Проповед за Вход Господен в Йерусалим

Един от най-дивните мигове от живота на нашия Спасител беше провидян през тъмното стъкло на времето от пророк Захария и описан по следния начин: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9). „И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу“ (Лук. 19:29-31).

Апостол Лука продължава разказа така:

„Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? Те отговориха: то е потребно Господу. И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият, и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше“ (Лук. 19:32-48).

Това е разказът за историческото събитие, случило се преди двадесет века, както е описано от очевидеца. Но то има много повече от само историческо значение – има духовно, а оттам и морално значение за всеки съвременен християнин. Йерусалим е образ на човешката душа, а влизането на Иисус в Йерусалим е Входът Господен в душата.

Множеството хора, възрадвани и велегласно славещи Христос, символизират доблестните чувства и чистите помисли на човек, който радостно поздравява Бога, своя Спасител и Избавител. Водачите на тълпата, които мразят Христос и искат да Го убият, олицетворяват материалните желания и низките помисли, които вземат надмощие и измъчват възвишената природа на човека. Сега принизената човешка природа се бунтува срещу встъпването на Бога в душата, защото когато Той е възцарен там, принизената природа неизбежно я очаква гибел.

Храмът в Йерусалим символизира Светая Светих на човешката душа – онова свещено място, което е убежище на Светият Дух дори и при най-големия грешник.

Христос изцелява душите на онези болни от греха, които коленичат с вяра пред Него, защото макар и грешна, падналата ни човешка природа жадува за единение с Бога и търси именно Него – единствения истински Лекар на този свят. Христовото пророчество за унищожението на Йерусалим символизира гибелта на всяка душа, която отхвърля Бога.

Никой на този свят не може да е истински щастлив, ако не е отворил широко портите на своя духовен Йерусалим – душата си – и не е приел Бога в себе си. Безбожният човек се чувства самотен до отчаяние. Другите не могат да накарат самотата му да изчезне, само я увеличават.

Който обаче е приветствал Бога в душата си, никога няма да се почувства самотен дори в пустиня.

Източник: orthochristian.com