Вартоломей, по милост Божия архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх, до цялата пълнота на Църквата – благодат, мир и милост от възкръсналия в слава Спасител наш Иисус Христос.

Възлюбени и желани в Господа братя и чеда,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

През XIX век ужасеното човечество чу от устата на един трагичен философ: "Бог е мъртъв! Ние го убихме. Всички сме негови убийци. Бог ще остане мъртъв! Какво друго са тези църкви, ако не гробове и надгробни паметници на Бога?" (1). И, няколко десетилетия по-късно, от устата на друг философ: "Бог умря! Господа, аз ви обявявам смъртта на Бога!" (2).

Тези заявления на философите-атеисти потресоха съзнанието на хората. И паника завладя не само литературните и художествените среди, но и богословските кръгове, главно на Запад, където започнаха да говорят дори за "теология на смъртта на Бога".

Разбира се, Църквата никога не се е съмнявала в това, че Бог умря. Това стана през 33 г. на хълма Голгота в Йерусалим, по времето на Понтий Пилат – римски управител на Юдея. Изтърпявайки нечувани мъки, Бог беше разпънат като престъпник и към 9 ч. в петък с думите "Свърши се!", предаде дух. Това е безспорна историческа реалност.

Единородният Син и Слово Божие, Иисус Христос, истински Бог, умря "за всички" хора (2 Кор. 5: 14). Приемайки всичко наше: тялото, душата, волята, енергията, тегобите, грижите, болките, скърбите, радостите… всичко, освен греха, Той в края на краищата прие и най-големия ни проблем – смъртта. И то в нейната най-мъчителна и унизителна форма: кръстната смърт. В това ние сме съгласни с философите.

Ние дори ще се съгласим с това, че църквите, храмовете са "гробове", "надгробни паметници" на Бога! Но… ние познаваме и се покланяме на умрелия Бог като на мъртъв "Началник на Живота"! Не мина много време след Разпети петък, и през все още тъмните предутринни часове на "една от съботите", в нощта срещу неделя, стана онова, заради което се бе извършило всичко – и въплъщението, и страданията, и кръстът, и слизането в ада, и цялото домостроителство Божие – Възкресението! И това Възкресение също е неоспорима историческа реалност. Реалност, която има непосредствени и спасителни последици за всички ни. Божият Син възкръсна! Бог възкръсна с всички черти на Своята човешкост: с тялото, което бе възприел от пречистата кръв на Пресвета Богородица, и със светата Си душа. Той възкръсна от мъртвите и "всеобщия баща Адам възкреси като Човеколюбец"! Гробът на Иисус, "новият гроб" на Йосиф Ариматейски, остава празен завинаги! Вместо надгробен паметник на мъртвец той стана паметник на победата над смъртта, извор на живот! Изгря Слънцето на справедливостта, "грейна от гроба", дарявайки ни незалязваща светлина, мир, радост, ликуване и живот вечен! Да, храмовете са "гробове" на Бога! Но – празни гробове, заляти от светлина, изпълнени с "живителен дъх на живот" (2 Кор. 2: 16), с пролетен пасхален аромат, красиви, весели, украсени с мирта и всички цветя на пролетта: гробове, които животворят и носят живот! Смъртта на Бога опропасти силите на ада; смъртта се превърна в събитие, което води човека от живота към Живота. Църквите, "гробовете" на Бога са широко отворени врати на Божията любов, това са разтворените двери на Жениха, Неговия Син, Който "излезе като Младоженец от Гроба"; а ние, вярващите, които влизаме там, "смерти празднуем умерщвление, адово разрушение, инаго жития вечнаго начало, и играюще поем виновнаго, Единаго благословеннаго отцев Бога и препрославленнаго" (3).

И тъй, щастие е, че Бог умря: Неговата смърт стана за нас живот и възкресение! Какво щастие, че има толкова много Негови "надгробни паметници" в света, толкова свети храмове, където свободно може да влезе измъченият, уморен и безутешен човек, за да се освободи от бремето на болката и тревогата, страха и уязвимостта и да се избави от смъртта!

Какво щастие, че има църкви на разпнатия, умрял, възкръснал и вечно жив Христос, където отчаялият се човек на нашето време, предаден жестоко от всичките си идоли, всичките си "нищожни богове", които му откраднаха сърцето, цялата му идеология, философия, метафизика, предаден и от всички други "празни измами" (Кол. 2: 8 ) на днешния "измамен" (4) век, намира и убежище, и утеха, и спасение.

От Вселенската патриаршия, Майката-Църква, която переживява с пълна сила страданията, болката, кръста и смъртта, но също и Възкресението на Богочовека, изпращаме на всички чеда на нашата Църква сърдечен пасхален поздрав и благословение и ви прегръщаме с любовта на Иисус Христос, възкръснал от мъртвите и вечно жив и животворящ човека. Нему да бъде слава, власт, чест и поклонение заедно с Отца и Светия Дух вовеки. Амин.

Патриархът на Константинопол,
пламенен молитвеник за всички вас
пред Възкръсналия Христос

(1) Фридрих Ницше
(2) Жан-Пол Сартр
(3) Пасхален канон. Песен 7
(4) Акатист на Пресвета Богородица

Превод: Андрей Романов