И в един Господ, Иисус Христос…

Какво е значението на тази част от Символа на вярата? Кратко обяснение от книгата „Неделни беседи“.

Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт.

Именно тази императорска титла не могли да приемат християните, които без да се боят от смърт и преследвания, твърдели, че в света има само един Господ, един носител на Божествена власт и че този Господ е Иисус Христос. Ето защо Римската империя преследвала християните в продължение на 200 години. Ето защо с това слово започваме обяснението на християнската вяра в Христос.

“Вярвам в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния”. Произнасяйки тези думи, ние веднага се озоваваме в сърцевината на християнството, в неговата “уникалност“. Вярата в един Бог е присъща на всички големи религии – исляма, иудаизма и на неопределения “деизъм” – признаването на висшето Божествено начало и източник на живот, разпространено сред милиони хора, които не причисляват себе си към нито една историческа или традиционна религия.

Това, което отличава християнството от всички тези религии е, че едновременно с присъщия най-чист монотеизъм, т.е. вярата в единия Бог, вярата е обърната към Христос: към Човека на име Иисус, живял в Палестина преди около 2000 години, чийто живот /пришествие,учение, смърт/ е описан в книгата, наречена Евангелие /т.е. блага и радостна вест/ от четиримата евангелисти Матея, Лука, Марко и Йоан.

Христос – произнасяйки това име ние спонтанно свързваме две имена – Иисус Христос и забравяме, че ако първото – Иисус е наистина човешко име, при това доста често срещано по онова време в Палестина, то второто, Христос е титла, означаваща Помазаник, което на древноеврейски е “месия”. Във всички книги от Стария завет присъства пророчеството, че Бог ще изпрати в света Месията, Помазаника, т. е. Човека, който Той, Бог ще облече в божествена власт, ще изпълни със Светия Свой Дух и ще изпрати, за да възвести на хората Своята воля, да ги спаси от греха и злото, да ги съедини завинаги със Себе Си.

И както царе и пророци са били помазвани с елей като символ на духовна сила, така и този Божи пратеник ще бъде Месия. Очакването на Месията станало особено трескаво именно в епохата, описана в Евангелието. Първото свидетелство на Евангелието се състои в това, че Човекът Иисус, започнал Своята проповед в Палестина, е и Месия, Помазаник Божий – Христос. Този, когото чакаха и за когото се молеха и когото прославяха всички пророци дойде. Човекът Иисус е Христос.Това е началото на християнската вяра.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез когото всичко е станало.

Последното всеувенчаващо и всеобхватно откровение е:  този Господ, този Христос, Когото Бог изпрати в света като Своя Любов и Свое спасение, е Синът Божи Единородният. Съзнателно казвам – откровение. Всички останали слова: Господ, Христос, Помазаник, откриваме в историята на спасението; те могат да бъдат определени като човешки, тварни. Но да яви Своя Единороден Син в Христос може само Бог Отец. И в деня, когато Йоан Предтеча трябва да покръсти Иисус Христос със смирено послушание, Бог ни разкрива тази тайна:

“И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син Възлюбен, в Когото е Моето благоволение” /Мк. 1:9/

Тук свършва спорът, защото няма и с кого да се спори. Започва тайната, която не подлежи на оспорване – нея Бог ни я открива. Той не се нуждае нито от “утвърждаване”, нито от оправдание. Цялата история на света и спасението е извеждала към това  Божествено Откровение, към този дар на любов и светлина и всеки, който е от светлината, ще ги приеме. Христос е Син Божи, Христос е Бог и ние вярваме в това, защото вярваме в Отца и Христос. Защото “Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” /Йоан 3:16/.

Символ Верую допълва: “в Сина Божи, Единородния”. Това означава, че Христос е Син Божи не в този общ смисъл, в който всички хора могат да бъдат наречени Божии чеда, като създадени от Бога, а в единствения изключителен смисъл н думата Единороден, тоест единствен,един, не сътворен, а роден от Отца преди всички векове. Така е учил Христос  за Себе Си и ние приемаме от Него тази вяра. Ние Му вярваме и в тази именно вяра Бог престава да бъде отвлечена идея. Той се разкрива като Отец на Своя Единороден Син, защото Той е вечна любов към Сина, вечна радост за Него, вечно самоотдаване на Сина: “…Отецът люби Сина – казва Христос  – и Нему е предал всичко…”. Разкрива се и Синът:  вечна Любов, послушание, вечно самоотдаване на Любовта.

Да, изнемогва нашият ум,  този наш паднал и ограничен разсъдък. Изнемогва пред дълбините, величието и – по човешки – пред непостижимостта на тази тайна. Но тъкмо тази тайна ни възвестява Христос: съвсем различното, ново за нас и нечувано преди учение за Самия Бог. Ето защо Църквата не престава да твърди, че Христос е “Светлина от Светлина, Бог Истинен от Бог Истинен.”

Тук, в това нечувано учение се прокарва водораздел между тези, които приемат тази вяра и живеят чрез нея и тези, които не я приемат и твърдят, че макар, и Христос да е донесъл на хората забележително, възвишено морално учение, Самият Той е човек, а не Бог. Спирам се на този избор, защото, без всякакво съмнение, той определя чрез себе си цялото наше разбиране за християнството. Можем да кажем: Или приемаме Евангелието в цялост, приемаме цялото учение на Христа, така, както ни е дадено в Евангелието; или подобно на Толстой приемаме едно, а друго отхвърляме. Приемаме това, с което сме съгласни, което “разбираме”, но отхвърляме другото, което не разбираме. Нужно е да схванем, че ако изберем втория път, сами правим себе си съдници на Евангелието и, което е още по-страшно, смятаме, че Христос се е заблуждавал и е проповядвал неистини. Но ако Той се е заблуждавал в нещо и е проповядвал неистини, то каква е стойността на останалите Му думи и на цялото Му учение.

Ако четем Евангелието непредубедено, не можем да допуснем никакви съмнения в това, че Христос се е съзнавал като Син Божи, изпратен в света от Отеца, за да спаси света. И в това е целият смисъл на Евангелието, т.е. на тази блага вест, която Христовите ученици са разпространили по целия свят, на тайната, която Иисус Христос възвестява и явява на света. Затова именно приемането на тази тайна е началото на християнската вяра, а християнският живот е вечно вглъбяване в нея.

В какво се състои тайната, която отците и учителите на Църквата са наричали пресветла и прерадостна? Отговорът на този въпрос се съдържа в една дума и тази дума е Любов.

В Евангелието е казано за Бога, че Той е Любов. С други думи, Любовта не е едно от Божествените “качества”; самият Бог е Любов. Но няма любов без любещ и любим и тяхното единство. И ако тази любов е абсолютна, то тя се въплъщава и в абсолютно единство. Така че любещият може да каже: ние сме в единение, ние сме едно.

Ето защо ние можем да кажем така: ако наричаме Бог съвършеното Битие, ако съвършенството ни е разкрито като Любов, ако “Бог е любов”, то тогава Бог не е самота, някакъв вечен Аз без вечно Ти. Не, Бог е абсолютно, всеблажено единство на Любещ, Любим,и Любов или както Самите Те са ни го открили – единство на Отеца, Сина и Светия Дух.

“Отче! – казва Христос в нощта на предателството – “Да бъдат всички едно, както Ти , Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и Те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”

Ето смисъла на думите от Символа на Вярата за Сина Божи Единородния.