Кръстът е пътят на нашето възкресение

Цел и завършек на Великия пост е неосъдно да стигнем и да се поклоним на светото Възкресение. А чрез Кръста дойде радостта в целия свят. Кръстът е предшественикът, за да дойде Възкресението. Усилията, които полагаме, и трудностите през великопостния период са битки, които водим през целия наш духовен живот. При това Божието слово е ясно – през много скърби трябва да влезем в царството Божие(вж. Деян. 14:22).

Както някога в пустинята Моисей издигна медната змия, закачена върху дърво, която беше предобраз на честния Кръст, така Кръстът не само през Великия пост ни вдъхновява, крепи, от него черпим благословение, но и сила, за да можем да победим смъртта. Важно е не просто да окичваме кръста върху гърдите си като украшение, а да осъзнаем какво означава реалността на Христовия кръст в нашия живот. Наистина е много важно да осъзнаем мярката, която Кръстът ни показва постоянно. Преди всичко Кръстът е мярката на Божията любов. Ако искаме да разберем колко много Бог обича човека, можем да видим това чрез Неговия Кръст. Нека припомним, че кръстната присъда по времето на Христос е била начин не само за екзекуция, но и за унижение. Смъртта на кръста е била една безчестна смърт. Отците на Църквата подчертават, че заради нас Христос е бил похулен, осмян и подиграван. Чрез кръстната смърт Той е приел да се унижи, за да избави нас от унижението и разпването. Бог толкова много възлюби света, че да понесе раните на Кръста, за да изцели нашите рани. Христовият Кръст ни показва мярката на тази любов, която няма граници.

Кръстът обаче е мярката не само на Божията любов, но и на човешкия неуспех и греховност. Искате ли да видите колко ниско е паднал човекът? Той е стигнал дотам да разпне Самия Бог. Христовият Кръст показва степента на нашия грях, на нашето падение. Той показва какъв мрак властвал в ума на човека, който не могъл да познае своя Спасител и Благодетел; и не само не могъл да Го разпознае и да Му благодари, а и стигнал дотам да Го разпне. Хората се правили на мъдри, но се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха… Христовият Кръст открива колко зли и извратени можем да станем ние, хората. Разбира се, когато човек е способен да разпне дори Бога, колко му е да разпва постоянно хората около себе си? Онези, които са разпнали Христос на кръста, не принадлежат на миналото, и днес те са същите хора – със същия дух, със същия помрачен ум. И това е нещо, което трябва да помним, защото не засяга миналото, а настоящето. И тогава, и днес човекът може да стане толкова зъл, че да разпва Бога, а оттук да разпва и човека.

Христовият Кръст показва друга изключително важна реалност. Той ни показва мярката на човешкото достойнство, т.е. колко важен и значим е човекът – първо за Самия Бог, и точно затова Бог, тъй като човекът е толкова важен за Него – слиза на земята и става Човек, стига до крайното смирение на Кръста и приема всички охулвания. Той, казва един от отците на Църквата, Пръв ни възлюби. Той не само ни възлюби, а и заради нас претърпя безчестие и подигравки и чрез Своите страдания показа Своята любов към нас. Не само тогава, но днес и винаги Христовият Кръст ще показва достойнството на човека. Дори във времена като нашето, което е толкова иконоборческо, във времена, когато човешката личност продължава да е унизявана, във времена, когато човекът се превръща в обект за употреба и експлоатация, Христовият Кръст ще продължава да открива колко голямо е човешкото достойнство и колко важен е смисълът на живота, след като при всякакви обстоятелства можем да станем участници в божественото естество и никой и нищо не може да унищожи достойнството на човешката личност, разкрито от Христовия Кръст в света. Кръстът открива колко помрачен е нашият ум, когато не можем да осъзнаем достойнството на човешката личност, както самият Кръст ни го откри. Нашият ум е толкова помрачен, че не само в нашите далечни познати, но понякога и в нашите най-близки хора не можем да разпознаем достойнството, което Бог им е дал и без колебание сме готови да ги похулим, обидим и засегнем. Нашият мрак не ни позволява да видим в лицето на другия Божия образ, който е бил помрачен, но и очистен чрез пролятата Христова Кръв, за да се покаже величието на човешката личност.

Христос чрез Своя Кръст освещава и новия начин на живот, новия етос на човека. Това е кенотичният етос, което означава „опразване“, „понизяване“. Христос, бидейки Син и Слово Божие, се съгласил да понизи и лиши Себе Си от славата на божествеността, да се облече в образа на Раб и да стигне до крайно смирение и унижение на Кръста. Защо? За да влезе в общение с човека, за да срещне човека, който е паднал толкова ниско. Той слязъл по-долу от всички нас, за да може да ни вдигне и издигне, разкривайки, че това е начинът на новия живот. Това е начинът, който реално спасява човека, начинът, който показва истинското величие на човека.

В свят, изпълнен с егоизъм, самохвалство и амбиции, Църквата неизменно проповядва „Иисуса Христа, и то Христа разпнат“. Това е проповедта за разпнатия Бог, възвестяването на безпределната любов. Тази любов е надежда за човека, но тя трябва да се превърне в негов живот днес и завинаги. Когато човек победи своя егоизъм, той се спасява и спасява и другите. Затова в Църквата не можем да живеем по друг начин, освен чрез кръстния етос. Животът на Църквата, нашият живот е постоянно литийно шествие на Кръста, на смирението, което е другата страна на любовта, защото кръстният етос означава любов и смирение. Смирението, кеносисът на Бога извира от Неговата любов, която води до спасение и това е начин на живот. Св. ап. Павел казва това по изключителен начин: „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене…“ (Галат. 2:19-20). Доколко можем да почувстваме невероятната свобода, която е усещал св. ап. Павел, за да каже тези думи? Аз се разпнах с Христос. Какво разпнах? Моя егоизъм, моята воля. Какво оставих да живее в мене? Оставих Христос да живее в мен, Христос, Който ме възлюби. Това, което оттук нататък трябва да правя, е да живея в пълно доверие и любов със Сина Божий, Който ме обикна толкова много. Когато човек проявява разум, е съвсем естествено да отвърне на Божията любов чрез своята любов и така да заживее свободен в тялото Христово, в Църквата.

Църквата не пренебрегва затруднението ни да проумеем жертвата на Христовия Кръст, както и че някои кръстени християни се отричат съзнателно от Кръста без реално да съзнават от какво се отричат. Кръстът и тогава, и днес, винаги е бил и ще бъде „скандал“ и „безумство“, както казва св. ап. Павел: „… ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство…“ (1 Коринт. 1:23). Защо Кръстът бил съблазън за юдеите? Защото те очаквали и се уповавали на силата на властта. Те очаквали Месията като земен вожд, който ще съкруши и унищожи всички врагове на юдейския народ. Нима е възможно Някой, Който не могъл да спаси Себе Си, да бъде Спасител на света? – така си мислели те. С „право“ казали: ако си Син Божий, слез от Кръста да Те видим и да Ти повярваме! В какво да повярваме? В Твоята сила, да хукнем след Теб, за да използваме Твоята власт. Винаги има хора, които вярват в силата не само по големите житейски въпроси, а и във всекидневието. Нима не искаме да наложим нашата власт у дома, нима не изискваме пълно послушание от нашите жена, мъж, деца? Нима домовете не се рушат поради това? Нима това не е битка за власт, т.е. чия воля да бъде, на мъжа или на жената? И нима не смятаме, че всеки, който успее да наложи волята си, е спечелил в тази борба? За елините Кръстът е безумство. Защо? Защото те са очаквали спасение посредством познанието. И какво са направили? Писали са книги за общественото устройство, за държавата, търсейки как по най-добрия начин да регулират живота в света, за да има хармония в обществото, забравяйки, че човек върши злото не защото не знае кое е зло, а защото го знае. Не от незнание, а от знание и сила, забравяйки опита на хората, че всъщност и в миналото, и днес знанието и науката се превърнаха не в средства, които да служат по-добре на човека, а в средства за налагане и експлоатация. Превърнахме науката в изкуство за неправда и метод за експлоатация; използваме науката, за да създадем колкото се може по-съвършени оръжия, за да унищожаваме мигновено цели народи.

В свят, който очаква спасението да дойде чрез властта или чрез знанието, Църквата ще проповядва за Иисуса Христа, и то Христа разпнат. Тя ще проповядва, че хората могат да се спасят само чрез любовта, защото любовта е истинската сила, тя е истинското знание. Хората, които днес се уповават на властта, дори в семейството, дори на работното си място, не постигат нищо с това, а реакциите на младите са реакции срещу тази власт, която всъщност ги е лишила от любовта, проявяваща се в жертвено служение за другия. Бог прояви такова служение спрямо нас чрез Своята жертва на Кръста и така в пълнота ни разкри тази истина. Тя е израз на най-голямата сила на света – да можеш да зарежеш егоизма си, да обичаш враговете си, да служиш на онези, които навярно действат в твой ущърб; израз на знание е да можеш да разбереш човека, да разбереш, че този, който иска да ти причини зло, е едно окаяно, изтерзано и болно същество. Един такъв духовно пропаднал човек заслужава не да го мразиш, а да го обичаш и да се молиш на Бога да го помилва, да го осени с мъдрост свише и той да разбере своя духовен крах. Затова любовта е пътят на спасението, който ни се открива чрез Христовия Кръст. Именно силата и знанието на Кръста могат да просветлят и осмислят живота на човека днес.

Има две важни предпоставки, за да може човек да се нарече християнин и да следва Христос. Той Сам ни казва: „... ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва…“ (Мат. 16:24) . Първо, да се отречеш от себе си, т.е. да се освободиш от собствените си лъже-истини и да се довериш на Божията истина. И другата предпоставка e да вземеш своя кръст. Кой е моят кръст? Кои са нашите кръстове? Защото съществуват Кръст и кръстове. На Голгота беше Кръстът. Другите са кръстове. Един Кръст се е отличавал от всички други, защото Разпнатият на него бил разпнат не от безсилие, а от желание и сила. Тоест от любов. И за нас има Кръст и кръстове. Кой е нашият кръст? Този, който Христос е поискал от нас: да разпнем нашия егоизъм и лична воля, за да бъде Христос всичко във всички. Когато ние, падналите хора, се опитваме да изпълняваме Божията воля, усещаме вътрешна съпротива – на собствените си страсти, на егото си. Св. ап. Павел е усещал това, описвайки го с думите: „…не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша… Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Рим. 7:19,24). Той прославя Христос, защото бил избавен благодарение на Него.

Искам да ви припомня това, което и друг път сте чували от мене: грехът означава пропуск, неуспех. Грехът е нашият провал. Нашите всекидневни неуспехи показват, че не желаем да разпнем нашата воля. Разбира се, по този път има и други кръстове. Понякога ближният до нас се оказва нашият кръст; в един дом чепатият съпруг е кръст за неговата жена, чепатата съпруга е кръст за нейния мъж. И въпросът е ще понесеш ли своя кръст? Или ще го отхвърлиш? И има ли значение това? Да. Защото чрез Кръста дойде радостта в целия свят. Всъщност на повечето от нас не ни хрумва мисълта, че Бог може да ни изпрати конкретен човек именно за да се осветим. Горко ни, ако си мислим, че целта и смисълът на живота ни е да преследваме разни възможности, комфорт, лъжливи развлечения и да пропиляваме даденото ни време без никога да разберем причината за нашето съществуване. Христос е изпил чашата, която Му е изпратил Отец. Но ние отказваме да изпием нашата чаша, която Бог ни е изпратил…

Възможно е обаче и аз да съм кръст за другия. Помисляли ли сте за тази възможност? За съжаление, повечето пъти става точно така. Ние сме кръст за другия. Този, който мисли, че е съвършен, той е приковал своя ближен на един голям кръст, защото това „съвършенство“ означава обожествяването на егоизма. Не съществува егоист, който да не е разпнал някого. Затова трябва да видим да не би ние да не разпваме другите? Докато ние отстояваме собствената си правота, пред нас се откриват евангелските думи на св. ап. Павел: „Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание. Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: „хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене“ (Рим. 15:1-3).

Кризата, която днес съществува в много семейства, се дължи на неразпната воля на съпрузите. Всеки държи да наложи своята воля и така настава война, а скоро идва и раздялата. Когато тези хора са се оженили, сякаш не са чули в брачното последование думите: тази тайна е велика, но аз говоря за Христос и Църквата. Тоест архетипът на брака е връзката между Христос и Църквата. Какво прави Църквата? Подчинява се на Христос. Какво е подчинението? Смирение. Какво прави Христос? Разпва се за Църквата. Какво е Разпятието? Пълно смирение. Това, което споменахме в началото – кенотичният път. Църквата се подчинява, Христос се разпва и така стигаме до Възкресението, до любовта. За съжаление, малцина днес успяват да осмислят и да преживяват своя брак по автентичен начин, независимо, че са сключили църковен брак. По-скоро са минали през храма без да са усетили същността на Тайнството. Монашеството и бракът са два кръстни пътя – всички монаси и брачни хора сме призвани да отсечем нашата собствена воля. В монашеството човекът проявява послушание към своя старец, в брака единият проявява послушание към другия и двамата – към Божията воля.

Какъв е резултатът от Кръста? Умъртвяването на смъртта. Това, което в началото изглежда като наше умъртвяване, е умъртвяването на нашата смърт, защото тази смърт носи живот в себе си. С други думи, тленното в нас бива умъртвено, за да изникне нов живот – животът на Божията любов, в който всички сме призвани да бъдем. Чрез Христос дойде радостта в целия свят. Затова не съществува истинска радост, ако не разпнем това, което подкопава радостта, а от опит знаем, че това са инатът, омразата и себелюбието. Радостта идва, когато се разпваме за другите; тогава носим радост.

Опитът на Църквата ни уверява и че кръстът е оръжие срещу дявола. Затова Божията любов ни го е дарила. Господи, като оръжие срещу дявола Ти си ни дал Твоят Кръст. Дяволът се страхува от Кръста и бива победен, когато хората живеят с кръстен дух и съзнание. Защото тогава той не намира място в тях, не намира възможност да ги смути, да ги раздели, да ги накара да се хулят помежду си. Колко хубаво го е казал св. Серафим Саровски, когато поздравявал всеки, който срещнел по пътя си, независимо по кое време на годината: „Христос воскресе, радост моя!“. Тъй като Христос воскресе, другият винаги може да бъде нашата радост, дори когато става наш кръст. Св. Серафим бил разпнат от много хора, но за него те били неговата радост. В Църквата пеем тържествено: Твоят Кръст, Господи, е живот и възкресение за Твоя народ. Именно затова Му се доверяваме, защото от кръстния етос струят животът и възкресението на всеки човек.

Кръстният етос означава кеносис и любов. Великият пост е концентрация на нашия духовен живот. Постът, въздържанието от определени храни, от страстите, истинската молитва като излизане от нашия егоцентризъм и самодостатъчност, са пътят на свободата, защото тогава не робуваме на нашите страсти, а пребиваваме в любовта.

Нека да не мамим самите себе си. Ако погледнем сериозно към живота си, тогава ще разберем, че нашето разпване, т.е. приемането на Божията воля, е единственият път за нашето възкресение. Ако живеем лекомислено, тогава единственото, което ще постигнем, е да разпваме другите, дори собствените си деца, и така ще изпълним живота си с нещастие, ще показваме колко недостойни сме за нашата човешка природа, и ще унизяваме честта, която Бог ни оказва чрез Своя Кръст.

Покланяйки се на Христовия Кръст ще вървим по пътя, който осмисля и възкресява живота ни. Реалността, която ни заобикаля, наистина е кошмарна. Дори и сега да си мислим, че сме далеч от някои порочни състояния, ние няма да можем да ги задържим дълго настрани от нас, ако не придобием кръстен етос. Нека се молим и вземем решението да приемем в сърцето си поканата, да вземем кръста, който Христос ни поверява, и да вървим, следвайки Неговите стъпки. Защото Христос е Пътят, Истината и Животът за целия свят и за всеки от нас!

Превод: Константин Константинов