Под Покрова на Пречистата

„Създателю на всичко сътворено,

Който под Своя власт държиш времената и годините,

благослови кръга на годината на Твоята благост, Господи,

като опазваш  в мир Твоя народ  и Твоя град,

по молитвите на Богородица и спаси ни!“

Тропар на празника

Скъпи братя и сестри!

Днес всички ние, вярващи и изповядващи Светото Православие, отдаваме чест и слава на едно чудно явяване на Пресвета Богородица.

Светото Предание ни разказва, че на едно нощно бдение срещу  1 октомври 910 г., в храма Влахерна богомолци със сълзи на очи се молили Бог да ги избави от една ужасна опасност – обсадата на Константинопол от сарацините. Свети Андрей Юродиви вдигнал главата си нагоре, потънал в съзерцание и видял Майката Божия  да спуска Покрова Си върху всички. А после, смутен от това мистично видение, считайки себе си за недостоен за него, се обърнал към своя ученик Епифаний и го попитал с трепет дали и той вижда същото. След като Епифаний потвърдил,  св. Андрей съобщил на всички и така останало за паметта на православните и църковната история. Сарацините се оттеглили и градът бил спасен.

Това чудо е не просто неоспорим факт с историческо и духовно значение, то носи особен смисъл, защото е символ на огромната духовна мисия на Пресвета Богородица. Не само в летописа на Византия, защото Пречистата е била закрилница на града и много пъти го е спасявала от бедствия – нападения на врагове, епидемии и всичко, което го е поставяло в опасност. Това чудо е израз на цялостната духовна мисия на Майката Божия. Да закриля, защитава и отблъсква всяко връхлитащо към Божиите чеда зло.

Този празник  е необикновен, защото по най-ясен и категоричен начин изразява ролята на Божията майка – незаспиваща молитвеница и постоянна застъпница пред престола на Своя Син. Всичко това тя извършва в своето Пресвято служение, от времето на Спасителя досега, и така ще бъде до Неговото Второ пришествие.

В своето тихо величие тя върши това неотменно и за всеки един от нас. Не само за  онзи, който се е обърнал към нея, но и за невярващите – дори те самите да не го разбират. Светото Православие изповядва тезата, че Богородица е не само майка на Пречистия Иисус, тя е майка и на Светата църква и всички вярващи.

Още в  четвърти век св. Йоан Златоуст обявява в едно свое слово, че Бог още тогава би прекратил съществуването на света, поради беззаконията на падналото човечество, ако Неговата Пречиста Майка не се е застъпвала за него в молитви и сълзи.

Затова Мария от Назарет, дъщерята на Йоаким и Анна, е не само свята, но и пресвята, не само чиста, а Пречиста, Всеблагомогъща  и необяснима в своята мощ и закрила. Кой друг, освен една любеща майка би разбрала болката на децата си и откликнала така бързо на техните горещи молби? Никой не носи така дълбоко и искрено Христос и Неговите последователи в сърцето си!

В нейния Молебен канон изричаме, шепнейки: “Не ме поверявай на човешка защита, Пресвета Богородице, но приеми молението на твоя раб, защото скръб ме е обзела и не мога да понасям демонските стрели. Покров нямам аз окаяният, нито къде да прибягна, бидейки всякога нападан. И утеха, освен Тебе, нямам. Владичице на света, надежда и закрила на верните, не отхвърляй молението ми и направи полезното за мене“ (Стихира, гл. 6).

Ние, потомците на Адам и Ева, сме не само грешни, но и толкова слаби, почти винаги беззащитни в този враждебен свят, опустошен от стихиите на злото. И всеки от нас иска да бъде закрилян и милван от нашия Отец и Неговите Светии. Защото от първия миг на нашето явяване тук, долу, до последния си дъх сме обречени на проклятието на изгонените от рая и… изпитваме болка. Пронизваща, почти нестихваща болка, причинена от какво ли не – от близки и далечни хора, притеснения от настоящото и очаквания за бъдещето, от омразата и дори… от любовта.

И тази болка отваря вратата на страха, който прониква във всичко наше и като паяжина обхваща душите ни. Хвърля ни в страдания и недоумения, които ни лишават от най-съкровения дар на Христос – душевния мир. Ние се лутаме, блъскаме се като птици в клетка и търсим утеха и сила. Утеха, за да се „съберем“ и да намерим себе си, и сила – за да продължим напред. Като малки деца искаме да се сгушим в топлата прегръдка на тези, които вярваме че ни обичат и никога няма да ни предадат, защото сме техни по дух и сърце, а те просто ни обичат. Това са светиите. Те са нашите най-верни приятели и бързи помощници, които са невидими за нас, но са живи чрез и в Христа Спасителя, заслужили с труд и подвизи на жива вяра своето блаженство, и очакващи да се обърнем към тях.

И първа сред всички е Пресветата Дева, Майката Божия, която ни притиска нежно и грижовно под своя невидим за нашето недостойнство Свят Покров!

Пресвета Богородице, спаси ни! Мила наша майчице! Ти, която носиш в сърцето си болката на света! Спаси ни от студенината на този свят, от злобата на бесовете  и неразбирането на хората. Спаси ни от самите нас и от цялото зло на небето. Избави ни от пламъците на поднебесния ад, който ни обкръжава, прониква бавно  и се опитва да обхване душите ни. Не отдръпвай дори за миг Покрова Си от нас, защото ние, наранените, ще бъдем погубени!