Как да четем Светото Писание

Ако християнинът не се обръща към Светото Писание, то неговата молитва, несъединена с четенето на Словото Божие, по-скоро е някакъв монолог, който не се издига по-високо от тавана. За да стане молитвата пълноценен диалог с Бога, трябва да я съединим с четенето на Светото Писание. Тогава, обръщайки се в молитвата си към Бога, чрез четенето на Неговото слово ние ще получаваме отговор на всичките си питания.

В Писаниeто е казано, че не само с хляб живее човек, но с всяко Слово, излизащо от Божиите уста (вж.: Втор. 8: 3). Трябва да помним, че човекът се нуждае не само от физическа, материална храна, но и от духовна храна. Словото Божие е тъкмо храната за нашия вътрешен, духовен човек. Ако не нахраним физическия човек ден, два, три, четири, ако пренебрегнем грижата за него, ще стигнем до изтощаване, дистрофия. Но и духовният човек може да се окаже в състояние на дистрофия, ако в течение на продължително време не чете Светото Писание. А след това се чудим, защо ни е слаба вярата! Изворът на вярата е известен: «вярата идва от чуване, а чуването – от словото Божие» (Рим. 10: 17). Затова всеки човек трябва да се долепи до този извор.

Първият псалм започва с думите: «Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!» (Пс. 1: 1–2). Тук, още в първия стих са ни показани три положения на човешкото тяло: не отива, не стои, не седи. А по-нататък се казва, че вярващият размишлява за Божия Закон ден и нощ. Тоест Божият Закон ни подсказва къде не трябва да отиваме, с кого не трябва да стоим, с кого не трябва да седим. Заповедите са в словото Божие. Четейки Светото Писание, ние потапяме съзнанието си в заповедите на Бога. Както казва Давид: «Твоето слово е светилник за ногата ми» (Пс. 118: 105). А ако не потапяме съзнанието си в словото Божие, то ние сме в тъма и мрак.

Обръщайки се с наставление към младия епископ Тимотей, апостол Павел пише: «Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване» (1 Тим. 4: 12–13). А боговидецът Моисей, предавайки властта си на Иисус Навин, му казва: «Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно» (Нав. 1: 8).

Как правилно да се занимаваме с изучаване на Светото Писание? Мисля, че трябва да започнем с евангелското и апостолското четива за деня, които са посочени във всеки църковен календар. В старо време е било прието да се прави така: след утринното правило човек отварял календара, гледал какво е днес евангелското четиво, какво е апостолското четиво, и прочитал тези текстове – те му били своего рода назидание за деня. А за едно по-интензивно изучаване на Светото Писание е много добро времето на поста.

Задължително трябва да имаме вкъщи Библия, да си подберем екземпляр, който да е удобен за нашите очи, който да ни бъде приятно да държим в ръката си. И задължително да има лента, която да отбелязва докъде сме стигнали.

Разбира се, препоръчително е да започнем с Новия Завет. А ако човекът вече е въцърковен, то той трябва поне веднъж да прочете цялата Библия. И когато човек започне да използва времето на постите за интензивно изучаване на Светото Писание, то това ще му донесе Божия благословия.

Отдавна е забелязано, че колкото пъти и да прочита човекът един и същ библейски текст, през различните времена от живота му той му се разкрива от различни страни. Както скъпоценният камък, като го обръщаш в ръката си, грее ту в синьо, ту в тюркоазено, ту в кехлибарено. Словото Божие, колкото пъти и да се обръщаме към него, ни разкрива все нови и нови хоризонти на богопознанието.

Как да приучим децата да четат Светото Писание? Струва ми се, че родителите трябва заедно със своите чеда да изучават Писанието. В Библията неведнъж се казва, че именно бащата трябва да обучава децата си на Закона Божи. И между другото, никъде не е казано, че децата трябва да се учат сами. Това означава, че независимо дали те искат или не искат, ние трябва да се занимаваме с тях със Закона Божи и да четем Писанието.

Източник: Православие.ru