За тримата светители и нашите спорове

Повече от хилядолетие след края на земния им живот продължаваме да изследваме писанията на тримата светители, продължаваме да проучваме биографията им и да се удивляваме на чудните им дела. Няколко столетия преди нас пък жителите на Константинопол придобили пристрастия. Едни настоявали, че свети Василий е най-великият от тримата. „Колко благодатна сила е имал в молитвата, в прогонването на демоните! Какви прекрасни изяснения е дал на части от Писанието! Какъв аскет и постник е бил!“, казвали те. Други пък възразявали: „Как може да говорите така? Нашият Йоан е най-прославеният и затова е бил наречен „Златоуст“, защото проповедите му достигат небесата”. Трети пък били защитници на св. Григорий Богослов: „Не виждате ли, че никой друг няма по-красиви проповеди за Светата Троица? А нима има по-възвишени, ясни и сътворени с толкова любов писания от Петте богословски слова?!“.

И много други детайли от живота на тримата светители тогава са били обсъждани сякаш като на съдебен процес. Но ето че този странен конфликт в Църквата получава небесно разрешение. Тримата велики учители на Православието се явили в съня на св. Йоан, митрополит на Евхаита, за да му покажат, че са заедно на Христовата трапеза в небесата. Те му казали: „Защо народът се кара заради нас? Ето, ние сме едно, заедно славим Пресветата Троица. Нека вече престанат да се карат!”. Оттогава Църквата установява един празник в чест и на тримата заедно (разбира се, честваме ги и поотделно – на 1, 25 януари и 27 януари).

Виждате, че и в апостолско време едни са били на страната на Петър, а други – за Павел, трети пък заявявали, че „са Аполосови“. Но скоро всичко идвало на мястото си, когато си спомняли, че Христос е Един, според апостолските думи: „Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте“…

Какви времена, скъпи вярващи! Да се карат кой е по-голям светец. Какво ли трябва да преживеем и ние, за да дойде време да спорим за светостта?! Да станем адвокати, защитници на светците, а не на собствените си дребнави битки. Господ да ни помага и ние да имаме това просветление на ума – такива да са нашите спорове, а не за дребните ни нещица: за кокошката на съседа и за неговия метър земя.

Да  спорим за светостта – тези караници мисля, че са позволени, стига да не накърняват единението ни. Единението, което искат от нас светите Василий, Григорий и Йоан.

Колко е хубаво, че днес, в този мразовит януарски ден, сме се събрали заедно… Тримата светители са ни събрали. Защото голяма, ама много голяма нужда имаме да се молим всички заедно!

Нека днес си спомним и една история от житието на свети Василий Велики. Един младеж дошъл при светеца и го помолил да му помогне да се откъсне от дявола и да вземе обратно разписката, с която младият човек сам се бил предал на тъмните сили. Какво направил свети Василий – събрал народа в църквата и му казал горещо да се моли. Всички заедно да издигнат ръце и да казват: „Господи, помилуй!“. И чудото станало – общата молитва изтръгнала разписката за сделка със силите на мрака от ноктите на дявола. Общата молитва измолила прошка за един грешник! Затова да се обичаме друг другиго и да нямаме съмнение, че само така можем да спечелим срещу мрака.  I www.doxologia.ro

Превод: Сандра Керелезова