Пета НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – НА САМАРЯНКАТА

Архим. доц. Павел Стефанов

Православните християни често наричат Възкресение Христово „Пасха”. Какво означава тази дума? На еврейски език тя гласи pesaсh и се превежда с „преминаване”, „преход” (англ. passover). Христос възкръсва и ни превежда от смърт към живот и от земята към небето. Архетипният преход в Библията е преминаването на Червено море от юдеите, което е метафора на избавление от робство към свобода. Пасха означава преход в много смисли – от смърт към живот, от гибел към спасение, а в земен смисъл – от болест към здраве. Това виждаме от примерите на разслабления и слепородения, на които неслучайно са посветени четвъртата и шестата неделя след Великден.

Днес св. Църква издига пред нас примера на една жена от Самария. За нея преходът от зло към добро се осъществява няколко пъти. Първи е физическият преход, който тя вероятно извършва всеки ден. Самарянката излиза от града и идва до кладенеца на Яков, за да си налее вода. Но веднъж тя преживява и духовен преход, изключителна промяна на сърцето, защото при кладенеца среща Господ Иисус Христос, Който я извежда от духовната тъмнина към светлината на истинската вяра.
Спасителят й казва, че този, който пие вечната вода, която Той дава, няма да ожаднее вовеки. Никому неизвестната и безименна самарянка получава живата вода, защото повярва в Него като Месия. Тя сама става извор на жива вода, защото не скрива вярата си, а проповядва за Господа на своите съграждани, които също срещат Христос и повярват в Него.
Вътре в този главен преход в живота на жената може да се забележат още три микропрехода. Първо, в самото начало самарянката обвинява Христос, че говори на обществено място с нея. По времето на Спасителя е недопустимо евреи и самаряни да контактуват. А мъж да заговори жена на обществено място също е нечувано събитие за онази строго патриархална епоха. От укор самарянката преминава към молба да получи живата вода. Второ, без да я познава, Христос разкрива, че тя е имала петима мъже, а шестият не й е мъж. Самарянката, която сигурно е презирана от своите съграждани като неморална, в този момент усеща, че пред нея не е обикновен човек. Нейното отношение към Христос се променя и тя Го изповядва като пророк. Трето, самарянката насочва разговора към общото очакване за идещия Месия и го пита с искрено любопитство дали трябва да се покланят на планината Гаризим или да ходят чак в Йерусалим. А Христос я наставлява, че е дошло вече времето за поклонение на Бога с дух и истина. Забележете как Той разкрива за първи път тайната на Св. Троица на една скромна жена – поклонение на Бог Отец със силата на Св. Дух и в Истината, която е Бог Син. Спасителят разкрива на света, че е „пътят и истината и животът” (Йоан 14:6).
Самарянката символизира всички онези грешници в историята, които са готови да чуят призоваващия ги Божи глас. Дали ще го чуят, зависи от нашата молитва и умението да говорим на хората за Спасителя. Немалко свещеници бедстват и се оплакват, че никой не ги търси. А дали те потърсиха своите бъдещи енориаши, убедиха ли ги в нуждата от спасение, запознаха ли ги със Словото Божие? „Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули?” (Рим. 10:14). Случайно ли е, че докато нашите духовници се жалват или не достигат, сектантските пастори умеят да проповядват и църквите им са препълнени? Трябва да се молим по-усърдно „Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:38). Но на нас ни трябват не пасивни, а активни люде; не требничари, а мисионери; не хора, които заемат щат и се подписват на ведомост, а труженици, готови да се жертват за Христос и Евангелието.