора са полагали усилие да одухотворят телата си по пътя към обожението. Божията благодат, която е във всеки един от нас от момента на кръщението, действа в нас, ако ние сме отворени за нея. Тогава благодатта ще влезе в нас, ще действа в нас, ще ни освети и ще подготви одухотворяването на това тяло от пръст, каквото е нашето. От тленни човеци с тела, които гният и червеите ги разяждат, ще сме човеци с тела, които ще станат истински храм на Светия дух , в който живее Господ дори и след смъртта. Това е станало с тялото на света Петка, чиито мощи се намират в Яш, а иконата й е тук, пред очите ни.

Светците са храм на Светия Дух, съсъд, избран от Бога. В тях винаги се съдържа божествен кислород, който носи духовния живот и в нас, ако сме отворени за Божието дело в себе си.

Как са стигнали света Петка и всички светци до това духовно състояние? Според както пише в Светите Писания: „Не знаете ли, че сте богове?” – богове по благодат, това са хората. Но ние правим точно обратното, не приемаме това наше призвание. А какво са направили светците, за да го постигнат? Те са живели във въздържание, с човеколюбие, били са смирени, знаели са собствената си мярка. Не са се считали за нещо повече от другите и са благодарели на Бога за всичко, което са получавали отвън – от родители, от близки, от средата, в която са живели, в която и ние живеем и се развиваме и събираме знанията си. И за да може да се поддържа това равновесие в живота, което не можем да постигнем сами, тъй като ни пречат страстите в нас и заради тях падаме, трябва постоянно да поддържаме връзката с Него, Който винаги присъства в живота ни.

Искам да ви дам един много банален пример. Пътуваш в трамвай, който е претъпкан, и ако не се държиш за нещо, за дръжка или седалка, може да залитнеш и да паднеш. Ако се държиш за нещо, колкото и да е трудно, все пак имаш някаква опора и ще се задържиш, дори и да те блъскат и настъпват. Така е и с християнския живот – ако имаме опора, животът ще ни люшка на различни страни, но колкото и дълго да трае някое изпитание, от източника на нашата опора в нас ще идва благодатна сила и така ще устоим. Светите мъченици са били горени, месата и костите им се разтапяли, а те пеели. Света Перпетуа била многократно хвърляна на арената от разярен бик и когато това тежко изпитание свършило, някой я попитал: „Какво чувстваше тогава?” – „Бях щастлива, мъките Христови бяха в мен”.

Ние всички сме храмове на Светия Дух, светилища на живия Бог, Който винаги присъства в живота ни. Ако някой през живота си е изпитвал изкушение, ако е бил като блудния син прахосник от Евангелието, който е поел по грешния път и пропада от една пропаст в друга все по-надълбоко, но ако все пак някой се помоли за него или той самият се помоли с ум и с цялото си сърце, както и с дух на покаяние да се върне при Господа, той ще се върне и Господ ще го приеме. И ако продължиш да пребиваваш в това състояние на смирение и покаяние, Господ ще умие греховете ти, ще ги очисти напълно и ще застанеш пред Него чист и осветен. I www.crestinortodox.ro

Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова