Кратки духовни наставления

Из записките на духовните чеда на архиепископ Серафим (Соболев)

За любовта и послушанието

Да обичаш Бога означава да изпълняваш Неговите заповеди.

В брата си трябва да виждаш ангел, а на греха му да гледаш като на болест. Трябва да различаваш човека от греховете му. Греха трябва да мразим, а човека да обичаме и съжаляваме.

Владика Серафим казваше за себе си: «Нищо не ме огорчава толкова, колкото огорчителните думи, казани от ближния, дори и по необходимост».

Старая се почти да не мисля за себе си. Старай се и ти. Истинска любов ще придобиеш тогава, когато отхвърлиш себелюбието.

Изслушвай хората, а за себе си (за своите страдания и тъги) недей да говориш!

Послушанието е истинска любов. Послушанието е извор на живот и блаженство, а непослушанието — извор на смърт и нещастие. Истинското послушание прави послушника подобен на неизгаряща къпина. Послушанието не гори в огън, не потъва във вода и ни издига от земята към небето. А непослушанието потъва във водата, гори в огъня и ни пренася от земята в ада. Послушанието е рай, а непослушанието — ад. За послушание Бог ни изпраща превелика радост.

Послушанието е любов, а непослушанието — нелюбов, потъпкване на любовта. Никога не се отказвай от послушанието.

В непослушанието се крие гордост. В смирението се таи любов. В гордостта няма любов. Всичките ти нещастия идват от гордостта ти.

За смирението

Нищо не може да ни помогне да се спасим освен смирението. Ние се смиряваме пред нашите ближни, когато не ги осъждаме. Готви се за монашество чрез кротост и смирение.

Трите основи на монашеството са: въздържанието, смирението и послушанието.

Имай смирение. Тогава ще се научиш на всичко добро. Колкото по-смирен си, толкова по-близо ще си до Бога. Моля те, радост моя, придобий по-бързо смирение.

Бъди смирен и всичко останало ще ти се приложи. Смирението означава да смяташ винаги за нищожен.

Избягвай тщеславието. Само чрез смирението можеш да станеш истински монах. Ако в главата ти идват тщеславни мисли, трябва да казваш: Не нам, Господи, не нам, но на Твоето име дай слава (Пс. 113:9).

Само смиреният може да бъде истински монах.

Помни думите: Постави, Господи, стража на устата ми (Пс. 140:3)! Не поучавай, ако не те питат!

Смирявай се и помни думите на Господа: А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2).

Как да добием смирение? — С мълчание. Мълчи! Бъди глупава! Нека всички да не смятат за глупава! Мълчанието е първото средство за придобиване на смирение и любов. С мълчанието ще се спасиш.

За да добиеш смирение, мълчи, когато те ругаят, когато ти се сърдят, и се моли на ум с молитвата «Богородице Дево».

Когато те обидят, непременно си замълчи, и ще добиеш смирение. Трябва обаче да мълчиш не само с уста, но и със сърце. Срещу гордостта, както и срещу осъждането, можем да се борим с мълчание.

Бъди смирена. Тогава ще пребъдеш в истината и в Христовия мир. Мир ви оставям, Моя мир ви давам (Йоан 14:27). Господ затова е дошъл на земята, за да ни даде Своя мир — цялото Си съкровище.

Да се смирим под крепката Божия десница, и Господ не ще се забави да ни зарадва. Най-главното за спасението е кротостта и смирението.

На въпроса: що е кротост? — владика Серафим отговори: «Когато някой те ругае, винаги да обвиняваш себе си и да не се сърдиш. Без скърби няма да можем да се спасим».

За следването на Божията воля

Всеки човек е ковач на своето щастие и от самия човек зависи дали ще се спаси. Без доброволни усилия на своята воля човек не може да влезе в рая.

Винаги прави всичко по съвест!

Старай се да не се обиждаш на никого. Никога не се сърди. Никога не настоявай. Когато правят нещо не по волята ти, казвай: «Слава Богу! Слава Богу!» Трябва да обуздаваме себе си.

Всички беди и нещастия ни се изпращат, защото нямаме смирение. Трябва да живеем тъй, както повелява Бог, а не както ни се иска на нас. Нищо не се върши без воля Божия. В живота ни няма нищо случайно. Моля Господа волята Му да бъде винаги върху мен.

В случай на скръб прочети три зачала от Евангелието.

Човекът, който се стреми към монашество, за нищо не трябва да се тревожи, а да възлага цялата си надежда върху Бога.

На думите ми, че Господ ме е изоставил, владика Серафим отговори: «Тези думи у теб са от дявола. Господ не може да те изостави. Той е милостив. Ти дори не можеш да си представиш Божието милосърдие. Затова и за всички Божии угодници е било характерно милосърдието».

Ако усетиш униние, чети житията на светиите. Старай се да прочетеш поне няколко реда от тях. За душата те са като благодатен дъжд, който освежава, ободрява и радва.

Тежко ти е, но помисли, какво Му е било на Спасителя на кръста. Краят е близо, животът минава бързо. На земята сме гости, прелетни птици.

Винаги помни думите: «Люта е зимата, но раят е сладък».

За борбата с греха

Стръмен и трънлив път води в Царството Небесно. Какъв е този път? Борба до кръв против плътската страст и себелюбието. Себелюбието е почва, на която растат страстите, пустотата на живота и тъгата.

Омразата към греха е началото на духовното възраждане.

Не скланяй ухо към бесовете!

Няма нищо по-лошо от дръзкия грях (тоест когато вършим грях съзнателно).

Владика Серафим казваше: «Духовната философия е трудна наука: трябва десет години да четеш житията и да се бориш със страстите си».

Себелюбието носи тъга и се лекува с мълчание.

Бори се със себелюбието с мълчание. Чрез тщеславието дяволът най-често погубва хората. В земните удоволствия е скрита отровата на погибелта.

Да пускаш шегички, да вземаш на подбив — това е проява на фино тщеславие!

На въпроса: как да се борим с чревоугодието? — владиката отговори: «С въздържание».

Никога не завиждай. Това е тежък грях.

По улицата върви със сведени очи.

Господ особено цени девството и обича монасите. В началото е много трудно, трябва постоянно да принуждаваме себе си, но в края се изпълняват думите на Спасителя: Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко (Мат. 11:30).

Безстрастието е победа над страстите. От него в душата настъпва пълен мир — Царство Божие още тук, на земята.

За молитвата

Господ е близо, ако Го повикаш — веднага ще се отзове!

Моли се колкото се може по-просто. Например: «Господи, помилуй!» А когато се обръщаш към Божията Майка, казвай: «Майчице, Царице Небесна!»

Молитвата спасява от всички беди.

Когато те спохожда унинине, добре е да прочетеш прощалната беседа на Спасителя с учениците (Йоан 13–17 гл.) или Псалтира.

За силата на псалмите владика Серафим казваше: «Саул се утешавал с Давидовите псалми, когато го обхващала силна тъга. Свети Тихон Задонски, комуто Господ изпратил тежкое изпитание — униние и печал, също винаги чел Псалтира».

Ако ти е трудно да се молиш и сърцето ти е вкаменено, трябва най-напред да кажеш молитвата «Богородице Дево», и тогава ще ти стане по-леко.

В течение на деня постоянно повтаряй «Богородице Дево», и, ако правиш винаги така, Божията Майка ще те обича.

Когато се молиш на Пресвета Богородица, наричай Я Дева. Това е особено омразно на бесовете.

Един човек, духовно чедо на владика Серафим, сподели веднъж с него, че му е трудно да удържа вниманието си върху думите на молитвата. Владиката му каза: «Именно в това е цялата работа — да се принуждаваш постоянно към внимание, постоянно да връщаш ума си в сърцето, защото само така се придобива истинската молитва».

На въпроса: как да се научим на сърдечна молитва? — владика Серафим рече: «В Иисусовата молитва трябва да съсредоточаваме сърцето си върху думата “Господи”. Както струната издава звук, когато я докоснат, така и в сърцето ще се появи любов, умиление и сълзи, когато се съсредоточиш в него на думата “Господи”».

Чети житията на светиите. В тях ще намериш всичко, те ще те научат на всичко. Сравнявай се не със своите ближни, а със светците — това сравнение ни показва колко грешни сме ние.

Най-високата степен на прелестта е да се молиш така, че да те виждат другите. Постъпвай като юродивия Васенка, когото някога бях посетил. Той се молеше непрестанно, но когато чуваше, че се доближава някоя от монахините, веднага лягаше и започваше да хърка. Така трябва да постъпваме.

За молитвата владика Серафим казваше и това: «Нито една наша молитвена сълза не е напразна».

За покаянието

Ако искаш Господ да се смили над теб, винаги се кай, бъди милостив към страдащите, утешавай ги. Блажени милостивите, защото те помилувани ще бъдат (Мат. 5:7).

Винаги трябва да се каем за нашите грехове. Особено важно е всяка вечер преди сън да се покаем пред Бога за греховете, които сме извършили в течение на деня.

Ако дяволът се покае, Господ би го простил. Така пише в житието на преподобния Антоний Велики.

Самоукоряването е началото на спасението, а самооправданието за човека е погибел.

На въпроса: как да се каем? — владика Серафим отговори: «Казвай: “Боже, бъди милостив към мен грешния!”» — и после добави, че отец Амвросий Оптински, когато го питали: как да се молим? — отговорил: «В началото казвах много молитви, а сега повтарям само молитвата на митаря».

Да се научиш на покаяние — това зависи не само от мен, а най-вече от самата теб. В основата си покаянието е смирение. А ти сама трябва да се смириш. Тогава смирението ще те научи на истинско покаяние.

Владика Серафим често напомняше руската поговорка: «Не търси в селото, а в себе си». Това значи да търсиш вината не у другите, а у себе си. «Сам се обвинявай за всичко», добавяше той.

За сърдечната простота

Бъди простичък като дете, доверчив като гълъб и мъдър като змия.

Помни Христовите думи: Ако не се обърнете и не бъдете като деца, няма да влезете в Царството Небесно (Мат. 18:3). Ето ти го главното правило: бъди простичък във всичките си мисли, чувства, думи, поведение, в отношенията си с хората. Да бъдеш простичък означава да не допускаш в нищо изкуственост, да се държиш пред хората като пред Бога. Да станеш простичък означава промяна, промяна на живота, то е онази промяна, която се извършва от десницата на Всевишния (Пс. 76:11 — десницата на Всевишния се е изменила). Тогава няма да погинеш, защото простотата е смирение. А върху смирението на хората Бог почива със Своята благодат като върху престол.

За православната вяра

Свято и неотклонно пазете нашата православна вяра като в нейните канони, така и в нейните догми. Приспособявайте не вярата към своя живот, а живота си към вярата. От истински православната вяра черпете цялото си щастие. Тогава ще бъдете истински синове на Православната Църква и Господ ще излее върху вас още тук Своите неизречени милости.

Някой може да каже: «Защо трябва да пазим вярата в Христа и да се стремим да придобием другите християнски добродетели? Не е ли достатъчно само да имаме любов, за да се удостоим с вечно спасение?» Такива въпроси възникват само у хората, които нямат никаква представа за християнския духовен живот. Можеш ли да се изкачиш на върха на планината без да минеш през нейното подножие? Не, разбира се. По същия начин без основата на всички християнски добродетели — искрената вяра в Христа — не можеш да стигнеш до техния връх — любовта.

Нека помним, възлюбени в Христа чеда мои, че без вяра е невъзможно да угодим на Бога (Евр. 11:6), че без православна вяра няма благодат, няма и истинска любов към ближните, а само гибелен егоизъм или празни думи за любовта като при еретиците и сектантите. Затова хайде да полагаме усилия да пазим свято и неотклонно православната вяра, а с нея да имаме винаги и благодатна, истинска любов към ближния.

Из книгата: А. А. Кострюков. Пламень огненный. Жизнь и наследие архиепископа Серафима (Соболева). Москва: Изд-во Сретенского монастыря, 2015.

Превод: Андрей Романов