Празникът на Рождество – икона на Божията любов

Празникът на Христовото Рождество е като спираща дъха фреска на Божията любов, която открива пред очите ни началото на нашето освобождение от тиранията на смъртта. Един писател беше казал:„Ако ми поискат да обрисувам картина, която да представи вечната Божия любов, една толкова красива картина, че дори и ангелите да й се покланят, и в същото време толкова достъпна, че дори и едно дете да я разбира, бих повикал при мен един художник. А на него ще му кажа: „Маестро, нарисувай ми яслите във Витлеем, с Младенеца, лежащ в тях, с коленичилите пред Него пастири и влъхви, а отгоре да пише със златни букви: “Толкова много Бог заобича света”.

Съвременните хора все бързат бясно, че „всичко да им е наред“ според изискванията на сегашния век. Това ги превръща в жертви на напрежението и безпокойството, на силите на злото, които ги обсебват. Те търсят щастието, без да знаят къде и как да го намерят. Всяко човешко същество в този свят иска да бъде щастливо, усеща в душата си неутолима жажда да намери удовлетворение и да се осъществи. Мнозина настървено търсят щастието в материалното богатство, в плътските удоволствия и в преходната слава, но рано или късно идва прозрението, че всичко това не стопля душата, тъй като тя е създадена по Божи образ и подобие.

Някои от нас вярват, че щастието е като пеперуда, която ако хванеш веднъж, можеш да затвориш в буркан и ако я пазиш добре, ще й се радваш завинаги. Автентичното щастие обаче е дар, който можем да получим единствено от Христос, Който дойде, за да утеши човешката душа, натежала от грижи, болести и страдания. На притиснатите от житейските трудности Той каза: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28).

За това Божият Син снизходи във Витлеем – за да се сдобием с надежда за истинско щастие, без да губим от очите си пътя към небето между болката и лошотията на деня; да съберем търпение в себе си и вместо колебания, да имаме непоклатима вяра.

Тези, които не усещат в празника на Рождество експлозията от Божия любов, са като слепци пред слънцето. А онези, които усещат тази неизразима благодат в душата си, разбират опитно думите на свети апостол Йоан: „И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (I Йоан. 4:16).

Рождество е празникът на нашето детство, тези дни носят особено вълнение и радост на малките деца. В детството си и аз съм коледувал. На свечеряване, пред самата Бъдни вечер, тръгвахме да известяваме по къщите великата християнска тайна. Веста, че в домовете ни влиза небесният Гост, Който надхвърля всичките ни очаквания, Който спира дъха ни от свещено удивление и можем молитвено да коленичим пред Него. Господ става Дете, Което проговаря на нашия език… Господ снизхожда в нашия свят, за да не ни смаже с величието Си. Младенецът ни носи от небесата зестра по-голяма от всичките богатства на света, носи ни радостта на спасението, развързва ни от примката на греха…

Колко щастливи се чувстваме, когато осъзнаем, че не сме забравени, че някой приятел или роднина винаги мисли за нас. Но колко по-щастливо може да ни направи прозрението, че Божията любов ни чака зад завесата на греха, страха и страданията ни. Божията любов, дошла в света преди повече от 20 века във Витлеем, е същата и днес, защото както казва свети апостол Павел: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8).

Ето че в съзерцанието на иконата на Рождество разбираме чудната тайна на Христовото Въплъщение. Разбираме, че „Господ е слязъл на земята, за да ни издигне в небесата”… I www.doxologia.ro

Статията е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова