Как да направим молитвата си плодотворна

Всички добродетели ни подготвят за единение с Бога. Това собствено е и целта на нашия живот – единението с Бога, обожението, както се изразяват богословите. Всички добродетели… Но молитвата е нещо повече дори от това! Тя реално ни съединява с Бога, а не само ни подготвя към единение с Него. Затова трябва да внимаваме как именно се срещаме с Бога в молитвата. Да обърнем внимание на това как заставаме пред Бога. Това не е нещо дребно. Това е важно.

Няма да твърдим, че молитвата е само духовно занимание и засяга само душата. Не! Веднъж един образован човек ми каза:

– Какво значение има как стоя по време на молитва? Важното е как стои душата ми.

Имаше обаче нещо, което той не знаеше, и което ни е разкрил един светец: душата се моделира според тялото. Душата приема позата на тялото. Не можем да седим в лотосова поза като индусите и да казваме: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Не. Ще застанем прави, скръстили ръце, ще осеняваме тялото си с кръстния знак и ще се молим.

Тялото също трябва да се учи на молитва. Не само душата. Нека помним това, за да го осъществим на практика. Например, ние невинаги се чувстваме добре, невинаги имаме желание да се молим: може би сме уморени, или ни е обзело равнодушие към молитвата, а може би това е изкушение от дявола, който ни внушава състояние на униние, печал и духовна сухост. Какво да правим, ако нямаме желание да се молим?

Тогава ще се прекръстим и ще кажем: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Ще направим земен поклон и пак ще се вдигнем: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ – поклон и изправяне. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме! – и отново поклон, и отново изправяне. И тялото ще повлече след себе си душата. Душата също ще започне да прави поклони. Също ще пада на земята и ще се изправя заедно с тялото. Така ще се подготвим да стоим по време на молитвата както трябва. Това първо. А сега обърнете внимание на второто.

Преди да застанем на молитва, трябва безусловно да простим и да забравим всяко зло, което са ни сторили другите хора. Ако по време на молитвата помним кой какво лошо ни е сторил, молитвата ни ще бъде напразна. Затова да не помним злото! Цял живот, всеки ден да го заличаваме от душата си и особено по време на молитва. Знаете ли какво казват отците? Който помни злото, е самоубиец, той сам себе си убива. Затова нека забравяме веднага всяко зло, което са ни причинили хората.

Един отец на Църквата казва, че онзи, който се моли и помни при това злото, е подобен на човек, който сее на каменисто място. Колкото плод даде семето, посято върху камък, толкова плод ще донесе и молитвата на непростилия злото.

Какво казваме в молитвата „Отче наш“? „И прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. А разбираме ли наистина какво казваме? Та ние в действителност молим Бога да ни прости в онази степен, в която прощаваме сами! Да ни прости така, както ние прощаваме. Замислете се! Молим Го да ни прости толкова, колкото прощаваме сами. Горко ни!

Затова е толкова важно това, което ви казах: да застанем както подобава (първото стъпало) и да простим безусловно на всички, които са ни сторили нещо лошо (второто стъпало). А след това започваме да молим. Нека винаги обръщаме внимание на тези два момента.

И така, с какво ще започнем молитвата си? Винаги трябва да я започваме с благодарност. Преди всичко друго да благодарим на Бога! Преди да направим или да кажем каквото и да било, нека благодарим на Бога.

Ала ще каже някой: за какво да Му благодарим? При всичко, което се върши наоколо? При всичките ни проблеми и несгоди? При всичките ни болести? Как – няма ли за какво? Замислете се! Нямаме ли основания да Му бъдем признателни? Ние обикновено винаги гледаме онова, което ни липсва. Но замисляме ли се поне малко за това, което имаме? Например защо Бог ни е дал очи? Бил ли е длъжен да го направи? А ние благодарили ли сме поне веднъж на Бога за дарбата на зрението? Малко ли нещо е тя? Нима не сме могли да се родим слепци? Какво сме сторили, за да получим този дар? Абсолютно нищо! Родили сме се зрящи, без да сме заслужили изобщо този дар. Но благодарим ли на Бога за това?

Свети апостол Павел казва, че трябва да благодарим за всичко (вж. 1 Сол. 5:18). Той има предвид също и неприятностите, които ни се случват. За всичко! А ние сме стигнали дотам, че не благодарим на Бога дори за Неговите дарове. А се имаме за добри християни! Така че няма нищо лошо в това да обръщаме внимание на онова, което ни липсва, да се молим Бог да изпълни нашите желания. Но трябва и да Му благодарим за онова, което вече притежаваме.

Благодарните, онези, които са се научили да казват: „Слава Тебе, Боже!“, Бог притегля към Себе Си със Своята любов, изпълнявайки бързо техните молби. Бог бързо изпълнява прошенията на благодарния, защото знае, че той няма да се отдалечи от Него. А на неблагодарния, който не се е научил да казва: „Слава Тебе, Боже!“, който не благодари на Бога за Неговите дарове, Бог се бави да изпълни молбите. Неблагодарният, ненаучен да казва „Слава Тебе, Боже!“, се моли и моли, а Бог се бави да отговори на прошенията му. И Той прави това неслучайно, за да го задържи колкото се може повече в молитва, колкото се може повече да го задържи близо до Себе Си.

И така, искаме ли Бог да ни чуе? Тогава да започнем със: „Слава Тебе, Господи! Благодаря Ти, Господи, за това, че виждам, чувам, че имам дом, че имам какво да облека, имам легло, на което да спя! Че имам приятели, че мога да говоря, да слушам и да чувам!“ А след това да минем към втория етап на молитвата – изповеданието. Да изповядаме пред Бога нашите грехове. Бог ги знае, но е важно самите ние да ги осъзнаем. Защото ние обичаме да забравяме онова, което сме извършили. И винаги се смятаме за по-добри, отколкото сме в действителност. Затова и не приемаме критика от другите.

След благодарението следва изповеданието, а след това прошенията: „Господи, дай ми това, дай ми онова. Помогни ми да успея в това и това. Помогни ми направя това и това“. И да не забравяме, че Сам Христос ни увещава: „Искайте, и ще ви се даде“ (Мт. 7:7).

Превод: Андрей Романов

Източник: Pravoslavie.ru