Пътят на истинната любов води към Кръста

Днес много думи губят своето първоначално значение, губят ценността си, губят звученето си. Както вещта се износва от честа употреба, загубва вида си, така и някои понятия от често използване започват да помръкват и да губят първоначалния си смисъл.

Такава метаморфоза, за съжаление, претърпяват множество ключови думи и понятия; такава метаморфоза, за най-голямо съжаление, е претърпяла и толкова важната в живота на цялото човечество и в живота на всеки човек дума „любов“. Ние твърде често говорим за любов, твърде често си пожелаваме един другиму да обичаме и да бъдем обичани; така се стремим към любовта, че понякога сами забравяме какво е любов, като профанираме това велико понятие.

И ето днес Господ отново ни напомня какво е истинската, същинската любов. Днес ще видим любовта в най-висшето ѝ проявление – на Кръста. Само Кръстът може да разкрие пред нас тайната и тайнството на Божията любов.

Божията любов е създала света, привеждайки от небитие към битие цялата вселена в стройната хармония на мирозданието; Божията любов е създала човека – нашите праотци Адам и Ева, поставяйки ги за владетели и стопани на цялото творение; Божията любов не е могла да гледа как човечеството пребивава в плен на греха и е бързала да му помогне, стремейки се да избави човека от властта на греха и от последствията на грехопадението – проклятия, болести и смърт. Заради човека, заради Своето създание, Божията любов напуска глъбините на небесната непостижимост, снизхожда на земята и приема плът.

Заради необикновената, всеопрощаваща любов към нас Бог става човек; заради любовта Си към нас Бог-Творец доброволно се предава в ръцете на собственото Си създание; заради любовта, от любов Господ претърпява страшни страдания и позорна смърт. Заради любовта Господ се възкачи на Кръста. Затова и Кръстът стана израз, стана връхна точка на Божията любов – любовта на Отца, разпъващата, любовта на Сина, разпнатата, любовта на Светия Дух, тържествуващата с Кръстната сила.

Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан. 3:16).

Когато виждаме такава любов, жертвена, разпъваща себе си на Кръста, любов кръстна, не можем да останем безучастни. Не може с хладното отстранение на разума рационално да познаем Бога; до Него можем да се докоснем с чувство. Не може равнодушно да минаваме покрай Кръста, спокойно и неутрално, „топлохладно“ разсъждавайки за любовта. Ако аз зная, че Бог ме обича и заради тази любов Той се е възкачил на Кръста, аз не мога да не обичам Бога. А ако обичам Бога, значи обичам и тези, които Той обича, обичам своите ближни, тези, които ме обкръжават всяка минута, тези, заради които Господ е претърпял Кръста. Ако обичам някой човек, аз се и стремя към него; ако обичам Христос, аз с цялото си сърце се стремя към Него, устремен съм към любовта, устремен съм към разтворените на Кръста обятия на любовта.

Кръстът ни учи на истинската, неподправената, а не на фалшива любов. Любовта – това не са само елейни разговори и въздишки. Да обичаш значи не само да изпитваш удоволствие от общуването, не само да получаваш. Любовта е преди всичко жертва. Да обичаш – значи да жертваш. Да си готов да жертваш комфортния живот, да жертваш любимото удоволствие и минутата свободно време, да жертваш всичко, да жертваш, в крайна сметка, самия себе си.

Тази любов – жертвената, истинската – коренно се различава от онази любов, която съвременната култура пропагандира, от онази самовлюбеност, страст и похотливост, което днес е модерно да се рекламира. За съжаление, много често обичайният егоизъм се преоблича в ярки и светли одежди, именувайки се любов. Но егоизмът не се стреми към щастие за другия, не иска да пожертва каквото и да било, не е готов да отдаде нито една, даже и най-малка част от себе си. Единственият стремеж на егоизма е неговият комфорт, неговата стабилност, неговите удоволствия, в жертва на които той, без да се замисля, ще принесе всичко, което му е угодно – съпружеската любов, любовта на майката, любовта на Бога. Егоизмът се затваря в себе си, заключва се в собствената си самост, умира в собствената си самовлюбеност, като умъртвява личността, като не дава възможност на душата да се изяви и реализира в пълнота.

Само жертвайки себе си, човек може да намери себе си; само разпъвайки се от любов към Бога и към ближния, човек придобива нов живот; само ако се разтвори в другите, той може да стане истински човек, може да се осъществи като личност. Пътят на човека, неговото призвание, неговото предназначение е да обича. Този път преминава единствено през саможертвата, през саморазпятието, съразпятието с Христа. Този път минава само през Кръста.

И днес, в празника на Въздвижението на Светия и Животворящ Кръст Господен, Христос ни зове след Себе Си именно към Кръста, та, като се съразпънем с Него, да можем и да съвъзкръснем с Него в Царството на вечната, нескончаемата, тържествуващата любов.

Превод: Венета Дякова