Първа неделя на Великия пост. Евангелието за Всевиждащия Господ и за човека, у когото няма лукавство

Йоан 1:43-51

Колко велико и страшно е Божието присъствие – о, колко велико и страшно е присъствието на Живия Бог! В трепет стоят пред Него ангелските сили, серафимите закриват с крила лицата си от Неговото пресветло сияние и неизразима красота.

Колко сияйно е слънцето! Колко прекрасно е звездното небе! Колко могъщо е развълнуваното море! Колко величествени са високите планини! Колко страшни са гръмоносните облаци и огнените вулкани! Колко приятни са цветните ливади с прохладни извори и бели стада! Но всичко това са само творения на Божиите ръце: всичко това е смъртно творение на безсмъртния Творец. А щом творението е толкова прекрасно, тогава какъв ли е Творецът!

Когато човешкото сърце се изпълва със страх или радост, или със сълзи в присъствието на Божиите творения, то как ли би се изпълнило с всичко това в присъствието на всемогъщия  Творец?

Коя смъртна твар може да застане близо до Безсмъртния и да не се разтопи? Кой смъртен човек може да погледне Божието лице и да остане жив? Ето, страшно и престрашно е да видиш лицето на Божи ангел, а какво е да видиш Божието лице! Описвайки своето видение на Божи ангел, пророк Даниил казва: и в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много (Дан. 10:8)! Така безсилен е и най-силният човек, така грозен сам по себе си изглежда и най-прекрасният мъж, в присъствието на пресветлия Божи ангел, чието тяло е като топаз, лицето му – като вида на светкавица, очите му – като запалени светила (Дан. 10:6). В онова преславно утро, когато Господ Иисус възкръснал, ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето. – И лицето му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви (Мат. 28:2-4). Такъв е само слугата на Царя, тогава какъв ли е самия Цар? О, ако хората знаеха, ако винаги знаеха, и ако нито за миг не изгубваха знанието, че такива мълниеносни и белоснежни ангели са близо до тях, съвсем близо до тях! Това знание, което у пророците и всички прозорливи хора е било видение, ги е правело безкрайно кротки и смирени пред небесната светлина, и строги и гневни към неразкаяните, заслепени грешници. Веднъж пророк Елисей се помолил на Бог да отвори очите на неговия слуга, за да види онова, което самият пророк можел да види. И Бог чул молитвата на великия пророк и отворил очите на неговия слуга и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея (2 Цар. 6:17).

Тогава какво ли е видението на Царя над небесните воинства, о, колко величествено и страшно е видението на самия Цар над небесните воинства! Когато великият пророк Исаия се удостоил с това видение, възкликнал в страх и ужас: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота (Ис. 6:5)!

О, ако хората знаеха, че Царят, Господ, непрестанно ги гледа – Същият този величествен и неизменен Цар и Господ, Когото Исаия веднъж видял и се изпълнил със страх и ужас! Тогава те не биха си и помислили за никакъв грях, за никаква нечистота. Видял ли е човек Бога или не Го е видял, Бог го гледа. Не е ли това страх и трепет за богохулника? И не е ли утеха за християнина страдалец?

И не само триединният Бог ни гледа и вижда във всеки час от нашия живот, но и цялото воинство на небесните ангели и прославените светии. Милиони очи ни гледат като едно око. Милиони добри желания ни съпътстват по нашия трънлив и мрачен път на живота, милиони ръце се протягат към нас на помощ като една ръка. Водена от Дух Свети, Божията Църква на Земята се е потрудила тази величествена, страшна и умилителна реалност да бъде представена на верните с помощта на безброй икони на иконостаса, изобразяващи невидимия свят на небесните сили и напомнящи за постоянното присъствие на тези сили в света. Почитайки иконите, ние почитаме не дървото или цвета на дървото, а тези живи и винаги присъстващи небесни сили. Имайки страх от иконите, ние имаме страх от тези сили. Чувствайки утеха и радост от иконите, ние всъщност чувстваме утеха и радост от онези небесни сили, които са изобразени на иконите. Само безумните и изпълнени със зли духове хора са смятали иконопочитанието за идолопоклонство. Кой векове наред е водел борба против идолопоклонството, ако не Православната църква? Кой друг е дал милиони жертви в тази победоносна борба? Кой друг е съкрушил идолопоклонството? Може ли Църквата, която е съкрушила идолопоклонството, да бъде идолопоклонническа? Такова поругание са хвърляли върху Божията църква нечистите еретици, които са мислени с плътски, а не с духовен разум. Поради грубостта на своето разсъждение, те не можели да различат иконопочитанието от идолопоклонството. Когато нямали успех със своите слаби доводи, еретиците повдигнали гонения, огън и меч против иконите и иконопочитателите. С огън изгаряли иконите, а с меч посичали правоверните. Но Божията сила превъзхожда силата на огъня и меча, и накрая еретиците паднали и погинали, а иконите останали и продължават да украсяват Божиите храмове и да напомнят на верните колко велико и страшно е присъствието на Бог и небесните сили в човешкия живот на земята.

Като спомен за победата над иконоборците и тържественото установяване на иконопочитанието по времето на Патриарх Методий, благочестивата царица Теодора и нейния син Михаил, светите и богоносни отци определили тази Първа неделя на Великия пост за празнуване на това събитие. Тази неделя е наречена и Неделя на Православието – като спомен за победата на православната вяра над еретическите дърдорения и земните мъдрувания. Във връзка с това на днешния ден е определено да се чете Евангелието за Натанаил, за неговото съмнение в Христос, докато стоял далеч от Него, и за неговото обръщане още щом се приближил към Христос. И с това да се покаже както необходимостта от Божието присъствие за обръщането на маловерните във вярата, така и чудотворната сила на това присъствие!

В онова време Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. След Своето кръщение на Йордан Господ Иисус се отправил към Галилея, където трябвало да започне Своето дело. Развратеният ум на Юдея не бил достоен Господ да започне Своето дело сред юдеите. Юдея и Йерусалим по своята земност и чувственост били паднали по-ниско и от езическите предели. Галилея била езическа, населена предимно с гърци, римляни и сирийци, и само тук-там имало пръснати евреи. Евреите от Юдея презирали Галилея като езическа страна, страна на мрак и незнание. Именно в тази презряна земя, според пророческите думи, трябвало да изгрее велика светлина: езическа Галилея… народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина (Ис. 9:1-2). Отваряйки Своите божествени уста първо в тази Галилея, която представлявала смесица от народи, Господ още с това подчертал всечовешкото предназначение на Своето Евангелие. Появявайки се първо в този мрачен и неизвестен край на Палестина, с това Той показал както Своето смирение, така и осъждане на безумната гордост на помрачения и развратен Йерусалим.

Андрей пръв сам тръгнал след Господа и довел и своя брат Симон Петър (Йоан. 1:35-42), докато Филип бил призован от Господа: върви след Мене! Че Филип веднага, без никакво отлагане, последвал призива, ясно се вижда от това, че той, съгрят от ревност за Христос, започва веднага да привлича и други, и да ги привежда към своя Господ. Бързото решение на Филип да последва Господа без отлагане може да се тълкува, че той може би преди това е бил чул за Христос от своите съседи Андрей и Петър, тъй като всички те били от едно и също място – Витсаида, а може би и от други. Но най-вероятното е, че обаятелната личност на самия Господ веднага го накарала да остави всичко, да забрави всичко и да тръгне след Него. Божествената личност на Христос така завладяла Филип, че той, както казахме, не само тръгнал след Него, но и веднага започнал с апостолството, тоест с придобиването на други хора, защото по-нататък се казва: Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците. Колко просто говори Филип! Тези две изпълнени с копнеж човешки души, душите на Филип и Натанаил, разговарят! Филип не казва: намерихме обещания Месия, нито Сина Давидов, нито Израилевия Цар, нито Господ Христос; той само намеква на Натанаил: намерихме Този, за Когото писаха Моисей и пророците. Това говори душата, изпълнена с чудо и радост. Най-силните чувства не подбират думите, а се изразяват просто, понякога твърде просто, сякаш сами са уверени в себе си, че тяхната сила ще се почувства и чрез най-простите думи. Слабите и фалшиви чувства си правят тръби от гръмки и високопарни думи, за да се покажат по-силни и по-истинни, отколкото са. Несъмнено Филип и Натанаил и преди са разговаряли помежду си за Обещания, за Предсказания, за Дългоочаквания. Това е било обичаен предмет на разговор на истинските израилтяни, на всички чисти и жадни души. Намерихме Го, казва Филип. Тоест Той не се е появил като мълния, която разтърсва облаците и заплашва земята; нито е паднал на земята внезапно като метеор; нито се е изкачил на царския престол в Йерусалим, накъдето са били отправени погледите на късогледите фарисеи, на неразумните книжници и на останалите очакващи Месия. Ето, Той растял и живеел тук, в Галилея, между нас, вече тридесет години, а ние не Го познахме; Той растял като питомна лоза между диви лози, и е било трудно да го познаем, докато не съзрял и не започнал да дава плод. Бил е като съкровище, все още заровено в земята; земята се отгърнала и това съкровище засияло. То не се изтъквало, нито се натрапвало: ние Го видяхме и познахме. Кротък е като агне, прозорлив като слънце, привлекателен като пролет, силен като Бог. Той е от Назарет, Йосифов син. Кой може да знае как Филип описвал Христос на Натанаил? Кой може да повтори целия им разговор? Евангелистът накратко съобщава само онова, което е най-главно. И всичко, което Натанаил чул от Филип, можело само да го зарадва. Но едно го смутило и го направило маловерен, а именно: как така Месия ще се появи от Назарет? Филип нарича Иисус Йосифов син може би защото и сам още не е знаел за превеликата тайна на зачатието на Божията майка от Дух Свети, а може би и само за да бъде по-кратък и разбираем пред един човек, който тепърва трябвало постепенно да бъде въведен в тайната на Божието Въплъщение. Може би Филип още тук постъпва като мисионер, по метода на апостола, описан по-късно от апостол Павел: за немощните станах като немощен, за да придобия немощните (1 Кор. 9:22). Натанаил все още бил немощен, невъведен, непосветен, и към него апостолът се отнася като към немощен.

А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Въпросът на Натанаил не трябва да се разбира като една злорада забележка на окаменялото и отричащо сърце, а като боязън на едно искрено сърце, да не би неговият приятел случайно да се е заблудил грубо. Сара се засмяла в себе си, когато Господ й съобщил, че ще роди син в старостта си (Бит. 18:12). Това е радост, която иска да се утвърди чрез съмнението. И Натанаил никога в живота си не е можел да чуе по-радостна вест от тази, която му съобщил Филип. Но както във всяка радост има предчувствие за препятствия и сенки, така е имало и в радостта на Натанаил. Радостта на Натанаил веднага се разбила в думата Назарет. Как ще дойде Месия от Назарет? Не е ли Витлеем посочен от пророците като място на Неговото раждане? Не са ли се взирали цели поколения към Давидовия град с копнеж, за да видят там очаквания царски син и цар? При всички случаи Филип би трябвало да се е заблудил! Но Филип не иска нито да се впуска в обяснения и доказателства, нито да отговори каквото и да било от себе си на Натанаил и неговата забележка. Той само му казва: дойди и виж! Как победоносно звучат тези думи… Дойди и виж! Само дойди и виж, Натанаиле. Аз не мога да ти докажа, но Неговото присъствие ще ти докаже всичко. Аз не мога да ти отговоря нито на този, нито на други твои въпроси, но Неговото присъствие само по себе си е отговор, на който ти не можеш да се противиш. Само ела с мен в Неговото присъствие – дойди и виж! – И Натанаил се съгласява да тръгне с Филип.

Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Каква дивна похвала! И то от Чии уста! Какво значи „израилтянин, у когото няма лукавство“?! Това значи човек, който е изпълнен с онова, което е противоположно на лукавството, тоест с Бога: богомислие, копнеж по Бога, стремеж към Бога, очакване на Бога, упование на Бога. Това е човек, който се е предал на един Господар – Бога, и не иска да знае за друг господар; човек, у когото принципът на злото не е успял да се вкорени. Но това посочване от Христос на Натанаил за истински израилтянин в същото време е и изтъкване на печалния факт колко малко истински израилтяни са останали. Затова и Сам Господ зарадван възкликва: Ето истински израилтянин! Ето един истински между многото лъжливи! Ето един, който е израилтянин не само по име, но и по дух! Въпреки че Господ отдалеч е могъл да узнае съмнението в Него, което Натанаил изразил с думи пред Филип, все пак Той отправя похвала към Натанаил,  наричайки го истински израилтянин, у когото няма лукавство. Дали отправя тази похвала, за да го спечели? Не, Сърцеведецът не гледа думите, Той гледа в сърцето на човека. Ние по нищо не виждаме, нито в Евангелието можем да прочетем, че Натанаил е бил човек, у когото няма лукавство, но Господ гледал в сърцето му и прочел това там.

Може би останалите апостоли, които са били около Христос, са останали учудени от тези похвални Христови думи, но Той оставил на времето да се открие на апостолите истинността на Неговата похвала. И самият Натанаил бил изненадан от тази неочаквана похвала, като човек, свободен от лукавство. Човекът, у когото има лукавство, е зает със самия себе си и не му е до другите хора. На човека с лукавство се харесват похвалите и ласкателствата. Ако Натанаил беше човек с лукавство, той би се чувствал опиянен от Христовата похвала и би започнал да Му благодари, или с фалшива скромност да отхвърля тази похвала. Но Натанаил се вълнувал повече от истината, отколкото от похвалата, повече се вълнувал от Христос, отколкото от самия себе си. Затова Натанаил нито приема, нито отхвърля изречената похвала, а се устремява с един открит въпрос, който имал за цел да му открие истината за Христос. Отде ме познаваш? Ето, ние за пръв път се срещаме в живота! Ако ме беше повикал по име, по-малко би ме изненадал; защото името някак си бързо може да се узнае или отгатне; но много ме изненадва това, че Ти толкова бързо познаваш името на моето сърце и моята съвест, тоест нещо, което е най-скрито в човека, и което човек най-трудно открива и на своите близки приятели. Отде ме познаваш? На този въпрос Господ му отговаря с откриването на една друга, външна тайна: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Този, Който познава тайните на духа, лесно познава и тайните на тялото. И Този, Който вижда кръстосаните мисли и чува тайнствения шепот на мисълта в човека, още по-лесно вижда движението на човешкото тяло и чува думите на човешкия език. Още преди Филип да се е приближил към Натанаил, Господ го е видял да седи под смокиновото дърво; и преди Филип да си и помисли да тръгне към Нанатаил, Господ вече е видял и знаел сърцето на Натанаил. По Неговия промисъл Филип пристъпил към Натанаил и го повикал да дойде и да види. Как ще се скрие човек от Божия поглед? Как ще се укрие от Неговото велико и страшно присъствие? Размисляйки за това велико и страшно присъствие, псалмопевецът се обръща към Всевиждащия Бог и казва: Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли. Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни. Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш. Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене. Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна… (Пс. 138).

Христос е Чудо на земната история не само заради извършените чудеса и заради Възкресението, но не по-малко и заради всеприсъствието на Своя Дух и заради Своето всезнание. Бидейки на земята, Той същевременно е и на небето. Гледайки хората, Той в същото време видял сатаната как паднал от небето. Срещайки се с хората, Той виждал тяхното минало и тяхното бъдеще. Четял мислите им като от отворена книга. Сред човешката слава и човешките похвали Той говорел на Своите ученици за Своето страдание; сред страданието говорел за Своята близка победа и слава. Гледайки мраморния Йерусалимски храм, Той видял неговото разрушаване. Разговарял с Моисей и Илия като с живи съвременници. Живеейки в ограничено тяло, Той виждал всичко, което става на небето, и чул разговора между грешния богаташ, който бил в ада, с Авраам, който бил в рая. Отдалеч видял къде са вързани ослицата и ослето, и там изпратил Своите ученици да ги доведат. Отдалеч видял човека в града, който носи стомна с вода, и изпратил Своите ученици да посрещнат този човек със заръка да Му приготви пасхата. Пред Неговия духовен взор времето не е могло да постави никаква завеса. Всичко, което е било и което ще бъде, Той гледал като онова, което вече е под нозете Му. За Него и в пространството нямало далечно разстояние. Онова, което ставало където и да било в света, Той виждал така сякаш ставало пред погледа на телесните Му очи. Онова, което ставало в затворено пространство, като че ставало на открито поле. Дори и онова, което ставало в най-затвореното пространство, в човешките сърца, било открито и явно пред Него.

Това всеприсъствие и всезнание на Господ Иисус Христос поразило Натанаил не по-малко, отколкото богатият риболов в морето и укротяването на бурята и ветровете поразили Петър. Познавайки човешките сърца, Господ знаел коя от Неговите божествени сили на кого от Неговите ученици ще действа повече. Ако Петър най-силно се удивлявал от Неговата власт над природата, ето, Натанаил можела най-силно да удиви Неговата прозорливост и Неговото всезнание. Знаейки всичко, Господ според Своето всезнание управлявал Своето божествено домостроителство за спасението на хората. Може би Филип още първите дни от своето апостолство забелязал това, когато казал на Натанаил: дойди и виж! Филип бил убеден, че премъдрият и всесилен Господ ще открие Себе Си на Натанаил по начин, който е най-подходящ за духа и характера на Натанаил. Той може би само донякъде предчувствал онова, което после ясно знаел: какви безбройни и пречудни тайни се крият в човешките гърди на неговия Учител. Наистина, тайни, по-просторни от небесата и по-дълги от времето били скрити в гърдите на Богочовека! Дали Господ Христос е открил или изказал и една хилядна част от онези тайни и сили, които са били скрити в Него? Със сигурност не. Огромен брой от Неговите тайни и сили са останали неоткрити и неизказани, и те тепърва ще се открият и покажат на светиите в Неговото небесно царство. В Него имало толкова сили, че Той не се напрягал да върши чудеса, но повече се стараел да се въздържа да не извърши прекалено много чудеса. От Негова страна било казано, открито и направено само толкова, колкото е необходимо за нашето спасение без натиск и принуда над нашата воля, над нашия свободен избор и свободно решение.

Но да видим какво отговаря на Господа удивеният Натанаил: Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Това казват тези уста, които преди малко са казали на Филип: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Каква чудна промяна! Какво неочаквано възхищение! О, братя, колко велико и чудотворно е Божието присъствие! Няма думи, които биха го изказали, нито ръка, която би го описала, но има сърца, които могат да го почувстват, и почувствали го, да потреперят като утринна роса при срещата със слънчевите лъчи. Това събитие не ни ли убеждава достатъчно защо Той е трябвало да се яви като слаб човек заради човешкото спасение? Кой би могъл да Го издържи, ако се беше явил като пламенен ангел? Ако се беше явил като Бог, необлечен и нескрит зад завесата на тялото, в Своята вечна сила и слава – кой би могъл да Го гледа и да остане жив? Кой би могъл да чуе Неговия глас, и да не се разпадне на прах? Не би ли се превърнала цялата земя в пара от близостта на Неговото дихание? Погледнете колко силно е дори и Неговото смекчено присъствие! Как в един миг обръща човешкото сърце и променя човешките мисли! Кой е могъл и да помисли само няколко мига преди този разговор на Христос с Натанаил, че Натанаил след няколко мига ще изповяда, че така нареченият Йосифов син е и Учител, и Син Божий, и Израилев Цар? И въпреки че Натанаил в този момент под Израилев цар може би си представя земния Израилев цар, което е в съгласие с тогавашното всеобщо разбиране за Месия, все пак за един новоначален в изповядването на Христос и следването на Христос това е повече от достатъчно. Защото Натанаил същевременно Го нарича и Син Божий, с което издига Христовата личност високо над профанното разбиране за Христос като за обикновен земен цар на Давидовия престол.

Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. И така, Господ смята, че е открил на Натанаил само една малка тайна за Себе Си, като му казал, че го е видял под смоковницата. Неговата прозорливост на такова неголямо разстояние на земята е само един лъч от слънцето на Неговата всеобхватна прозорливост. Заради чистата си душа, на Натанаил и това малко му било достатъчно, за да повярва. Нечистите и лукави йерусалимски фарисеи и книжници гледали как Господ лекува прокажени, как дава зрение на слепи, как възкресява мъртви, и въпреки това не можели да повярват. А ето, Натанаил, истинският израилтянин, как вярва и изповядва само заради леко открехнатите врати на чудесата! По-големи неща от това ще видиш, обещава му Господ. Какво ще види? Небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. С тези думи Господ се обръща към Натанаил, но това е обещание към всички, защото Той казва: истина, истина ви говоря. А че това обещание неизбежно ще се изпълни, показва силното наблягане върху това обещание: истина, истина! От самото начало ангели служели на Спасителя, слизайки и възлизайки на небето. Ангел се явил на Захария, за да му извести за раждането на великия Христов Предтеча. Ангел се явил на Пресветата Дева, за да й извести за превеликата тайна на Раждането на Господа. Небето се показало отворено на витлеемските пастири и ангели слизали, пеейки радостната песен на примирението на Бога с хората. Ангели слизали и възлизали, за да известят и упътят Йосиф и източните звездобройци. Когато Господ победил всички изкушения и изкушенията на сатаната в пустинята, ангели слезли и Му служели. В Неговите предсмъртни мъки в Гетсиманската градина, Му се явил ангел, който Го подкрепял. При Неговото Възкресение ангели слезли на гроба Му. При Неговото Възнесение от земята на небето два ангела в бели дрехи слезли и се явили на учениците. След Неговото Възнесение ангели често се явявали на Неговите апостоли, а след това на много и премного Негови угодници, мъченици и светии. Не видял ли небето отворено светият първомъченик Стефан? Не се ли възнесъл апостол Павел до третото небе? Не били ли открити на апостол и евангелист Йоан безброй чудеса на небето, на времето и вечността? И до ден-днешен ангели се явяват на много чисти и богоносни души, и много разкаяни и получили прошка на греховете си виждат небето отворено. О, колко и колко пъти до днес са се изпълнили думите на Господ Иисус за отвореното небе и за ангелите, които слизат и възлизат! Господ слязъл на земята, за да покаже на хората отвореното небе. Преди Христос само малък брой пророци и богоугодни хора се удостоявали да видят небето отворено, но след Христос цели воинства небовидци със своя прозорлив дух се издигали в небесната висота и се срещали с ангелските небесни воинства.

Небето винаги е отворено за хората, но хората са затворени за небето и гледайки, не виждат, и слушайки, не чуват. Христос е освободил от слепотата не само няколко телесно слепи, но и милиони духовно слепи хора. Слепите прогледнали и видели небето отворено. И днес слепите проглеждат и виждат небето отворено. А какво значи отвореното небе, ако не присъствието на Живия Бог и Неговите безбройни сили? И пак, какво значи присъствието на Живия Бог, ако не страх и ужас за нечистите и грешните, а живот и радост за чистите и праведните? От това велико и страшно присъствие засега ни скрива тъмната завеса на нашето тяло. Но скоро, съвсем скоро ще бъде свалена и хвърлена тази завеса, и ние ще се намерим изцяло в отвореното небе, и то онези между нас, които са разкаяни и чисти – във вечното, животворно присъствие на Живия Бог, а неразкаяните, богохулните и нечистите – във вечното отсъствие от Него, в мъката и външната тъмнина.

Затова да прибегнем към човеколюбивия Господ Иисус, и докато още не са преброени всичките ни дни, да изповядаме Неговото име, като единственото спасително име, и да завикаме за помощ, за единствената нелъжлива и спасителна помощ. Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай и спаси нас, грешните! На Тебе да бъде слава, с Отца и Светия Дух – единосъщната и неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и вечност. Амин. I www.svetosavlje.org

Превод: Татяна Филева