За смъртта и възкресението на Иисус Христос

Немалък брой хора смятат, че Иисус не умрял действително на кръста, а избягнал по някакъв начин смъртта и се съвзел в гроба, след което излязъл оттам и потърсил учениците Си. Това мнение е много разпространено сред мюсюлманите и други нехристияни. Тази хипотеза на "припадъка" изживява кратко съществуване в кръга на екзегетите-рационалисти през XIX в.

Давид Щраус, един чисто либерален критик, елиминира тези теоретически построения чрез прости разсъждения. Дори Христос да остава жив след всички мъчения, как може да се обясни отместването на камъка? В състояние на крайно изтощение Христос не може да го отстрани. Дори ако се приеме за момент отместването на камъка, как Той успява да измине разстоянието, което Го отделя от учениците Му, с пробити от гвоздеите крака, които едва удържат тежестта на тялото преди три дни? Най-убедителният аргумент на Щраус срещу хипотезата за "припадъка" се състои в пристигането на Иисус на мястото, където се намират учениците Му. В такъв случай Той би бил в критично физическо състояние, кървящ, бледен, нуждаещ се от спешна помощ. Както отбелязва Щраус, първото нещо, което биха направили учениците, би било да потърсят лекар, преди да Го обявят за възкръснал. А първото нещо, което те правят е да Го обявят за Бог и Господ!

И тъй, би ли могъл да остане Христос жив след всичко, което се случва с Него в края на земния Му живот? За да се изясни този основен въпрос, трябва да се разгледат данните на Евангелията и да се сравнят със свидетелствата на античната история и съвременната медицина. Съществен фактор за утежняване на физическото състояние на Христос, след като Той е арестуван, е бичуването¹. Палачите сигурно са римляни. Използваният инструмент за бичуване има в края на лентите си тежести от кости или олово с издължени и надебелени форми. Всеки удар предизвиква нови разкъсвания на кожата. Този зловещ инструмент, наречен "флагрум", е прилаган от римската власт през късната Античност. С него са бичувани християните в Римската империя. Флагрумът е изобразен дори върху монети, намерени при разкопки в Херкуланум. По принцип римляните не практикуват бой с бич на римски граждани, но лица от други, особено покорени, народности са бити жестоко. При това не е спазван определен брой на ударите – например 40 според Мойсеевия закон. При болни или слаби физически хора изтезанието с бич може да стане непосредствена причина за смъртта или поне да я ускори. Американският патолог Антъни Сава смята, че силните изобилни удари с бич в областта на гърдите могат да предизвикат вътрешен кръвоизлив. Гръдният кош постепенно се изпълва с кръв, която притиска дробовете и по този начин се получава задушаване или удавяне. Случаят с Христос явно не е такъв, защото Той преживява бичуването. Все пак силите Му са толкова отслабнали, че по средата на пътя за Голгота носената от Него греда на кръста (не целия кръст) е свалена и възложена на минаващия земеделец Симон от Киринея (Марк 15:21; Мат. 27:32).

Що се отнася до разпятието на Богочовека на кръста, ние разполагаме със свидетелствата на археологията, които дават важни паралели към него. През юни 1968 г. в един от кварталите на Йерусалим са направени разкопки при започването на строителството на жилищни сгради. Работниците откриват еврейска гробница на 0,5 км от древната порта за Дамаск. Влизайки в нея, археологът В. Пафери попада на 15 каменни саркофага, използвани за съхранение на кости на покойници. Те съдържат останките на около 35 мъртви евреи от времето на бунта срещу римляните през 70 г. сл. Хр. Някои от тях са починали от насилствена смърт – едно момче е убито със стрела, а двама са изгорени живи. Други три момчета са умрели от глад и една жена е бита до смърт. Един от скелетите на мъжете показва, че той е разпънат на кръст. Името му, изписано върху саркофага, е Йоханан бен хи Галгол. Момъкът е висок 1,7 м, около 24-28-годишен. През петите му минава гвоздей с дължина 17 см, който е намерен непокътнат. Това означава, че краката и пищялите му са извити настрана, за да бъдат приковани към кръста. Гвоздеят минава първо през дървена плочка или клин от акациево дърво, после през петите и накрая е забит в кръста. Останките от гвоздея дават основание да се смята, че кръстът е направен от маслиново дърво. Краят на гвоздея е огънат.

Д-р Нику Хаас от Еврейския университет в Йерусалим изследва скелета на Йоханан. Той установява, че гвоздеите на ръцете са забити трудно над пулса на Йоханан между лъчевата и лакътната кост. В този случай лъчевата кост не само е наранена, но е и ерозирала вероятно поради продължителното плъзгане, когато разпнатият вдишва и издишва. Патологът забелязва, че костите на краката са счупени точно в пищялите. Изглежда, че това е направено само с един удар. Има явни следи, че краката на Йоханан са отрязани по-късно, може би за да бъде снет от кръста. Този скелет е обективен пример, който напълно потвърждава писаното в Евангелията. Римският историк Тацит дава същото описание, когато разказва за разпъване на кръст².

Не е лесно да се определи в кой момент на Христовото разпятие е настъпила смъртта. Мнозина учени са на мнение, че Христос е умрял поради задушаване. Тъй като разпънатото тяло не може да заеме нормално положение, тежестта му предизвиква свиване на гръдните мускули, което е много болезнено. Накрая гръдните и междуребрените мускули се парализират и възпрепятстват нахлуването на въздух в дробовете. Жертвата може да издишва, но не може да вдишва. Всяко усилие да се поеме въздух предизвиква ужасни болки в гръдния кош и осъденият отново се отпуска в изнемога. Това движение продължава, докато жертвата има още сили или докато палачите не се умилостивят и не пречупят пищялите й. Понякога смъртта може да не настъпи няколко дни. Вероятно Иисус произнася думите, споменати в Евангелията, когато се надига, за да си поема въздух³.

Немският рентгенолог Херман Мьолер прави опит със студенти-доброволци, за да установи за колко време човек, разпънат на кръст, може да загуби съзнание. Това настъпва средно за 12 минути, а в отделни случаи – по-рано или по-късно. Разликата зависи от тежестта, силата, физическата съпротива на човека и метода на експеримента. Мьолер дава обяснение и на практиката да се чупят пищялите. Със счупени пищяли жертвата не може да се повдигне и да си поеме въздух, при което започва да се задушава и умира. Веднага след това настъпва процес на трупно вкочанясване (ригор мортис).

Според св. евангелист Йоан (19:33) Господ Иисус е вече мъртъв, когато е нанесена раната с римско копие (ланчия) в ребрата. От новата рана изтича кръв и вода. Патологът Антъни Сава обяснява, че зверското бичуване предизвиква кръвоизлив в гърдите на Христос и кухината на плеврата се изпълва с кръв. Последната се утаява, като отгоре изплува течност със светъл цвят. Римското копие пробива гръдния кош и при изваждането си предизвиква струя от кръв и вода. Кръвта идва или от кухината, или от дясната страна на сърцето, а „водата” (плазмата) изтича или от горната част на кухината, или от перикардия, където тя се събира поради голямото напрягане на тялото. Това мнение се споделя от Мьолер и хирурга Дейвид Уилис. Американският медик д-р Бруклин се противопоставя на идеята, че при Христос настъпва силен вътрешен кръвоизлив. Според него смъртта настъпва поради спиране на притока на кръв в сърцето на Разпнатия.

Полагането на мъртвец в гроб, изсечен в скала, напълно отговаря на еврейската погребална практика през I в. Хората, които са осъдени от властта, са погребвани само с едно платно. Трупът е измиван, а ръцете и краката са повивани (Йоан 11:44). Кърпа (to soudarion) забражда главата (Йоан 11:44; 20:7). После тялото e обвивано във фино платно, напоено с ароматни вещества (Йоан 19:39-40), и e полагано в пещерен гроб или зидана гробница. Еврейските закони изискват да бъдат отрязани косата, брадата и ноктите на покойника, преди да бъде погребан. Но евангелистите изрично твърдят, че при погребението на Иисус тези подробности не са спазени. Тъй като вече настъпва съботният ден, който е празничен за евреите, тялото Му е снето набързо от кръста и е положено веднага в приготвения гроб.

Можем да се опитаме да определим въз основа на новозаветния текст как точно е е повито тялото на Господа, понеже евангелистите си служат с различни гръцки термини за този факт. Евангелистите Марко (15:4б), Матей (27:59) и Лука (23:53) споменават "плащаница" или фино ленено платно (i sindon). Йоан обаче казва, че Иисус e обвит с превръзки (19:40 – edisan avti odosiois). Тези гръцки термини си приличат, но в нюансите си се различават. Някои изследователи като Макдауъл предполагат, че тялото на Христос е обвито точно така, както мумиите в Египет. Тази идея се основава върху различните текстови варианти в ръкописите на Евангелието от св. Йоан. Тя е приемлива дори ако се има предвид само описанието, дадено на излизането от гроба на Лазар, след като Иисус го възкресява (Йоан 11:44). Лазар, който е погребан според юдейските закони, успява сам да излезе от гробната пещера, значи не е стегнато повит и само ръцете и краката му са завързани.

Евангелистите-синоптици заявяват, че тялото на Христос е обвито в “синдон” – термин, който означава парче плат с различна функция, включително и за погребение. Св. Йоан обаче пише, че Иисус е повит с “отония” – гръцки термин с не много ясно значение. „Отония” понякога се превежда като платно на широки ленти, което не съвпада с представата за платно, дълго около 4,5 м, с което може да се обвие едно тяло отпред и отзад. Много по-вероятно „отония” означава всички парчета плат, използвани при погребението на Иисус. Думата „синдон” може би означава по-малките парчета плат, които обвиват челюстта, ръцете и краката. Това тълкуване е повлияно от терминологията на евангелист Лука. Той пише, че Спасителят е обвит в „синдон” (23:53), но после подчертава, че св. Петър вижда „отонията” на земята в празния гроб след възкресението на Христос (24:12).

Евангелист Йоан описва по-подробно видяното от св. апостол Петър и прилага други термини. Когато Петър и Йоан влизат в гробницата, те виждат „отонията” на земята, както и „судариона”, който е свит настрана, далеч от отонията. „Сударион” означава кърпа за попиване на потта. Мнозина тълкуватели обаче се придържат към мнението, че тук „сударион” не е кърпа, поставена върху лицето на Христос, а лента, която стяга брадата на покойника и предотвратява увисването на челюстта. Трактатът Шаббат от Мишна (23:5) изисква от евреите да привързват брадичката на умрелите. Щом като учениците влизат в гроба и съзират платното и другите ленти да лежат на земята, тогава сударионът е все още навит и има овална форма – точно такава, каквато има при навиването му около главата. Тази сцена ни навежда на мисълта, че не е възможно някой крадец да е осквернил гроба, както мисли Мария Магдалина, след като вижда, че камъкът е отвален. Евангелието казва, че отначало учениците на Иисус не повярват, че Той възкръсва от гроба, но щом виждат погребалните ленти платно, те повярват (Йоан 20:8).

Измито ли е тялото на Христос преди полагането в гроба? За юдеите тази практика е задължителна, но евангелистите изобщо не отбелязват подобен факт. Те казват, че тъй като е петък и настъпва свещената събота, приготовленията около погребението са извършени набързо (Лука 23:54-56). Мишна разрешава един труп да бъде помазан с благовонни масла и да бъде измит в събота така, че нито една част от тялото да не се премества (трактат Шаббат 23:5). С други думи, тялото може да бъде измито и помазано, но не може да бъде обвито и положено в гроба. Ако целият процес на погребението бъде отложен за събота, той не може да бъде завършен. Поради тези причини тялото на Христос вероятно не е измито. Освен това, наредбите за миене и изрязване на ноктите и косата не се отнасят за хора, осъдени от властта на смърт или загинали от насилствена смърт⁴.

Разполагаме и с други косвени доказателства, че тялото на Господа не e измито. Евангелист Йоан уточнява, че тялото Му е повито със сто части смирна и алое, преди да бъде положено в гроба (19:39-40). Тъй като жените се връщат при гроба в неделя, за да помажат тялото с благовонни масла, каква е разликата между първото и второто помазване? Най-вероятното обяснение е, че голямото количество благовония е поставено около тялото, защото то не е ритуално чисто. Тези ароматни треви може би са сухи и служат за дезинфекция на тялото, докато дойдат жените и го помажат, както трябва. Благовонията, които те носят в неделя, вероятно са в течно състояние. Но тъй като Христос не се оказва в гроба, тези благовония не могат да бъдат употребени.

Поздравът "Христос възкресе!" утвърждава един обективен исторически факт. Историята на последните 2000 години доказва, че Християнската църква и християнската цивилизация са основани върху Възкресението на Господа. Много от екзегетите сочат, че св. апостол Яков, един от първите водачи на Църквата, е фарисеин, но става християнин, след като се убеждава, че е видял възкръсналия Иисус. Най-силният аргумент от историята в полза на Възкресението е, че учениците стават очевидци, че те повярват, след като виждат, попипват и ядат заедно с възкръсналия Спасител. Последователите са изпълнени със страх да не бъдат преследвани от враговете на Христос, но след явяването Му пред тях те стават най-смели и самоотвержени свидетели, които тръгват по света, за да разпространяват вярата в Него и Неговото божествено достойнство. Те са готови дори да умрат мъченически в името на вярата си – признак, че наистина виждат Христос възкръснал от мъртвите, както Той Сам приживе предсказвал⁵.

Трябва да се вземе предвид и празният гроб. Той e наистина празен в неделя сутринта след погребението. Самото обстоятелство, че еврейските водачи подкупват войниците и пускат мълвата, че учениците са откраднали тялото (Мат. 28:11-15), доказва истинността на противното. Освен това, неделята е приета за ден на християнското богослужение и християнската почивка (Деян. 20:7; 1 Кор. 16:2). Подобна промяна е неочаквана и необичайна, защото първите християни са евреи-монотеисти, според чиито традиции култовият празник се чества само в събота, а неделя е обикновен работен ден. Обяснението за тази промяна, която важи и днес, е, че неделята е денят на възкресението на Господ Иисус Христос. Друго обяснение просто не съществува. Неслучайно от деня на раждането на Христос започва световното летоброене, "новата ера" в историята на човечеството, "новото небе и новата земя" на обновения човешки род.

Христос воскресе!

Бележки

¹ За бича като антично оръжие вж. А. П. Бородовский, Плети и възможности их использования в системе вооружения племен скифского времени. – В: Военное дело древнего населения Северной Азии. Ред. В. Е. Медведев. Новосибирск, 1987, 28-39.
² За разпятието като историческо събитие вж. М. Hengel. Crucifixion in the Ancient World and the Folly Message of the Cross. London, 1977; J. Carmichael. The Death of Jesus. New York, 1982; M. L. Soards. The Passion according to Luke. London, 1986; J. Schreiber. Der Kreuzigungsbericht des Markusevangelium Mk 15, 20b-41. Berlin-New York, 1986.
³ За Разпятието като медицински феномен вж. La Passion de Notre Seigneur Jésus Christ selon les chirurgiens. Paris, 1950; J. H. Jewell, P. A. Didden. A Surgeon Looks at the Cross. – Voice, 1979, № 2, 3-5.
⁴ За култовата чистота у евреите вж. J. Neusner. A History of the Mishnaic Law of Purities, pt. 1-22. Leiden, 1974-1977; R. P. Booth. Jesus and the Laws of Purity. London, 1986.
⁵ За Христовото Възкресение вж. R. Williams. Resurrection: Interpreting the Easter Gospel. London, 1982; M. J. Nicolas. Théologie de la Resurrection. Paris, 1982; P. Lapide. The Resurrection of Jesus: A Jewish Perspective. London, 1984; C. Sellin. Der Streit urn die Auferstehung der Toten. Stuttgart, 1986; P. Carnley. The Structure of Resurrection Belief. Oxford, 1987.