Може ли християнинът да вярва на сънища?

В Светото Писание се говори доста за това как Бог е откривал волята Си чрез сънища. Подобни случаи са описани и в житията на светците. Трябва ли да вярваме на видяното насън?

Особена форма на откровение

Още от старозаветно време Бог неведнъж е общувал с хората чрез съновидения. Един такъв пример е описан в Книга Битие: по време на сън на Авраам е било разкрито, че неговите потомци “ще бъдат пришълци не в своя земя”и след 400 години робство “ще излязат с голям имот”(Бит. 15:12-14).

Герарският цар Авимелех отвлякъл жената на Авраам, но видял заплашителен сън: “И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж…”(Бит. 20:3). Щом се събудил, изплашеният Авиамелех веднага изпълнил волята на Бога, Който му заповядал да върне жената на съпруга ѝ.

Когато Исаак искал да се спаси от глад, Господ насън му забранил да отива в Египет. При това Той обещал да даде земя на неговото потомство, да го умножи “като небесните звезди”и да благослови чрез него“всички земни народи”(Бит. 26:1-5). Своето благословение Бог потвърдил насън и на сина му Иаков по пътя към Харан: “Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък… и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена. И ето, Аз съм с тебе”(Бит. 28:13-15).

Иакововият любим син Йосиф още на младини виждал пророчески сънища, в които му се покланяли не само братята му, но и родителите му (Бит. 37:5-10). Впоследствие той бил продаден в египетско робство. В Египет той изтълкувал съня на фараона и станал негов велик везир, спасил членовете на своето семейство от глад и те му се поклонили – точно както му било предречено насън.

Съдейки по старозаветната Книга Йов, съновиденията в онези далечни времена са били форма на откровение и наставяне свише. Ето какво казва за това Елиуй, един от приятелите на Йов: “Бог говори веднъж и, ако не забележат, още веднъж: насън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, по времето, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление, за да предпази човека от някое начинание и да отстрани от него гордостта, да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч” (Йов. 33:14-18).

В живота на старозаветните праведници нощната тишина е любимото време за общуване с Бога. В своите песнопения псалмопевецът казва: “Дори и нощем ме учи моята вътрешност”(Пс. 15:7).“Инощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот”(Пс. 41:9).Цар Давид признава, че размишлява за Бога  “през нощните стражи”(Пс. 62:7), получавайки назидание.

В трета Книга Царства е описано как Соломон насън молел Господа за мъдрост: “И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, – ето, Аз ще сторя по думата ти…”(3 Цар. 3:5-15).

Нощни откровения от Бога получавал и пророк Даниил, който заедно със своите сънародници отишъл в плен във Вавилон след падането на Йерусалим. Той се прославил в двора на вавилонския цар Навуходоносор, след като му обяснил съня за истукана, строшен от камък, който след това станал голяма планина. Според тълкуването, дадено от пророка, истуканът — това са езическите царства, сменящи последователно едно друго, камъкът е Христос, а планината — вечното Царство Божие. По-късно Даниил изчислил срока от “седемдесет седмини”(Дан. 9:24), останал до идването на Месия.

Опасността от заблуди

Въпреки тези многобройни примери, Словото Божие все пак ни съветва да не се увличаме от сънища и лъжливи видения. Тъкмо това вършели лъжепророците. Чрез устата на истинските пророци Господ неведнъж предупреждава Своя народ срещу тях:

“Аз слушах, какво говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа. Те казват: “сънувах, сънувах”. Дълго ли ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които пророкуват измама от сърцето си? Мислят ли те чрез своите сънища, които разказват един другиму, да доведат Моя народ дотам, че да забрави името Ми, както бащите им забравиха името Ми заради Ваала? Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има плявата с чисто зърно? – казва Господ”(Йер. 23:25-28).

Този библейски откъс ни сочи фундаменталната разлика между лъжливите видения и сънища (когато нещо ни се “привижда”) и истинските откровения, чрез които Сам Господ говори със Своите избраници — праведниците и светците. Лъжливите прорицатели и съновидци изкушавали и смущавали с виденията си израилския народ: някои от тях съзнателно лъжели хората, а други наистина вярвали, че виждат насън пророчества и знамения. “Сънувах, сънувах”– заявявали те. По този начин лъжепрорицателите представяли фантазиите си за “воля Божия”и мамели хората. Такива “гледачи виждат лъжливо и разказват лъжливи сънища”(Зах. 10:2), свидетелства пророкът.

Подобни “гледачи”са и лъжеучителите и еретиците – християни само на думи. Отстъпили от правата вяра, те слушат “мамливи духове и бесовски учения”и са хора, които “говорят лъжа и имат жигосана съвест”(1 Тим. 4:1-2).  Както пише бл. Йероним Стридонски, заблудените“се увличат от утешенията на онези, които им дават лъжливи обещания”. Такива грешници се отлъчват сами от Христа.

Новозаветният подход

В Новия Завет ролята на съновиденията съществено намалява: те губят онова значение, което са имали през старозаветната епоха. Бог разкрива волята Си чрез сънища само за да предупреди хората за някоя опасност, да ги вразуми и да ги подкрепи.

Върху евангелските страници четем как ангел Господен се явил три пъти насън на благочестивия Йосиф: той го увещал да приеме Дева Мария, защото “заченалото се в нея е от Духа Светаго”(Мат. 1:20), наредил на Светото семейство да бяга в Египет, за да спаси живота на Богомладенеца (Мат. 2:13) и да се върне обратно в земята Израилева (Мат. 2:19).

Споменава се и нощното видение на съпругата на Пилат: “Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него”(Мат. 27:19).

Апостол Павел също получавал откровения насън. В нощно видение пред него “стоеше един мъж”(Деян. 16:9). Насън чул наставление от ангела Божи (Деян. 27:23). В нощно видение Господ го укрепил (Деян. 18:9) и му заповядал да иде да проповядва в Рим (Деян. 23:11).

И все пак като цяло в новозаветно време божествени откровения в съновиденията се срещат все по-рядко. Вярващите в Христа получили в изобилие даровете на Светия Дух и вече нямало нужда да се обръщат към пророци, видения и сънища.

В нито едно апостолско послание не намираме дори намек за това, че сънищата могат да бъдат ръководство за действие и духовна подкрепа свише. Съновиденията, които в Стария Завет били важно средство за насочване в правия път и възвестяване на волята Божия, в Новия имат вече не всеобщо, а частно значение: те засягат съдбата само на един човек или няколко. Божият Дух вече говори и действа чрез Църквата.

Опасността от бесовска прелест

Сънищата могат да бъдат два вида: естествени (породени от естествената активност на мозъка) и свръхестествени — от Бога или от дявола.

Различаването на едните от другите е изключително трудна работа, и затова не трябва да се увличаме от сънища.

“Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога”(Екл. 5:6). Не бива да забравяме, че с истински пророчески сънища в Библията са били удостоявани само великите Божии избраници – праотците, пророците, апостолите. Те не са били давани на обикновени хора. Като християни трябва да имаме скромност и смирение и да не очакваме, че Бог ще ни говори насън. 

Хората, които придават значение на сънищата, не се различават от езичниците: те са суеверни, жадуват за “поличби”и “знаци”, животът им е изпълнен със страх и вяра в магичното. Такива хора се поддават лесно на влиянието на нечистите духове, които имат способността да проникват в нематериалната сфера на съзнанието и да бъдат творци на съновидения.

Общоизвестно е, че спящият човек губи самоконтрол и воля и престава да контролира вниманието си. Съновиденията не само се пораждат от естествената активност на съзнанието, но могат и да приемат една или друга насока под въздействието на бесовете, и тогава сънят е съпроводен от лукави съблазни и лъжливи знаци.

“Демоните, имайки достъп до душите ни по време на будността, го имат и по време на сън. И насън те ни изкушават с грехове, вплитайки неусетно в нашето бленуване своето лукавство — пише св. Игнатий Брянчанинов. — Освен това, забелязвайки, че обръщаме внимание на сънищата, те се стараят да направят сънищата ни занимателни и интересни и да възбудят у нас интерес и доверие към тях. Такова доверие винаги е свързано със самомнение, а самомнението ни дава лъжлива представа за самите нас и ни повежда по лош път; а тъкмо това и трябва на демоните”.

За да избегнем изкушения, преди сън трябва да направим кръстен знак и да кажем молитвата Иисусова. Каквито и да са нощните “откровения”, не трябва да им вярваме. В противен случай се излагаме на опасността от бесовски изкушения и прелест.

Превод: Андрей Романов

pravoslavie.fm