Неделя Сиропустна – Евангелието за поста

Матей, 6:14-21

Да не се предава на врага е основното правило за войника в борбата. Военачалникът предварително предупреждава всеки войник да се пази от мрежите на врага, за да не бъде измамен и пленен. Сам, прегладнял, премръзнал и гол, войникът ще бъде в голямо изкушение да се предаде на врага. Лукавият враг ще се възползва от неговото положение по всички възможни начини. И въпреки че войникът гладува, врагът ще му подхвърля по малко хляб, за да му покаже, че има храна в изобилие. И въпреки че мръзне дрипав и гол, ще му подхвърля някакви дрехи, за да му покаже колко добре е облечен и богат. Ще му подхвърля и писания, в които ще се хвали, че неговата победа вече е напълно гарантирана, и ще лъже бедния войник, че вече много полкове от негови другари отляво и отдясно са се предали, или как неговият генерал е убит, или как неговият крал е молил за мир! Ще му обещава бързо завръщане край домашното огнище, и положение, и пари, и всичко, което един човек в крайна нужда може само насън да пожелае. За всички тези вражески мрежи и трапове военачалникът предварително напомня на войниците и ги предупреждава да не вярват на нищо от това, а да стоят на своето място, да не се предават и да останат верни на своето знаме дори до смърт.

Да не се предава на врага е основно правило и за Христовия воин в борбата със злия дух на този свят. И Христос, като наш Цар и Военачалник в тази борба, ни напомня за всичко и ни предупреждава за всичко. Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало (Мат. 24:15; Йоан. 13:19), говори Той на Своите ученици. Опасността е голяма, а врагът на човешкия род е по-страшен и по-лукав от всеки друг възможен неприятел. Господ изразява това и на друго място: Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница (Лук. 22:31). Сатаната непрестанно търси хората, още от деня, в който измамил първия човек – още от този ден той си присвоява правото върху човешкия род и го отнема от Бога като свой. С всички възможни измами той привлича Христовите воини към себе си, примамвайки ги с лъжливи обещания и показвайки им своите богатства. Никой не е по-гладен от него, но той показва хляб на гладните хора, подтиквайки ги към предателство. Никой не е по-гол от него, но той мами хората с цветовете на своето лъжливо и привидно облекло. Никой не е по-беден от него, но той като фокусник на панаир трие динар о динар и показва нещо на жадните очи на зрителите, като че ли има милиони. Никой не е по-пропаднал от него, но той никога не престава с лъжите, че уж е победител, че Христовите войски уж са победени, че Христос уж е избягал от бойното поле и се е скрил. Той е лъжец и баща на лъжата, и цялата му сила и богатство е само в лъжата. Предупреждавайки Своите последователи за всички дяволски измами и оръжия, Господ Иисус ги напътства с пример и слово как да се противят на всичко това и с какви оръжия да се борят.

Преди всичко самият Той, Христос, е главното оръжие на нас, Неговите последователи. Неговите последни думи, записани в Евангелието, гласят: И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършеха на света. Амин (Мат. 28:20). И ето, наистина, Неговото присъствие се е проявявало през вековете чрез онези милиони и милиони неустрашими Негови борци, апостоли, мъченици, изповедници, богоносни отци, благочестиви девици и светии; проявявало се е не само в миналите времена, но и до ден-днешен се проявява очевидно и несъмнено чрез всеки, който още не се е предал докрай на злия дух. То се проявява не само днес, но и в самия край на времената ще се явят такива силни богоносци, каквито са били Енох и Илия (Откр. 11:3). Очевидна и несъмнена е и силата на Неговите Тяло и Кръв, на Неговите страдания, на Неговите слова, на Неговия честен и животворящ Кръст, на Неговото Възкресение и Неговата безсмъртна слава. Вие, които сте се уверили в тази непобедима Христова сила, струяща като електрически ток от Неговите верни, говорете за това на другите! А вие, които още не сте се уверили, но искате да се уверите, направете всичко, което Евангелието предписва да правим, и ще се уверите. Оставете онези, които злобно се съмняват, да продължат да се съмняват! Те не се озлобяват срещу Бога, а срещу себе си, съмнявайки се, те не причиняват вреда на Бога, а на себе си. Скоро ще дойде време, когато нито ще могат да се съмняват, нито пък ще им се даде да вярват.

Но освен Христовото присъствие и сила, кое е нашето главно оръжие в борбата против злия дух? Господ Иисус е препоръчал още няколко вида оръжие, които ние сами, но с Негова помощ, трябва да изковем за себе си. А тези оръжия са: непрестанно покаяние, непрестанно милосърдие, непрестанна молитва, непрестанна радост в Господ Иисус и страх от Съда и душевната погибел; а после и доброволно понасяне на страдания за Него с вяра и надежда, прощаване на обиди, гледане на този свят, който е, като че не е, причастяване с Неговите свети Тайни, бдение, пост.

Споменаваме поста накрая не защото постът е най-малко важното оръжие – пази Боже! – но само защото днешното Евангелие говори за поста, а ние с радост ще разтълкуваме днешното Евангелие.

Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Така започва днешното Евангелие. Защо започва така? Ще кажете: каква връзка има това с поста? Има връзка и то много тясна, както има тясна връзка с поста и завършекът на това Евангелие, който не говори за поста, а за събирането на богатства не на земята, а на небето, където молец не ги яде, ръжда не ги разяжда и крадци не ги крадат. Защото когато постът се разбира в истинския християнски смисъл, а не в законнически и фарисейски, тогава и прощаването на обидите и въздържанието от сребролюбието е пост, и то главният пост, или, ако искате – най-важният плод от поста. Защото наистина много малка цена има въздържанието от храна без въздържание от връщането на обида за обида и без въздържание от илюзията на земните блага.

Господ не ни заповядва със Своята власт: прощавайте греховете на хората! Той ни оставя на нашата свободна воля да прощаваме или да не прощаваме. Той не иска да наруши нашата свобода и насила да ни накара да правим нещо, защото тогава нашите дела всъщност не биха били наши, а Негови; те не биха имали за нас онази стойност, която имат, когато ги вършим свободно и доброволно. Той, наистина, не ни нарежда по силата на Своята власт, но ни предупреждава какво ще ни се случи: и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. А тогава кой ще ни прости греховете, ако Бог не го направи? Никой, нито на небето, нито на земята. Никой. Хората няма да ни простят, защото и ние не им прощаваме, а Бог няма да ни прости, защото хората не ни прощават. Тогава къде сме и къде ще бъдем? Тогава ще преживеем този живот, затрупани под планината на греха, а в онзи живот тежестта на тази планина ще бъде още по-голяма и ще трае цяла вечност. Затова да се упражняваме да не отвръщаме на обидата с обида и на злото със зло, нито да въздаваме за греха с грях. Защото ето, когато видиш пиян човек, паднал в калта, ще легнеш ли и ти в калта до него? Или ще се потрудиш да го вдигнеш и извадиш от калта? А всеки грях е кал. И всяка страст е пиянство. Ако твоят брат е вкарал душата си в калта на греха, защо трябва и ти да вкарваш душата си в същата кал? Затова въздържай се от онова, което прави твоят грешен брат, и побързай да изправиш и очистиш и него. За да изправи и очисти Небесният Отец и твоята душа от всички твои грехове, тайни и явни, и да те постави сред Своите ангели на Страшния съд.

А кога постите, казва Господ, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. Лицемерни са онези, които не постят заради Бога, нито заради душата си, а заради хората. За да ги видят хората, че постят, и да ги похвалят. Но тъй като всички хора не могат всеки ден да ги гледат какво ядат и пият, те се стремят да направят лицето си такова, че хората по техните лица да могат да разберат, че постят. Те правят лицата си мрачни, бледи и скръбни, намръщени и изпити. Не помазват главата си с ароматен елей, нито мият лицето си. И хората ги гледат и им се удивляват, и ги хвалят. Хората ги възнаграждават със своето удивление, отплащат им се за техния пост със своите похвали. Какво повече могат да очакват от Бога? Те не са постили заради Бога. Постили са заради хората. Заради хората са постили, а хората са им отдали похвала за това. Наистина, те са получили своята награда. И Бог не им дължи нищо, нито ще им въздаде нещо за техния пост в другия живот.

А ти, кога постиш, казва Господ, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Това е главното предписание за поста. И неговият външен смисъл е ясен. Когато постиш, ти постиш заради Бога и заради спасението на своята душа, а не заради хората. Не е важно ни най-малко това да те видят хората и да знаят, че постиш, дори за теб е по-добре те да не видят и да не знаят. И ти не очакваш никаква награда от хората за това. Защото какво могат да ти дадат онези, които и сами очакват всичко от Бога, както и ти? Важното е, че Бог вижда и знае. А Бог ще види във всеки случай, от Него не може да се скрие нищо. Затова не показвай своя пост с никакви външни знаци. Бог не чете твоето сърце по външните знаци; Той го чете отвътре, от самото сърце. Както си помазвал главата си преди поста, така можеш да я помазваш и по време на поста, както си умивал лицето си преди поста, така можеш да го умиваш и по време на поста. Нито помазването, нито непомазването на главата ще увеличат твоята заслуга пред Бога. Умиването или неумиването на лицето няма нито да спасят, нито да погубят душата ти.

Но тези Христови думи: помажи главата си и умий лицето си, изречени така категорично, имат своя вътрешен, дълбок смисъл. Защото, ако Господ имаше предвид само физическата глава и физическото лице, Той в никакъв случай не би дал заповед по време на пост да помажеш главата си и да умиеш лицето си, а би казал, че за плодовете на поста е нещо външно и незначително това дали помазваш, или не помазваш главата си, дали умиваш, или не умиваш лицето си. Очевидно зад тези думи е скрит някакъв тайнствен смисъл. Иначе който би разбрал тази изрична Христова заповед според нейния външен смисъл и би започнал специално през поста да помазва главата си и да умива лицето си, такъв би паднал в един друг, противоположен вид лицемерие. Той отново би изнесъл своя пост на показ пред хората, само че по друг начин. А Господ специално е искал да отучи хората да правят това. Следователно, няма съмнение, че тази заповед има своя вътрешен смисъл. Какъв е той? Смисълът на тези думи е подобен на онзи, който апостол Павел придава на обрязването, изтъквайки обрязването на сърцето като спасително и смятайки външното обрязване за равно на необрязване (Гал. 6:15; Рим. 2:29). И така, помажи главата си значи: помажи ума си с Дух Свети. А това значи: пости от всички зли мисли и се въздържай от всички лоши и непотребни думи, и изпълни ума си с мисли за Бога, за светостта, за чистотата, за вярата и любовта и за всичко онова, което е достойно за Духа Свети. Така постъпвай и със своя език – защото говоренето и мисленето са едно – или изобщо се въздържай от говорене, или, ако говориш, говори само онова, което е за слава Божия и за спасение на душата. Така прави и със сърцето си: пости от всяка омраза и злоба, завист и гордост, богохулство и човекохулство, от всеки грях и грешно желание, от всяка страст и похот – въздържай се от всичко това и пусни Духа Свети – нека Той да сади в градината на твоето сърце всички видове божествени и богоугодни семена и небесни цветя. Така прави и с волята на своята душа: пости от всички грешни намерения и грешни дела, въздържай се от всяко зло и остави Светия Дух да помаже със Себе Си като с ароматен елей закоравялата ти душа, да изцели раните й, да я издигне към Бога, да направи угодни на Бога нейните добри дела, да я изпълни с жажда за всяко добро, което е от небесата.

Това значат думите: помажи главата си. С една дума – обуздай и възпри своя вътрешен човек, който е главният човек, от всяко зло и го насочи към всяко добро.

А какво значат думите: и умий лицето си? Лицето означава външният телесен, сетивен човек, с една дума – човешкото тяло. Чрез тялото душата се проявява в този свят. За Бога душата е лицето на човека, но за света тялото е лицето на човека. С телесните сетива и органи ние разкриваме на света какво мислим, какво чувстваме и какво искаме. Езикът говори онова, което мисли умът, очите показват онова, което сърцето чувства, и нозете отиват там, което волята на душата желае.

Умий лицето си значи: очисти тялото си от вършенето на всеки грях, от всяка нечистота и всяко зло. Въздържай сетивата си от всичко излишно и пагубно. Забрани на очите си да шарят насам-натам по суетата на този свят; забрани на ушите да слушат всичко онова, което не служи за спасението на душата, забрани на носа да попива миризмите на този свят, които бързо се превръщат в смрад, забрани на езика и стомаха да се лакомят за много ядене и пиене. Изобщо, забрани на тялото да се разнежва и да иска от теб повече, отколкото му е необходимо, за да съществува. Наред с това забрани на ръцете да бият и мъчат хора и добитък, забрани на нозете да тичат към греха, към буйното веселие, безбожните забави, към бой и кражба… И насочи цялото си тяло към това да бъде истински храм на душата ти – не крайпътен хан, където се отбиват всевъзможни разбойници, делят плячката и кроят нови планове за грабеж – а храм на Живия Бог.

Това значат думите“ умий лицето с“и. Това е пост, който води към спасение. Това е постът, който Христос препоръчва; постът, в който няма лицемерие; постът, който изгонва и прогонва надалеч злите духове и доставя на човека славна победа и богат плод и в този, и в отвъдния живот.

Тук е важно да отбележим, че Христос първо споменава главата, а след това лицето, тоест първо душата, а след това тялото. Лицемерите са постели само с тялото и са показвали своя пост пред хората. Противно на това Христос изтъква първо вътрешния, душевен, а след това външния, телесен пост, но не защото подценява телесния пост (и Самият Той е постил телесно), а за да започне от самото начало и първо да избистри извора, а след това реката, първо да очисти душата, а след това огледалото на душата. Човек трябва да възприеме поста първо с ума, сърцето и волята си, а след това да го изпълни доброволно и радостно и с тялото. Както един художник първо изобразява една картина вътре в душата си, а след това бързо и радостно я изпълнява с ръката си. Така и телесният пост трябва да бъде радост, а не скръб. Затова и Господ употребява думите „помазване“ и „умиване“ –  защото както тези две неща създават приятност и радост на физическия човек, така и постът – душевен и телесен – трябва да създава приятност и радост на душевния човек. Защото постът е оръжие, много силно оръжие в борбата против злия дух. Воинът в борбата, когато изгуби оръжието си, скърби, защото невъоръжен трябва или да бяга, или да се предаде. А когато получи оръжие, е радостен, защото тогава може да стои на своето място и да дава отпор на врага. Как да не се радва християнинът, когато се въоръжи с пост срещу най-черния враг на своята душа? Как да не затрепти сърцето му и да не заблести лицето му, когато види в ръцете си оръжието, от което неговият враг бяга презглава?

Ненаситността прави човека мрачен и страхлив, а постът го прави радостен и храбър. Но както ненаситността предизвиква още по-голяма ненаситност, така и постът подтиква към все по-голямо и продължително въздържание. Цар Давид толкова се усъвършенствал в продължителен пост, че сам казва: колената ми изнемощяха от пост (Пс. 108:24). Когато човек види благодатните плодове на поста, той пожелава да пости все повече и повече. А тези благодатни плодове на поста са безброй.

Чрез поста човек облекчава тялото и духа си от мрака и дебелостта. Тялото става леко и чисто, а духът –светъл и ясен.

Чрез поста човек издига душата си над земната тъмница и прониква през мрака на плътския живот в светлината на Божието царство, тоест в своето отечество.

Постът прави човека силен, решителен и храбър пред хората и пред демоните.

Постът прави човека великодушен, кротък, милостив и смирен.

Чрез пост Моисей се удостои да приеме закона от Божиите ръце.

Чрез пост Илия заключи небето, за да няма дъжд три години; чрез пост низведе огън от небето върху идолопоклонниците и чрез пост толкова очисти себе си, че можеше да разговаря с Бога на Хорив.

Чрез пост Даниил се спаси от лъвовете в пещерата и тримата младежи – от огъня в горящата пещ.

Чрез пост цар Давид издигна сърцето си към Господа и Божията благодат слезе на него и той изпя най-сладките и възвишени молитви, каквито никога никой смъртен човек преди Христа не беше възнасял към Бога.

Чрез пост цар Йосафат без борба победи своите врагове, амонитците и моавците (2 Пар. 20:23).

Чрез пост евреите се спасиха от гонението на царския заместник Амам (Естир 4:3).

Чрез пост град Ниневия се спаси от гибелта, която й беше предсказал пророк Йона.

Чрез пост св. Йоан Кръстител стана най-големият от всички, родени от жена.

Въоръжен с пост, свети Антоний победи всички демонски пълчища и ги прогони от себе си. Какво? Само свети Антоний ли? Безброй християнски светци и светици се очистиха чрез пост, укрепиха се чрез пост и станаха най-големите подвижници в човешката история. Защото победиха онова, което е най-трудно да се победи – самите себе си. А побеждавайки себе си, победиха света и Сатаната. (Свети Василий казва: „Истинските подвижници се въздържат от храна не защото я смятат за зло по природа, а за да укротят чрез въздържание горящите членове на тялото”. А Блажени Йероним: „На Бога, Твореца и Господаря на вселената, естествено, не е необходимо къркоренето на празния стомах, но без това не може да има целомъдрие”).

И накрая, не е ли започнал и Самият Господ Иисус Своето божествено дело на човешкото спасение с продължителен, 40-дневен пост? И с това не е ли показал ясно, че и ние трябва да започнем истинския християнски живот с пост? Първо е постът, а всичко останало идва заедно с поста и чрез поста. Със Своя пример Господ ни е показал какво силно оръжие е постът. С това оръжие Той е победил Сатаната в пустинята, а с това победил и трите главни сатанински страсти, чрез които Сатаната има свободен достъп до нас. А това са: сластолюбието, честолюбието и сребролюбието; трите пагубни страсти и трите най-големи примки, в които злият враг на човешкия род примамва Христовите воини.

Но тъй като сребролюбието улеснява и благоприятства действието на останалите страсти, то, по думите на апостола, е корен на всички злини (1 Тим. 6:10). Затова Господ Иисус завършва Своето учение за поста с напомняне да не бъдем сребролюбиви, а да се въздържаме от трупането на земни блага, което отдалечава нашето сърце от Бога и го затъпква в земята. Не си събирайте съкровища на земята, казва Господ, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Който събира земни блага, си събира мъка и страх. Такъв погубва себе си в своето богатство и сърцето му се затрупва с прах. („Много древни светии наистина са имали големи богатства, като Авраам, Йов, Давид и много други, но те не са имали пристрастие към богатството, а всички неща са смятали за Божии”. Петър Дамаскин).

Ние непрестанно сме в компанията на своето съкровище, все едно дали нашето съкровище е на земята, или на небето. Нашите мисли са с нашето съкровище, нашето сърце е с нашето съкровище; цялата ни воля е с нашето съкровище – все едно дали нашето съкровище е на земята, или на небето. Ние сме свързани със своето съкровище като река със своето корито – все едно дали нашето съкровище е на земята, или на небето. Ако се обогатим със земно богатство, ще бъдем временни богаташи и вечни сиромаси; ако пък се обогатим с небесно богатство, ще бъдем временни сиромаси и вечни богаташи. От нашата свободна воля зависи да изберем едното или другото. В тази свобода на избора е нашата слава, но и нашата мъка. Ако изберем вечните блага, до които няма достъп нито молец, нито ръжда, нито крадци, нашата слава ще бъде вечна. А ако изберем онова другото богатство, които трябва да пазим от молци, ръжда и крадци, тогава нашата мъка ще бъде вечна.

По вътрешен смисъл под земно богатство се разбират и всички земни придобивки, земната култура и земното благородство, доколкото то е отделено от Бога и Евангелието. Забравата разяжда това богатство като молец; житейските несгоди и страдания го развалят като ръжда, а злият дух го подкопава и окрадва като всеки крадец. Да събираме небесно богатство, според вътрешния смисъл на тези думи, значи да обогатяваме ума си с познание за Божието битие и Божията воля; да обогатяваме сърцето и душата си с евангелската култура и благородство. Защото само такова богатство не е подвластно на преходността, развалата и кражбата. Събирайки такова богатство, ние веднага го даваме на Бога за съхранение. А онова, което е от Бога, е далеч и от молци, и от ръжда, и от крадци. Това богатство Бог ще изпрати да ни посрещне тогава, когато ние, след телесната смърт, ще отидем да срещнем Бога. Това богатство и ще ни изведе пред Божието лице. А всяко друго богатство, което и на земята ни е отделяло и отдалечавало от Бога, и на небето ще ни отдели и отдалечи от Бога за вечни времена. Защото ако сме предали сърцето си на земното богатство, то сме предали душата си на Сатаната. И тогава ще бъдем като войници, които са изменили на своето знаме и са се предали на своя зъл и коварен враг.

Затова да отворим очите си, докато още има време. Да бъдем твърдо уверени, че крайната победа принадлежи не на дявола и неговите слуги, а на нашия Цар и военачалник Христос. Затова да побързаме, да вземем победоносното оръжие, което Той ни препоръчва за борба – честния пост, който за нас е светло и велико оръжие, а за нашия враг – страшно и смъртоносно.

Да се въздържим от излишно ядене и пиене, за да не се обременят от това сърцата ни и да не се заровят в тление и мрак.

Да се въздържим от събиране на земно богатство, за да не ни отдели от Христос Сатаната и така да ни принуди към предателство.

А когато постим, да постим не заради човешки похвали, а за спасението на душата си и за слава на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Когото прославят ангелите и светиите на небето и праведниците на земята, заедно с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org

Превод: Татяна Филева