„Лазар Четверодневен, приятел Христов“

– Къде пише за Лазар?
– За възкресението на Лазар къде пише? Намери ми го, Соня.
– Не е там, където търсите… в четвъртото Евангелие е…

Така започва драматичният диалог на Родион Расколников със Соня Мармеладова в „Престъпление и наказание“. Този диалог е като продължение на диалога между Иисус и Марта в Евангелието и е също така разтърсващ. И двата диалога променят из основи човешката съдба.

Невярващият Расколников иска да чуе за възкресяването на мъртвия Лазар, защото чувства, че самият той само така може да бъде спасен – като бъде повикан от Христос от мъртвостта, която му е причинил смъртният грях, като бъде обикнат от Христос въпреки смъртния грях.

Расколников е разбрал, че любовта на Христос е силата, която възкресява Лазар. Започнал е да прозира, че любовта на Христос не само превъзхожда всяка човешка любов, но „Бог доказа любовта си към нас с това, че Христос умря за нас“ (Рим. 5:8).

Като възкресява Лазар Христос показва какво предстои да се случи със Самия Него. Възкресяването на Лазар става причина за смъртта на Христос, защото мнозина от юдеите, които били дошли при Марта и Мария и видели знамението, което сторил Иисус, повярвали в Него. Някои пък отишли при фарисеите и им разказали за чудото, сторено във Витания. Мълвата бързо обходила цяла Юдея и хвърлила в паника духовните водачи. „Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа“ (Иоан. 11:47-48). Първосвещеникът Каиафа предложил и всички се сговорили Иисус да бъде убит.

Чрез възкресяването на Лазар Иисус искал да предпази народа да не изпадне в отчаяние и малодушие, да затвърди вярата, че е по-силен от смъртта, че е победител над нея, така, както когато казал на Марта „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (ст. 25) нейната вяра укрепнала и тя Го изповядала като „Христос, Син Божий, Който иде на света“ (ст. 27).

Ала и с народа се случило същото, каквото с Марта. Малко след като тя направила тази изповед на вярата, отново се разколебала, показала малодушие, колебание, неустойчивост, неразбиране и когато стигнали до гроба на брат ѝ и Иисус казал да вдигнат камъка, който затварял входа на пещерата, нейните колена се подкосили и тя с отпаднал дух и немощен глас промълвила: „Господи, мирише вече; защото е от четири дена“ (ст. 39).

Човешкото малодушие и непостоянство е една от най-тъжните прояви на човешката греховност и немощ. По същия начин постъпил и апостол Петър – макар да носел името „Камък“, неговата вяра съвсем не била така твърда и въпреки, че гръмко се клел: „Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!“ (Лука 22:33), три пъти позорно се отрекъл от Него. Също когато Иисус с прескръбна до смърт душа се отдалечил да се помоли да Го отмине горчивата чаша и помолил учениците Си да бъдат будни с Него, на три пъти ги намирал заспали (вж. Мат. 26:38-44). Тогава именно дошъл часът Синът Човечески да се предаде в ръцете на грешници, които ще Го разпънат на кръста.

На третия ден след разпятието „Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца“ (Рим. 6:4). „Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него“ (Рим. 6:9). Не такова е възкресението на Лазар. Той бил възкресен пред очите на много свидетели „за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий“ (Иоан. 11:4). Пред неговия каменен гроб, пред неговата миришеща от разлагането плът Христос се просълзил, за да покаже Своята любов, да покаже, че любовта Му е по-силна от смъртта и е извор на живот.

Без изкупителната смърт и победното възкресение на Христос, възкресяването на Лазар би било невъзможно. Христос със смъртта Си победи смъртта. Адът се огорчи, когато Го срещна в преизподнята си. „Огорчи се, защото бе посрамен. Огорчи се, защото бе умъртвен. Огорчи се, защото бе провален. Огорчи се, защото е окован. Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога… Възкръсна Христос и ни един мъртвец не остана в гробовете!“ В контекста на възторженото пасхално слово на св. Иоан Златоуст възкресяването на Лазар е предобраз и предзнаменование на Христовото възкресение. Както преди Своето разпятие Христос се моли към Отца да Го отмине тая чаша, (вж. Мат. 26:39, 42), така и когато застава пред гроба на Лазар дига очи към небето и се обръща: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил“ (Иоан. 11:41-42).

Образно казано, дебелата каменна плоча щеше да е непробиваема за повелителния глас на Христос, и Лазар щеше да си остане зад нея, и разлагащото му се тяло щеше да продължи да мирише, ако Христос не беше слязъл до ада със Собствената Си смърт. Възкресяването на Лазар е знамение за Христовото възкресение. Възкресението на Лазар не променя смисъла на думите от Пасхалното слово, че „Христос стана начатък на умрелите“. Възкресението на Лазар потвърждава, че Христос „възкръсна като глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове“. В потвърждение на богословието, че всички сме Негови членове, на някои икони, изобразяващи знаменателното възкресение във Витания, Христос и Лазар имат еднакъв лик.

Удивителна съдба има Лазар! Той не е бил в клинична смърт, плътта му е била в напреднал стадий на разлагане. Малко свидетелства са се запазили за личността и съдбата му. Самият той сигурно е избягвал да разказва какво е видял, какво е преживял. Не знаем дали в паметта остава спомен от това, през което той е преминал. След грехопадението на прародителите и отделянето от Бога, всеки човек, цялото човечество е Лазар. Не можем да проникнем в тайната на смъртта, но Христос ни уверява, че „ако сме сраснати с подобието на смъртта му, то ще бъдем съучастници и на възкресението“ (Рим. 6:5), ще бъдем повикани по име и „всички, които са в гробовете ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат“ (Иоан. 5:28-29).

Лазар е бил четири дена в гроба. След като е възкресен е живял повече от 30 години и през 63 г. е умрял като всички и като всички чака възкресението на мъртвите. Когато след убиването на архидякон Стефан повярвалите в Христа били подложени на преследване, мнозина от тях намерили убежище на остров Кипър (вж. Деян. 11:19). Тъй като сред най-известните и авторитетните християни били възкресеният Лазар и неговите сестри Марта и Мария, те несъмнено са били принудени да напуснат Юдея. След като апостолите Павел и Варнава създали на острова християнска община по време на първото мисионерско пътуване през 46 г., Лазар бил ръкоположен за първи епископ на град Китион. В този град, в храма, носещ неговото име е гробницата му. Тази гробница дава и днешното име на града – Ларнака (от Λάρναξ – ковчег, саркофаг). Тялото му е положено в голям каменен саркофаг, на който е издълбан надпис

„Лазар Четверодневен, приятел Христов“.

Третият Вселенски събор през 431 г. дава автономен статут на Китийската църква. През 898 г. при император Лъв VІ Мъдри (866 — 912 г.) мощите на св. Лазар са пренесени в Константинопол и положени в храм на неговото име. В памет на пренасянето е учреден празник, честван в православния календар на 17 октомври. При разграбването на Константинопол от франките по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., кръстоносците пренесли мощите на светеца в Марсилия. По-късно се изгубват от там и днес не може да бъде проследено местонахождението им.

Запазен е и първият гроб на праведния Лазар във Витания. Днес на арабски език селището се нарича ал-Ейзария (al-Eizariya), което произхожда от пълното еврейско име на Лазар – Елазар (Елеазар). За съществуването на тази гробница и църква „Св. Лазар“, както и за поклонение там, са запазени свидетелства от църковния историк Евсевий Кесарийски от 330 г., от бл. Иероним от 390 г., от поклонничката Етерия ок. 410 г. Църквата, наречена Лазариум е разрушена от земетресение през VІ век, след което на нейно място е построена по-голяма.

Употребяваме много понятия без да се замисляме за значението им. Такова понятие е лазарет – малки болници или палатки към войскови части за оказване на медицинска помощ и стационарно лечение на ранени и болни, които не се нуждаят от продължително лечение. Терминът води началото си рицарите на Ордена на свети Лазар. Той имал за цел да обгрижва болниците за прокажени (Leprosorium). Първото му документално споменаване е от 1043 г. До 1099 г. бил под юрисдикцията на гръцкия патриарх на Йерусалим. След завладяването на Йерусалим в Първия кръстоносен поход, орденът е под юрисдикцията на латинския патриарх. Лазаритите носели зелен кръст на мантиите си. Днес орденът продължава благотворителната си дейност и има седалища в 24 страни.

В събота преди Господния вход в Йерусалим ние възпяваме св. Лазар с тропара „Христе Боже, за да ни увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания Ти възкреси от мъртвите Лазаря“. Възкресяването на Лазар е описано само от св. евангелист Иоан, тъй като той единствен описва събитията, случили се в и около Йерусалим. Синоптиците разказват само за едно чудотворно изцеление, случило се в близост до Йерусалим – проглеждането на слепеца Вартимей в Йерихон (Марк 10:46-52). При възкресяването си Лазар се връща само към земния живот. Но в разговора Си с Марта Иисус дава обещание за вечен живот – „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки“ Иоан. 11:25-26).

И днес имаме нужда да бъдем уверявани във възкресението. Да не бъдем самоуверени като апостол Петър (вж. Мат. 26:33, Марк 14:29, Лук. 22:33). И днес имаме нужда да застанем пред гробната пещера на Четверодневния Лазар и да видим как той излиза от нея. И днес трябва да седнем на трапезата до Иисус и Лазар (вж. Иоан. 2:1-2).