“Кой ви е казал, че е трудно да се спасиш?”Духовни съвети и напътствия на св. Теофан Затворник

Духовният живот

1. Не казвай: „Не мога“. Това слово не е християнско. Християнското слово е: „Всичко мога“. Но не сам по себе си, а в даващия ми сили Господ.
2. Навъсеният, мрачен човек не е Божи човек. Когато Спасителят е казал на постниците да се умиват, да помазват главите си и да се сресват, Той е имал предвид точно това – да не бъдем мрачни.
3. Врагът обикновено идва при нас и ни шепне: „Не се давай, че ще те стъпчат“. Лъже! Най-доброто средство за предпазване от стъпкване е смирената отстъпчивост.
4. За честото причастяване нищо неодобрително не може да се каже. Но мярата един или два пъти на месец е най-приемлива.
5. С Евангелието или Новия Завет можеш цял живот да живееш – и все да го четеш. И сто пъти да го прочетеш, пак ще останат думи недочетени.
6. Трябва да се грижите за житейските си дела като за поръчение Господне и да ги вършите като пред Господа. Когато се настроите така, нито една житейска грижа няма да отдалечи мисълта ви от Бога, а, напротив, ще ви доближи до Него.
7. Не с весели хора гледайте да се запознавате, а с богобоязливи.
8. Има хора, които си мислят, че разширяват кръга на свободата си, като не ограничават желанията си, но те всъщност приличат на маймуни, драговолно оплитащи се в ловните мрежи.
9. Когато ви обземе съблазънта на самовъзхвалението, припомнете си всичко от предишния си живот, което не е за хвалене, и затиснете с това метежните помисли.

Молитвата

1. Правилна ли е молитвата, всичко е правилно.
2. Като се молите на Бога, най-добре не си Го представяйте никак, а само вярвайте, че Той е наблизо и всичко вижда и чува.
3. Лекарите казват: „На гладен стомах не излизай навън“. Спрямо душата това се изпълнява чрез утринната молитва и четене. Душата се нахранва с тях — и вече не отива да върши дневните си дела гладна.
4. Главното настроение на молитвата ни да бъде покайно, защото всички ние много грехове вършим.
5. Домашните дела могат да извинят само непродължителните утринни или вечерни молитви, а оскъдняването на вътрешната молитва не могат да извинят.
6. Бог не те чува? Бог всичко чува и вижда, само че не намира желанието ти за полезно за теб.

Борбата със страстите

1. Като от огън бягайте от страстта и не вършете нищо от страст. Дето има и най-малка отсянка на страст, там не очаквайте нищо добро. Там се спотайва врагът и всичко обърква.
2. Не мислете, че можете да дадете воля на мислите, чувствата, думите и делата  си. Всичко трябва да държите изкъсо и да се владеете.
3. Докато глезите тялото си, не очаквайте нищо добро.
4. Кога пиете вода, то вадите и най-дребната попаднала там мушица; кога ви се забие трън в пръста, то дори трънчето да е едва видимо, вие пак бързате да се отървете от безпокойството; кога в окото ви се загнезди и най-малката прашинка, вие дигате голяма врява, докле не очистите окото от нея. Тъй си турете за закон да действате и спрямо страстите; колкото и незначителни да изглеждат, бързайте да ги изпъдите, и то толкова безмилостно, че и следа да не остане от тях.
5. Умното си око не сваляйте от сърцето, и всичко, що излиза от него, тозчас грабвайте и анализирайте: ако е добро – нека живее, ако не е добро – тозчас да се убие!

Духовното ръководство и послушанието

1. Бойте се да останете без всякакво ръководство; търсете го като най-първо благо.
2. Вярно е, че все по-редки стават хората, към които можем да се обърнем за съвети в духовния живот. Но такива винаги е имало и ще има. И желаещият винаги ги намира по милост Божия.
3. Трябва да се молим на Бога, когато отиваме при духовника с въпрос, и да се помолим Бог да вложи нужната мисъл в душата му.

Скърбите

1. Много обители са подготвени на небето; но всички те са обители на страдали и тъгували.
2. Благоволете да имате винаги наум, когато ви сполитат скърби, че с това сам Господ ви проправя път за Своето Царство и дори нещо повече: взема ви за ръка и ви води.
3. За да събуди грешника от неговия сън, спасителната благодат Божия насочва силата си, за да разруши нещата, които съставляват опора за горделивия и самовлюбен човек: на угаждащия на своята плът изпраща болести, и, отслабвайки плътта, дава на духа свобода и сила да дойде на себе си и да изтрезнее; на прелъстения от своята красота и свежест отнема красотата и здравето; упоения от властта и силата си подлага на робство и унижение; на осланящия се върху богатството си отнема парите; високоумния посрамва като прост и невеж; когато някой разчита, че положението му е стабилно и вечно, то това положение се разрушава чрез смъртта на важни лица или загуба на необходими вещи.

Семейният живот и възпитанието на децата

1. Който е семеен, ще се спаси чрез семейните добродетели.
2. Мъжа Господ е поставил за надзорник на жената. И нерядко той, без сам да съзнава това, дава такива позволения или забрани на жена си, каквито му внушава Бог.
3. Обичай жена си и със силната си любов я карай да ти бъде послушна.
4. Жената трябва да се украсява най-вече с добродетелите си; всички други накити и украси са нещо странично, вторично.
5. Винаги казвам на майките, отглеждащи деца: вие сте причастници на мъченическия подвиг, очаквайте и същия венец.
6. Няма по-голям грях от това – да не уважаваш родителите си и да ги оскърбяваш. Блага участ е обещана на хората, които почитат родителите си. А онези, които не ги почитат, ще се лишат от всичко.
7. Твърде благотворно за децата е да ги носите често в храма, да им давате да целуват светия кръст, Евангелието, иконите, да ги прекръствате с кръстен знак, да ги ръсите със светена вода, да благославяте с кръстен знак люлката, храната и всичко, което има отношение към децата, да се грижите да получават благословение от свещеник; и изобщо всичко църковно по един чуден начин топли и подхранва благодатния живот на детенцето и е винаги най-безопасната и непреодолима ограда срещу покушенията на невидимите тъмни сили.

Здравето

1. Здравето е като конче: пресилиш ли го, няма да имаш какво да яхаш.
2. Всичко, което вършат на младини юношите невъздържани, ще се обади на стари години като болести и немощи.
3. Въздържанието от страсти е по-добро от всякакви медикаменти и тъкмо то дава дълголетие.

Смъртта и страхът Божи

1. Помни, че когато говориш, ти раждаш слово и то вече никога няма да умре, но ще живее до Страшния Съд. Тогава то ще се изправи пред теб и ще свидетелства в твоя полза или против теб.
2. Твърде много злини произлизат от мисълта, че смъртта е далечна като хоризонта. Благоволете да я доставите наблизо и помнете, че нищо не ѝ струва да долети от хоризонта при вас.
3. Възпитайте у себе си страх Божи — и той, поемайки юздите на вътрешния ви човек, ще ви насочи подир Господа.

Трудно ли е да се спасиш?

1. Кой ви е казал, че е трудно да се спасиш? Достатъчно е само да поискате и да се заловите решително за работа — и спасението е готово.
2. Навсякъде можеш да се спасиш и навсякъде можеш да погинеш. Първият ангел измежду ангелите е погинал. Апостолът измежду апостолите в присъствието на Самия Господ е погинал. А разбойникът и на кръста се е спасил.
3. Станете изрядни — тогава и свещеникът ще се промени. Ще си каже: с тези не може криво-ляво да се върши свещеното дело, трябва да служа благоговейно и да водя назидателни беседи. И ще се поправи.
4. Врагът, губителят на душите, чрез грижи за спасението на всички погубва душата на онзи, комуто внушава такива мисли.

Вярата и Църквата

1. Вярата е свойство на душа възвишена и велика, а неверието е признак на душа неразумна и низка.
2. Ти трябва да знаеш истината и да вярваш в нея: къде ще я намериш освен в Църквата, която е „стълб и крепило на истината“ (1Тим. 3:15)? Трябва да приемеш благодатта: как ще я получиш освен от Църквата, хранителката на Тайнствата, без които не се дава благодат? Трябва да имаш вярно ръководство в познанието на истината и в живота: къде ще го срещнеш извън Църквата, в която единствено има богоустановено и давано от Бога пастирство? Трябва да се съчетаеш с Господ Иисус Христос: как ще го направиш, ако не в Църквата, чийто Глава е Христос Господ?
3. Истинска вяра е онази, която вярва само защото Бог е заповядал така, и която, за да повярва, не търси нищо друго освен това – да разбере в какво точно ни е заповядал да вярваме Бог, и като разбере, че Бог е заповядал да се вярва така и така, се успокоява с пълно успокоение, недопускащо никакви колебания.

Подбрал от текстовете на св. Теофан: Антон Поспелов

Превод (със съкращения): Андрей Романов

Източник: pravoslavie.ru