Искаш всичко земно и си нещастен

Светлината в нас

Всеки носи светлина в себе си. Но за всеки трябва да се изпълни моментът, отстъпен отгоре, когато човек е в състояние да се види такъв, какъвто е, и започне да търси Христос. Бог те обича заради това, което е светло в теб, заради това, което е добро, не заради твоите грехове, нечистота и мрак. Не можеш да бъдеш едновременно и със света и с Бога: „Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси“ (Марк 8:35).

Ако наистина обичаше Христос, животът ти щеше да е различен. Щеше да бъдеш наистина човек, който излъчва светлина и мир. Би направил от Христовото учение истинно живо учение, би го живял, и още тук, на земята, щеше да си благословен. Защото щеше да разбереш, че нямаш и най-малката причина да се тревожиш; че бедите, нещастието и радостта на земята са еднакво преходни; че животът ти – такъв, какъвто е, има смисъл, който е даден от Бога, и изпълнявайки Неговото учение, ще постигнеш вечен живот.

Щастие и блаженство

Науката и технологиите възнамеряват да донесат блаженство на човека, но това всъщност е невъзможно, защото те поставят на първо място материалното и пренебрегват духовното. Човек има душа и който не се съобразява с душата, не може да намери лек за нейните терзания.

Блажени Августин вопие: „и неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Тебе покой, Господи…“ Науката е стигнала дотам, че човек може да лети до Луната и Марс, да направи невероятни открития. Но също науката отне хиляди животи в Хирошима и Нагасаки. Техниката постигна огромен напредък, облекчи човешкия живот. Но дали човекът е станал по-щастлив? По-уравновесен ли е, по-здрав? Отговорът е очевиден за всички.

Материалното блаженство е нещо чудесно, но не е всичко. Христос ни учи: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Не можеш да бъдеш щастлив, без да имаш знание за Евангелието. Пристъпи към него и го изживей – за да станеш истински човек. И тогава ще бъдеш щастлив.

Смисълът на живота

Не пропилявай живота си напразно. Той е даден на хората, за да усъвършенстват душите си за вечността. Този, който има вяра, не е предназначен за земното. Светът няма да се помири с небето. Животът на земята е само спирка по пътя и който възлага всичко на нея, неизбежно ще бъде нещастен. Животът преминава за миг и който остане негов пленник, няма да има нищо – само пръст и пепел. Намери смисъла на живота си, бъди по-мъдър. Напразно се опитваш да внесеш светлина на място, където тя не може да се задържи дълго време. Не е ли безполезно да палиш светилник там, където вятърът духа и го гаси?

Унищожи егоизма и ненаситната си жажда да притежаваш и да трупаш, това убива душата. Опитай се само да се изпълниш със Светлина и Истина. Повярвай във възкресението, което пак ще ни обедини, и душите ни ще се възрадват, като тези, намерили се една друга отново в небесните облаци, в сиянието на слънцето на вечността – Христос.

Човекът е като трева

Човекът е не само плът, кръв и кости, които се разлагат, той е и дух, в който блести искрата на Божия Дух. Виж, човече, какво правиш с това Божествено сияние в себе си! В твоя власт е да го накараш да расте и да укрепва, или да го задушиш и да го унищожиш. Ще дойде време, когато всички ще носим отговорност за това.

Поради човешката ни немощ искаме да имаме това, което е от този свят и да му се наслаждаваме, но в същото време да не разваляме отношенията си с Бога. Ех, беден и тесен човешки ум! Който е с Бога, е трудно да угоди на хората и трудно се наслаждава на това, което е от този свят. Въпреки всичко обаче ти усърдно се молиш да ти се даде „щастие“, добро семейство, пари, да се сразят враговете ти, да имаш успех в училище, да имаш работа, просперитет и изобилие… И много рядко искаш за себе си светлината свише и спасение.

Това е така, защото те задвижва пръстта, от която си излязъл. Искаш всичко земно и се чувстваш нещастен, защото не разбираш, че животът ти е само миг: „Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15-16).

Искаш всичко тук и сега, но животът ти не свършва тук. Би било твърде лесно. Има и утре – онова утре, което никой няма да избегне. Утре, когато всичко, което е твое, ще премине от мрак към светлина и няма да бъде оценено по твоята мяра. Побързай, докато все още имаш време. Промени живота си. Защото „ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!“ (2 Кор. 6:2)

Превод: Ралица Кръстева

Източник: pravoslavie.ru