Подвигът на богопознанието: за книгата и за християнското свидетелство – беседа от поредицата „Православие и съвремие“

Фондация „Покров Богородичен“ и порталът Православие БГ ви канят да се включите в онлайн дискусия от поредицата „Православие и съвремие“ по повод най-новата книга на български език на  архимандрит Софроний (Сахаров) – „Подвигът на богопознанието. Писма от Атон (до Д. Балфур)“.

Ще представим книгата в контекста на разговора за християнското свидетелство днес и за смисъла на интерконфесионалния диалог в християнството.

В разговора ще вземат участие:

Доц. д-р Мариян Стоядинов, редактор на книгата

Доц. д-р Мариян Стоядинов е завършил Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София; специализирал е в Солунския университет. Преподава  догматическо богословие, инославни изповедания и богословие на иконата в Православния богословски факултет във Великотърновския университет. Ръководител е на катедрата „Библейско и систематическо богословие“. Автор е на книгите: „Символите на Църквата – от апостолския век до тържеството на Православието“; „Божията благодат – богословско изследване“; „Църква. Общност. Общество“; „Иконология на догмата“. Преводач, редактор и издател на християнска литература.

Пламен Сивов – модератор

Пламен Сивов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет. От 1996 г. е директор на фондация „Покров Богородичен“, на която е също така един от учредителите. Редактор на списание Мирна (1996 – 2008), гл. редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж SYNDESMOS (1999 – 2003). Автор на много статии за състоянието на Българската православна църква, преводач (от английски и руски) и редактор на книги и периодика. 

Архимандрит Софроний (Сахаров) е велик подвижник на XX век и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.). Той е добре познат на читателя с книгите си „Свети Силуан Атонски“, „Ще видим Бога както си е“, „За молитвата“ и др.

Сборникът „Подвигът на богопознанието. Писма от Атон“ съдържа част от кореспонденцията на архимандрит Софроний (Сахаров) с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да говори за своя духовен опит.  Писмата засягат предимно аскетически теми: послушанието, духовния плач, умно-сърдечната молитва, безмълвието и др., но също така и конкретни същностни разлики между истината на Православната църква и някои западни интелектуални течения.

Отец Софроний е роден в Русия през 1896 г. и завършва живота си през 1993 г. в основания от него манастир „Св. Йоан Кръстител” в Есекс, Великобритания. Първата част от монашеския си път извървява на Света гора, където в продължение на осем години е под духовното ръководство на преп. Силуан Атонски. Като младеж се занимава с живопис, после се увлича по будизма и индуизма. Разочарован от философията и мистическия опит на източните религии, той се обръща към православието. След революцията в Русия заминава за Франция, където се опитва да си намери работа като художник. На 29 години постъпва в Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж. През 1925 г. приема монашество на Света гора в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Четири години по-късно се запознава със св. Силуан Атонски, който става негов духовен наставник. Ръкоположен е за йеродякон през 1930 г. от св. еп. Николай (Велимирович). След войната, през 1948 г. заминава за Франция. През 1959 г. заминава за Великобритания и основава манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, на който е игумен до 1974 г., след което се оттегля от игуменския пост и остава изповедник на обителта. Почива на 97-годишна възраст на 11 юли 1993 г.

Жизненият път на отец Софроний обхваща почти цялото изминало столетие. Основните пътеки на неговото духовно развитие се преплитат със съдбата на човечеството през ХХ век. Неговото слово става незаменима духовна подкрепа за различни поколения. Те намират в него отговори на много въпроси, породени от противоречията, конфликтите и трагедията на съвременния живот.

Публикуваните писма до Дейвид Балфур са най-ранното от духовните писания на отец Софроний. Годините, които предшестват тази кореспонденция, за него са време на напрегнато търсене на Бога – на божествения Абсолют. През онзи период не го напускала мисълта как човек може да премине границите на този временен живот, защото според думите му „духът на човека не приема идеята за смъртта“. Самият отец Софроний описва състоянието си тогава така: „Цялото мое битие се съсредоточаваше в търсенето на изход от тесните граници на времето и пространството“ към познанието на Вечното и Абсолютното.

Целият живот на Дейвид Балфур е неуморно дирене на истината на живота. Неговият търсещ, изпитващ всичко ум никога не му позволява да се успокои от постигнатата цел. Движеща сила в живота му, според неговия израз, е „жаждата за истинското битие“. Скоро след неговото раждане родителите му приемат католицизма, което в много отношения определя религиозното формиране на младия Дейвид. По време на обучението си в католическото училище той усеща в себе си призива за свещенство и монашество. От ранните години на своето духовно развитие Дейвид Балфур проявява интерес към православното монашество и през 1926 г. преминава в белгийския манастир „Шевтон“, в който богослуженията се извършват както по западен, така и по източен обряд. През 1932 г. се извършва събитие, което преобръща целия живот на Д. Балфур. Той посещава Света гора – Атон с цел да изследва някои ръкописи. Там става съдбоносното за него запознанство със стареца Силуан и отец Софроний. Преживяването, дадено на Д. Балфур по Божия промисъл, било толкова силно и дълбоко, че за него става очевидно – той трябва да приеме православието. Именно от този момент започва братската кореспондениця между Балфур и отец Софроний. Ръководен от духовната подкрепа на отец Софроний и отеческите наставления на стареца Силуан, Балфур преминава в православието на 12 септември 1932 г. с признаване на свещеническия му сан.