Послание на Вселенския патриарх за Рождеството на нашия Господ

+ Вартоломей

По Божията милост Архиепископ на Константинопол, Новия Рим и Вселенски патриарх

Благодат, мир и милост от Спасителя Христос, роден във Витлеем

Възлюбени братя и чеда в Господа,

Великият и свят ден на Рождество – първенец и начало на всички празници – сипе зарите си, като приканва всеки от нас към духовно въздигане и среща със Стария по дни, Който стана Младенец заради нас.

Както подчертава св. Йоан Дамаскин: “По благодатта на Бог-Отец Eдинородният Син и божествено Слово Божие, Който е в недрата на Отца, единосъщен с Отца и Светия Дух, предвечният и съвършен Бог, Който е безначален, снизхожда към нас като Негови раби, ставайки напълно човек, и извършва онова, което е по-ново от всичко ново, единственото ново нещо под слънцето” (Точно изложение на Православната вяра). Това въплъщение на Сина Божи е не просто символично, както въплъщенията на многобройните богове в митологията; то е реалност, една наистина нова реалност, единственото ново нещо под слънцето, което е станало в конкретен исторически момент по време на управлението на император Октавиан Август около 746 години (според новите астрономически данни) от основаването на Рим, сред един конкретен народ, от дома и рода Давидов (Лук. 2:4), на конкретно място, а именно Витлеем Иудейски, със съвсем конкретна цел: “Той стана човек, за да можем ние да станем богове”, съгласно краткия израз на Атанасий Велики” (За Божественото въплъщение).

Събитието на въплъщението на Божието Слово ни дава възможност да достигнем крайните предели на нашата природа, които не се отъждествяват нито с “доброто и красивото” на древните гърци и “правдата” на философите, нито със спокойствието на будистката “нирвана” и трансцеденталната “съдба” или т. нар. “карма” чрез предполагаеми неспирни изменения във формата на живота, нито пък с някаква “хармония” на смятаните за противоречиви елементи на някаква въображаема “жизнена енергия” или нещо друго подобно. Всъщност това е онтологическото преодоляване на тлението и смъртта чрез Христос, нашето участие в Неговия божествен живот и слава и нашият съюз по благодат чрез Него с Отца в Светия Дух. Това са нашите абсолютни предели: личностен съюз с Троичния Бог! А Христовото рождество не ни обещава някакво мъгляво блаженство или абстрактна вечност; то поставя “в нашите ръце” потенциала за лично участие в свещения живот и любов на Бога в едно безкрайно възрастване. То ни дава възможност не само “да получим осиновение” (Гал. 4:5), но също и да станем “участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4).

Разбира се, сред глобалното объркване и криза на нашето време тези истини отекват странно. Надеждата на повечето хора, възложена на светски “божества”, бива ежедневно фалшифицирана по най-ужасен начин. Човешката личност е унижавана и смазвана чрез цифри, машини, компютри, фондови пазари и различните знамена на празния идеологически опортюнизъм. Естеството се осквернява; природата стене; младите хора са отчаяни и протестират срещу неправдата на настоящето и несигурността на бъдещето. “Тъмнина, облак и мрак” (Втор. 4:11) царят в нашия свят, създавайки впечатлението, че дори светлината на надеждата, която изгрява във Витлеем е застрашена да угасне, а ангелската песен на всемирна радост – “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лук. 2:14) – да замлъкне. Въпреки това Църквата призовава всеки към трезво внимание, преоценка на приоритетите в живота и търсене на божествени следи и ценност във всяка друга личност от уважение към Божия образ. Наистина Църквата няма да престане да възвестява – с цялата сила, придобита през нейния двухилядолетен опит – че Младенецът, Който лежи във Витлеемските ясли, е “упование на всички земни краища”, Словото и целта на живота, изкуплението, изпратено от Бога на Неговия народ, тоест на целия свят.

Ние споделяме тази блага вест с много любов от мъченическия Престол на Великата Христова църква в Константинопол, възвестявайки я на всички чеда на Вселенската патриаршия и на всеки, който жадува за Христа, като призоваваме над всички вас милостта, мира и благодатта на Бога, заедно със спасителния дар на Единородния Син Божи, Който слезе от небесата – заради нас и заради нашето спасение – и Се въплъти от Светия Дух и Дева Мария, като стана човек. Нему подобава всяка слава, власт, чест и поклонение, заедно с Отца и Светия Дух, во веки веков.

Фенер, Рождество 2008

Усърден молител за всички пред Бога

+ ВАРТОЛОМЕЙ
Архиепископ на Константинопол, Новия Рим и Вселенски патриарх