За свети Димитър и духовната смелост на младостта

Светиите на Църквата са от различни народности, на различни възрасти, имали са различни професии и умения. Свети Димитър Солунски, когото честваме днес, е бил военен и грък по произход.

Той е грък, но е светец на целия свят! Така, както всички азиатски, африкански, европейски или американски светци са свети хора за целия свят – когато ги споменават православните в тяхната родина, ги споменава и целият православен свят. А това ни напомня да се обичаме един друг, независимо от етноса, от езика, от цвета на кожата или от обичаите, с които сме израснали, защото Божието царство е от светците на целия свят. Да търсим това, който ни обединява, без значение, че се различаваме един от друг.

Свети Димитър е роден по време на едно от най-яростните гонения против Църквата. Неговите родители тайно се кръстили в християнската вяра, в дома си имали икона, имали кандило и палели тамян. Родителите на светеца дълго време нямали деца и ето, той дошъл като Божи дар в отговор на техните молитви. Радостта за новородения им син била голяма, но и те като християни знаели, че раждането е дар за вечността. Какъвто и да е животът ни днес, той е само стъпка към Божието царство.

Още от малък той се молел пред иконите на Господа и на Божията майка, у дома са му говорили за истините на православната вяра. Слушал е за въплъщението на Господа, за Пресветата Богородица и светците, и поучавайки се от техния благодатен пример, св. Димитър разбрал огромната разлика между иконата и идолите. Иконата е небесен прозорец към Божието царство. А идолът е само една фалшива реалност, една мистификация на божественото, една духовна подмяна.

Димитър приел свето Кръщение тайно, в дома на родителите си. Животът му още от ранната му младост ни показва, че, за разлика от много млади хора днес, които са родени в християнски семейства и са кръстени, той не просто започва живота си като православен, но и продължава да бъде такъв в своето ежедневие. Църковният живот е без паузи. Той е едно непрекъснато и напрегнато търсене, пълен с издигания и падания, заради които не трябва да дезертираш, а да се изправиш и да продължиш.

Св. Димитър бил военен и се издигнал до поста римски проконсул, управител на Солун. Но заедно с изпълнението на военните дела, младият Димитър се държал като един нов апостол Павел, като християнски проповедник сред хората в Крепостта. Ако днес видим такъв военен, мнозина ще възкликнат: „Той генерал ли е или духовник?!“. Но нашият великомъченик Димитър точно това направил: той превишил военните си задължения, защото се чувствал отговорен за спасението на хората. Неговият пример ни разкрива как всеки от нас – и лекарят, и полицаят, и политикът, и артистът или работникът, всички ние сме призвани преди всичко да бъдем добри християни и едва след това добри професионалисти или хора, които се радват на обществен престиж; истинският християнин е и социална личност.

Когато разбрал, че делата му са стигнали до ушите на този, който го е издигнал във военния чин, младият Димитър се приготвил за мъки. Не се уплашил. Не дезертирал; не избягал извън границите на империята, а раздал имуществото си и започнал да се готви за мъченичество чрез пост и молитви. Когато императорът дошъл и го попитал дали е християнин, той не излъгал, а си признал.

И в тъмницата този млад мъж, който бил без дълъг житейски опит и търпение, не се уплашил, а отправял към Господа молитвени думи от Псалтира, които знаел наизуст.

Свети Димитър бил прободен от императорските войници, докато се молел в тъмницата… Те оставили тялото му непогребано, но през нощта тайно дошли християни и го погребали.

Луп, верният слуга на св. Димитър, присъствал на неговото мъченичество и взел пръстена и дрехата му, напоена с кръвта му, с които в последствие били извършени много чудеса. Щом обаче новината за чудесата достигнала до императора, той заповядал Луп да бъде обезглавен.

Но споменът за светеца не е угаснал и до днес, а светите му мощи и чудесата, свързани с тях, са прославяни навсякъде по света. Името на светеца носят и мъже, и жени, и то продължава да вдъхновява и да дава духовна смелост, да напътства към отговорна младост, към автентичен православен живот.

Днес честваме паметта на един младеж, който нито е живял, нито е умрял напразно. Историята на мъченичеството в Църквата е записана с кръвта на много млади мъже и жени, които са знаели как да умират, за да бъдат живи! Амин! I www.teologiepentruazi.ro

Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова