На Тавор, но без Голгота?

Мнозина мислят, че Бог е създал само едно небе, но Той е създал не едно, а две. Мнозина мислят, че Той е създал само една земя, а Той е създал две. Но нека започнем отначало…

Преди Бог да създаде този свят, който знаем и в който живеем, Той създал духовния свят, света на ангелите. Преди създаването на света, който познаваме, се случил бунтът на Деница срещу Бога. Деница бил последван от ангели, което предизвикало тяхното обръщане в демони. Тези ангели, тези безтелесни същества станали демони. Те, бидейки без тяло, се превърнали в нещо толкова страховито. И не просто отишли в ада, а създали ада. Знаете ли какво означава това? Че трябва да внимаваме в духовните грехове повече отколкото в телесните. Дяволът станал дявол, бидейки преди това архангел, не чрез някакъв телесен грях (той нямал тяло – не блудствал, не крадял…), а чрез своята гордост, чрез един духовен грях. Виждаме колко страшна е гордостта, както и всички духовни грехове – затова именно на тях трябва да отдаваме голямо значение. Когато внимаваме за помислите си и пребиваваме в смирение, тогава и телесните грехове ще стоят далеч от нас. Духовните грехове са много по-тежки от телесните. Презрението, което може да чувстваме към другия, това, че го смятаме за по-низш от нас, е много по-тежък грях от телесния грях. Защото когато душата се отдалечава от Бога, съвсем скоро и тялото ще я последва. Телесните грехове се пораждат от духовните грехове.

И така, бунтът на Деница и падението му станали преди създаването на света. След настъпилото падение в духовния свят, Бог създал материалния свят. Както е казано – Той рече и биде. Той създава небето, земята, звездите, морето, както е описано в книга Битие. След като създал тези два свята: духовния и видимия материален свят, Бог направил нещо удивително. Той взел (материал) от двата свята и създал трети свят, в който обединил двата свята и създал това Свое последно творение по уникален начин. Докато за всички други е казано „Той рече и биде“, когато дошло време Творецът да създаде Адам, Той казал – да сътворим човек по Наш образ и подобие. „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот”. Той дал от Своя Дух и създал Адам, който съдържа и двата свята в себе си. Чрез Адам целият всемир имал общение с Бога, защото първият човек имал и тяло, и дух. В неговата личност двата свята били обединени. Затова неговото падение било толкова страшно. Адам представлявал целият свят в умален вид. Един древногръцки философ, без да знае това, казал нещо прекрасно, като нарекъл човека „микрокосмос“. Св. Григорий Богослов по-късно казва: колко съм малък и едновременно велик. Един ляв интелектуалец – Артур Кьостлер, голям ум, за да покаже величието на човека, казва, че човек стига от нищото до безкрая. Преп. Юстин Попович – великият сръбски изповедник, наш съвременник, за да покаже същото измерение на човека, казва, че той е толкова велик, че може да стигне от дявола до Бога. Отново св. Григорий Богослов казва, че той е малък по тяло, но велик по дух. Защо? Защото бил сътворен по образ Божий.

Внимавайте! Човекът не е образ на Бога, а ние сме създадени по Божий образ, а образ на Бога е Христос. Ние сме били създадени да се уподобим на Христос по образ на Бога, Който е Христос. Трябва да се уподобим на Христос, следователно трябва да станем богове, тъй като Христос е Бог. Св. Василий Велики казва, че човекът е получил заповед да стане бог. Той обаче поискал да съществува независимо от Бога, Който бил извор на неговия живот, но вместо да стане бог, той се отдалечил и прекъснал общението си с Него. Откъснал се от Него, проявявайки непослушание. Искам да съществувам без Твоето мнение, противно на Твоето мнение, сякаш казал човекът. Какъв бил резултатът? Тази връзка, която обединявала целия свят, целия всемир с Бога, била прекъсната. И ето че цялото творение се търкулнало към пропастта на тлението. Бог казал: в който ден вкусиш от него (от плода на дървото за познаване на добро и зло), бездруго ще умреш. Адам и Ева обаче не умрели в същия ден. От това разбираме, че Бог е имал предвид духовната смърт. А оттук – тялото без душа не може да живее. Църквата учи, че благият Бог допуснал смъртта, за да не стане злото безсмъртно. Оттогава цялото мироздание стене, изпитва болка и въздиша. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега. Бог не създал света такъв, какъвто ние го виждаме сега. Този свят, който ние познаваме, е свят в падение. Цялото творение очаква спасението на човека, за да се спаси и то заедно с него. В християнството никой не се спасява сам. Не само че всички се спасяваме заедно, а спасяваме и неодушевения свят. Кои са проявленията на тази истина? Откриваме ги в това, че бездушни вещи, които са влезли в съприкосновение с някой свят човек, придобиват свойствата, които е имал светецът.

Когато св. Некатрий Егински умирал в болницата в Атина и го преоблекли, свалили ризата му, хвърлили я на съседното легло и щом тя се докоснала до един парализиран човек, той веднага се изправил и проходил. Тоест виждаме, че и чрез вещи на светците се извършват чудеса. Какво е това? Това е материалната природа, която е влязла в съприкосновение със светостта и така се е осветила. Затова св. Йоан Златоуст казва – ходете на гробовете на светците, на мъчениците, и вземайте пръст от гробовете. Нашият живот показва истинността на това богословие. Умът не разбира, но ние приемаме тези неща, защото ги живеем. Затова протестантите не могат да разберат светците и не ги признават – защото не ги живеят. Опитът обаче ни показва истината на Христос вече повече от 2000 години!

С падението на първите хора всичко се разрушило. На първо място – умът на човека. Умът станал земна пръст, казва един светец, т.е. инструментът, чрез който ние мислим, се насочил предимно към земни неща: какво да завоюва, какво да спечели, какво да яде, как да се облече… Умът ни е насочен към това с какво да наситим тялото си, а душата ни от Адам до днес продължава да гладува за Бога. Тялото се насища, но сърцето не се насища, докато не намери Бога. Какво обаче се случило след трагедията на човешкото падение? Чрез Своите пророци Бог показал, че не е оставил хората, а винаги е бил до тях и се е грижел за тях. Столетията минавали и настъпил час Той да създаде ново небе и нова земя. Когато времето се изпълнило, това ново небе всъщност било одушевено в лицето на Света Богородица. Бог взел нейната плът и се съединил ипостасно с човешката природа. Божият Син станал Човек. Той се скрил в нейната плът, за да се открие на нас. Когато Моисей получил Десетте Божи заповеди и слязъл, за да ги даде на хората, те не можели да гледат към него, защото лицето му сияело много силно от съприкосновението, което имал с Бога. Затова той покрил лицето си, за да може да се доближи до хората и да им даде посланието, което получил. Сега Бог сякаш направил същото. Той взел от плътта на Света Богородица, облякъл се с нея и с нейната кръв, за да може да ходи сред нас, за да можем да Го видим. Той се скрил, за да се яви!

Ако Света Богородица не се беше родила, още щяхме да чакаме Христос. Затова я почитаме толкова много. Християнството е най-феминистичната религия в света. Кой светец почитаме след Бога? Почитаме една жена – Пресвета Богородица, която всъщност е над всички светци. Всесвятая. В никоя религия жената не е удостоена с такава чест. Според християнството тя е най-драгоценната за човечеството. Св. Йоан Златоуст казва – както златарят иска да направи хубаво украшение и търси да намери чисто злато, най-скъпоценният диамант, който има, за да го обработи, така и Бог очаквал да се роди и да намери тази жена, за да се роди от нейната плът и да ходи сред нас.

Христос се въплъти заради нашето спасение, за да се спасим ние. Само ние ли? Не. Казахме, че и материалният свят ще се спаси, когато хората се спасят. А спасението на невидимия свят? Отците казват, че чрез Света Богородица ангелите били удостоени с неизменчивост, т.е. те вече не могат да се изменят. Преди да се роди Христос, преди да бъде разпнат и да възкръсне, демоните можели да се покаят и отново да станат ангели (онези от тях, които биха поискали това), а и обратното – небесните ангелите са имали избор да последват дявола. След разпването на Христос те обаче заели своята окончателна позиция. Ангелите винаги ще бъдат ангели, казва св. Григорий Богослов. Това станало, тъй като се родила Света Богородица. Не само че станали неизменчиви, но ангелите се удостоили с познанието на божествените тайни, казва един друг светец. Ангелите научили неща, които дотогава не са знаели; тези тайни им били открити от Самия Господ. Сега разбираме какво дължи всемирът на Света Богородица. Целият свят: и хората, и видимият, и невидимият свят. Затова и презрението, което протестантите проявяват към Света Богородица, е страшно – че я смятат за нещо толкова низше. Някои от тях приемат, че св. Мария Магдалена стои по-горе от Божията майка и е допринесла много повече от нея. Навярно защото отдават прекалено голямо значение на мисията, но въпросът е да не се правим на мисионери на другите преди да бъдем мисионери за самите себе си.

Св. Йоан Златоуст казва – Христос прие моето тяло и ми даде Своя Дух, а св. Николай Кавасила пък казва, че след Христовото Рождество човекът бил възсъздаден чрез това ипостасно съединение. Чрез това единение на Бога с нашата плът се ражда новият Адам, Който не е като първия. Този път Той не е от пръст и дух, а от кръв и Дух. Ражда се Богочовекът. Той е новият Адам, не човек, не Бог, а двете заедно. Богочовек. В Посланието към ефесяни св. ап. Павел казва – за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа.

Не знам дали сте гледали филма „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, но ако не сте, ви препоръчвам да го гледате с голямо внимание, защото е много смислен филм. В една сцена от филма виждаме как бичуваният и окървавен Христос носи кръста, върви към разпятието и от една улица идва разкъсваната от болка Света Богородица заедно с апостол Йоан, който я подкрепя. Тя иска да отиде близо до своя Син. Как обаче да дръзне? Войниците ругаят, бичуват, конете буйстват, някои ридаят, други се присмиват, дяволът сред тях… Тя се колебае, но внезапно става нещо (няма да ви кажа какво, за да гледате филма) и тя преодолява своите колебания, втурва се към Христос, прегръща Го и Му казва нещо, за да Го окуражи и утеши. По времето, когато този филм се прожектираше навсякъде, телефонът в килията ми прегря от звънене да ме питат за него. Всички ме питаха защо Христос й отговаря нещо, което няма връзка с казаното от нея. Неговият отговор е свързан с онова, заради което е станала цялата тази трагедия. Това, което става повече от 2000 години в света, това, заради което 2000 години колят християните. Няма да ви го кажа, за да гледате филма и да внимавате в отговора на Христос към Света Богородица.

Според св. Николай Кавасила Христос е архетип и цел на Адам. Тоест човекът бил създаден, за се уподоби на Христос. Затова, знаете ли как св. Василий Велики нарича Рождество Христово? Рожденият ден на човечеството. Всички можем да празнуваме рождения си ден на Рождество Христово. Сега ще ми кажете – хубаво е всичко това, възвишена философия, дълбоко богословие, но мен какво ме засяга? Каква полза ми принася? Блажени Августин казва, че има три неща, които Бог не може да направи по-съвършени, въпреки че е всемогъщ. Това са Въплъщението на Христос (Неговата човешка природа), богомайчиното достойнство на Света Богородица и безкрайната слава на светците. И какво полза имаме от всичко това? Никаква, ако не искаме. Някои цитират онези стихове от Писанието, които гласят: по благодат сте спасени, чрез вяра бидоха оправдани. Те казват, че човек се спасява чрез вярата. Да, Бог те спасява, но ако ти искаш. Нашето спасение е в съработничеството с Бога. Ще съработничим на Бога, за да се спасим. Бог не ни спасява насила. Ние трябва да поискаме да се спасим.

Когато се молим за нещо на Бога, но не го получаваме, това не означава, че Той не ни чува, а че има още нещо, което трябва да направим, но не сме го направили. Докато не го направим, Бог няма да направи Своето чудо за нас. За да не го направи, значи Бог има някаква причина. Ще трябва да покажем, че искаме да се спасим. Той ни е казал конкретни неща, казал ни е: „Не съгрешавайте!“. Как ли? Например не можеш да казваш, че не искаш да пиеш, а непрестанно да бъдеш в компанията на твоите приятели, които пируват по кръчмите. Ще избягваш местата, където витае грехът. Когато Бог дава заповед да бъде спасен Лот с неговото семейство, Той не им казва: „Вървете в Содом и Гомора!“, а: „Бягайте далеч, в планините…“.

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“, казва Христос. Ние трябва не само да слушаме думите Му, а да отвърнем на Неговия призив. Подобно на мъдреците от Изтока, които, щом видели Витлеемската звезда, я последвали. Знаете ли какво ще рече в онези времена да извървиш целия този път, който изминали влъхвите – без да знаят къде ще бъде краят му?! А ние, от своя страна, не искаме да претърпим дори и някаква малка скръб от любов към Христос. Какво иска Той от нас? Незначителни и малки неща – чрез тях ще отидем в рая, чрез малки всекидневни неща ще се спасим. От това как говориш на другия, от усмивката, с която ще го посрещнеш, от добрата дума, която ще му кажеш, от доброто дело, добрата мисъл… все прости неща, които обаче ще ни спасят. И прости неща ще ни пратят в ада. От това как живеем във всекидневието си ще отидем в рая или в ада. Не става дума за геройски постъпки – да ни хвърлят на лъвовете, да ни затварят в тъмници, да ни колят… Обикновеният живот, който водим, ще е решаващ дали ще се спасим или ще погинем. И когато настъпят трудни дни или години, тогава според живота, който сме водили до момента, в такава степен Божията милост ще ни укрепи. Прости всекидневни неща, например като изповедта. Колко често пристъпваме към изповед при свещеника? Струва ли ни се твърде голямо разстоянието от нашия дом до храма? Това са въпроси, на които е важно да си отговорим. Да прочетем някоя духовна книга, да проявим малко повече любов към брата ни – за такива неща говорим…

Св. Никодим Светогорец обръща внимание именно върху това как мъдреците видели една звезда и без колебание я последвали. А за тебе, брате, колко звезди Господ е сътворил да светят, за да те доведат до Неговата благодат? Благите помисли на сърцето ни – това са звезди, които ни водят до Христос. Блага мисъл, която Бог е вложил в твоето сърце, някой цитат от Светото Писание, някоя духовна книга или разговор с духовни учители. Всичко това са звезди, които ни показват пътя към Христос. Ти обаче, казва светецът, никога не поиска да бъдеш воден от тези звезди. Оставил си тези небесни светила да светят напразно за теб и не поиска да се поместиш от мястото си, да направиш дори една стъпка, за да потърсиш Бога.

За нас пътуването далеч не е толкова голямо. То е пътят от дома до храма. Стига да го правим както мъдреците – непоколебимо и търпеливо. Мъдреците не са проявили малодушие, не са се отказали при първата трудност по пътя, не са се изморили и не са се разколебали дори и когато е имало моменти, в които светлината на звездата се е скривала от тях. Когато стигнали в Йерусалим, тя изчезнала, но вместо да се откажат да следват целта си, те отишли да попитат къде е Царят Юдейски… В определени периоди Бог може да отдръпне от нас Своята благодат, за да покажем ние от своя страна доколко сме разположени да се подвизаваме. Когато имаме Неговата благодат, чувстваме небесна подкрепа и всичко върви добре, но когато тази благодат се отдръпне, тогава ще се види нашата истинска ценност, какво търпение имаме и каква любов. Затова св. Никодим Светогорец казва, че на всички ни се иска да следваме Христос на Тавор, в блясъка, в доволството и радостта, което накарало св. ап. Петър да каже: „…добре е да останем тук…“. Въпросът е да Го последваме и на Голгота.

Когато покажем такова търпение, Божията благодат отново ще се върне. Тя всъщност никога не ни оставя напълно, но въпросът е, когато си мислим, че ни оставя, да не се разочароваме. Някои вярващи ми казват: „Не чувствам мир в себе си, не усещам радост. Когато преди се молех, чувствах такова вътрешно успокоение, а сега не чувствам нищо.“. Но точно сега твоята молитва има ценност – когато не чувстваш нищо. Сега твоята борба е по-важна и ценна отвсякога; сега ще имаш по-голяма награда, защото полагаш двойни усилия – именно когато не чувстваш умиление и радост. Божията благодат отново ще се върне. Точно както звездата се е появила отново и довела мъдреците до яслите на Младенеца. Затова отците на Църквата ни казват, че това всъщност не е било звезда, а ангел небесен. Оттук често на византийските икони можем да видим на мястото на Витлеемската звезда образа на ангел, който показва Христос на влъхвите.

Нека и ние да покажем смирение – ще задаваме въпроси на нашите духовни учители, както мъдреците попитали, за да стигнат до новородения Спасител; ще проявяваме търпение, ще се молим „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“, с търпение и упоритост, докато пред нас и в нас отново изгрее Христовата звезда. Не можем да се спасим сами; не е знак и че ще се спасим, щом чувстваме радост и спокойствие в душата си, а ще се спасим в зависимост от това как ще се отнесем към другия, как ще му говорим, какви мисли ще имаме за него… Ще се спасим чрез другия: нашия съсед, съпруг или съпруга, родител или дете, приятел или колега. Според Христовото учение няма индивидуално спасение.

Карулия, Катунакия на Света гора са все диви места. Там се подвизаваше папа Ефрем – един много свят човек. Един ден бил в състояние на голяма благодат. На вратата му обаче почукал старецът Прокопий и му казал: „Ела, папá, да сготвим ядене!“. „И аз си помислих – сега да оставя духовните неща заради телесните? Да оставя небесните заради земните?“. Веднага щом помислих това, Божията благодат се отдръпна от мен“, разказва папа Ефрем. Месеци наред и много сълзи били нужни на стареца Ефрем, за да се върне отново Божията благодат – казваше той. Не можем да се спасим, игнорирайки нашия брат!

Братя мои, нека размишляваме – Бог ни е дал ум и трябва да го използваме. Колко грехове са извършили онези ангели, за да станат демони? Един грях – ще издигна престола си до небето. Гордостта – един грях и ето че те станали демони, и до свършека на вековете ще се измъчват. А ние колко грехове вършим? Един? Всеки ден съгрешаваме, а Бог не ни поразява, не ни наказва, а очаква да се покаем, да се върнем, да се спасим. Ангелите паднаха заедно с Деница и Бог не стана Богоангел, за да ги спаси. Ние паднахме и Той стана Богочовек, за да ни спаси. Това не е малко. Нека мислим за Неговата любов, макар и тя да е непонятна за нас, защото няма земна логика в Божията любов. Тя е нещо, пред което нашата логика спира и не може да продължи напред.

Нека се съвземем от нехайството си. И без колебание да тръгнем по пътя към Него, да Го срещнем в изповедта, в светото Причастие, както влъхвите Го срещнали в яслата. Както Бог ни е създал с една дума (“…да сътворим човек по Наш образ и подобие“), така Той е можел да ни спаси с една Своя дума. Той обаче Сам преживява трагедията на Кръста, за да се спасим ние. И тъй като сякаш сърцата ни не се трогват особено от тази Жертва, св. ап. Павел ни призовава: не презирайте Неговото дълготърпение… Не презирайте търпението, което Той проявява към нас. Защо? Защото в даден момент Той може да го загуби и тогава горко ни. Нека не презираме тази любов! Той ни е възлюбил, нека Го възлюбим и ние! Бог едно нещо иска от нас – синко, дай ми сърцето си! Само това е поискал. Нищо друго. Но не и сърце, което е станало уютно обиталище за демоните. Затова нека не се отдалечаваме от енорията, от молитвата, от светите Тайнства на Христовата църква…

Превод: Константин Константинов