Свещеник Сергий Круглов: Не Бог ни изпраща болестите

– Искате да кажете, че болестите се изпращат на хората от Бога за нещо полезно? По-антихристиянска представа няма как да се измисли! Бог е Отец, а ние сме негови деца. Можете ли да си представите, че човек, който има деца ще изпраща специално върху тях страдания и болести? И тук говорим за обикновен грешен човек, а какво остава за Бога, Който ни обича още от времето преди тръгването към кръста заради нас. Светът е устроен сериозно и животът е сериозно нещо, което е дадено даром на хората. Ето пример – построена е детска стая и тя е дадена на децата с думите: «Вие ще живеете тук и сами ще се грижите за себе си!» И това не се прави просто така, Бог нищо не прави просто така — това е наистина. Човекът е отговорен за света, в който живее, за живота, който живее. И когато в резултат на грехопадението в живота навлиза смъртта и получава някакви права, всичко започва постепенно да се разрушава. Появява се злобата, ненавистта, различни греховни страсти, човек започва да старее, да се уморява, да тъгува, да умира, тоест случва се всичко това, което ние наричаме смърт. Смъртта е навсякъде около нас. Тя е като противния захарин в чая – навсякъде. Тя съпровожда всеки от нас, независимо от това дали си малък, на средна възраст или старец. Светът около нас е страшно място. Когато детето се ражда, то плаче, навярно чувства, че е попаднало в страшно място, пълно с опасности. Животът не щади никого! Той е тежко колело, което се търкаля и премазва всичко по пътя си…

И най-важното, най-прекрасното, най-великото е, че Бог дотолкова ни обича и жали, че не може да понесе нашите страдания. Той разбира, че всичко е по волята на самия човек, че се случва по негова вина. Той разбира прекрасно, че детето се е изгорило с врялата вода, защото не е послушало майка си. Но когато изгарянията са върху две трети от тялото му, майката няма да му се кара, че не я е послушало, а е готова да даде дори и собствената си кожа за да спре да се мъчи. Тя е готова да жертва себе си за да не го боли. Нали така?

Такава е и Божествената логика. Той сам е дошъл на света, Той е станал човек. Естествено, колелото на живота е минало и през Него, Той е разпънат, Той умря. Но Той е Бог и не можа да умре, Той възкръсна. И това е великият пробив в окупацията на смъртта. Намерих наскоро във Фейсбук следното: «Сър, обкръжени сме! — Отлично! Сега можем да атакуваме във всяко едно направление!» Такава е логиката на възкресението! Такава е логиката на християнството! Появил се е пробив, пробивът ще победи смъртта. Пробивът ще победи злото.

Но Бог не просто е направил това и е седнал да си почине. Не! Той продължава да участва, защото спасението на човека от смъртта е най-висшият вид творчество. Да се преправи човека, де се преобрази. Извършва се синергия — ние заедно с Бога. Той постоянно ни спасява. Може би ние понякога не разбираме как, не виждаме как, а когато виждаме, забравяме. А Той отново и отново отива на кръста, отново ни подава ръка, спасявайки ни от злото.

Бог не ни изпраща болести, болестите ни ги изпраща животът, пронизаният от злото свят. А Бог прави така, че първо тези болести да могат да бъдат излекувани и второ да могат да ни донесат някаква полза и поука.

Логиката на самата смърт ни е съвършено непонятна. Според нея болестта е предназначена да унищожава. А Бог прави така, че дори и от болестта да има полза. Човек, преживял тежко страдание, болест, укрепва духовно, той може да помага след това на тези, които страдат, така, както той е страдал. Да твърдим, че Бог ни изпраща болестите като благо е неправилно! Бог ни изпраща само добро.

— Безсмислен израз — «за какво са болестите». Болестта е ЗАЩОТО. Той знае защо е болестта. Тя произтича от злото, от грехопадението. Както всяко зло тя е безсмислена. Смисъл има само това, което е сътворил Господ. А злото, болестите, грехът нямат смисъл. Какво е грях? Взели сме нещо добро и сме го съсипали. Под всеки грях расте нещо добро: прекалили сме с виното ето ти пиянство; чистата любов между мъж и жена се е изродила в блуд.

Човекът е предназначен да бъде здрав. Бог му е дал да живее вечно. А болестта няма смисъл, тя трябва да бъде излекувана. Именно и затова Църквата почита паметта на светия великомъченик Панталеймон и на много други свети врачове. Абстрахирайки се от някои мракобесни представи, които понякога битуват сред хората, че да се лекуваш е грях и лек трябва да ти е само светената вода, Бог е създал лекарите и прославя лекарите в лика на светците именно заради тяхното лекарско дело. Това са и Козма и Дамян — светите врачове – безсребърници, свети Лука Войно-Ясенецки и много други.

— Също невероятен израз! Как сама по себе си молитвата може да лекува? Много от нас смятат, че молитвата е заклинание, вълшебна фраза, която сама лекува. Не е така. На думите е дадена велика сила. Има цели области в медицината, където лекуват с думи. А молитвата е разговор между човека и Бога. И това не е просто разговор… Това е молба, благодарност, прошение — помогни, спаси!

Молитвата е диалог. А при всеки диалог има и отговор. Разбира се, ако човек с цялото си същество, с цялата своя вяра крещи и моли, то той няма да остане нечут. В този смисъл молитвата е спасителна.

— Работата не е в това. Има един такъв повърхностен признак, щом си толкова умен, защо си толкова беден.

Ние виждаме една, две, три, понякога петнадесет страни от живота на човека. Умният човек вижда шестнадесет. А те са хиляда сто и шестнадесет! Човекът е огромна система, която е свързана с всичко наоколо. Затова и двама души, боледуващи от една и съща болест и имащи примерно еднакво ниво на въцърковяване, имат съвършено различен живот, защото във всичко останало те са съвършено различни. Един се изцелява, друг – не и не защото единият се моли горещо, а другият не се моли, а защото има още хиляди други причини и то достатъчно сериозни.

Например, една от причините е дали иска човек да оздравее или не иска? Много болести налягат човека защото той самият го желае и не иска изцеление. За него болестта е начин да се скрие от света. Често се случва върху някого се струпват някакви тежки, непоносими обстоятелства и той ляга болен! Търси да снеме от себе си отговорността: «Край! Болен съм!» Носят му чай с малиново сладко, лекарства. Прост пример – от пренапрежение човек се крие в болестта. Повечето психически заболявания са начин да се скриеш от живота и света.

Понякога се случва така, че човек не иска да се излекува. За да си здрав, трябва да водиш здравословен начин на живот, а той има по-важна цел от това да бъде здрав. Алкохоликът разбира, че се самоубива, но казва: «Дайте ми някакво хапче, но няма да спра да пия!»

Слабостта на молитвата може да означава и че човек я разбира като заклинание, като вълшебно хапче, а не като разговор с Бога. Самият Бог не му е нужен, а му е нужно конкретно здраве точно тук и сега. Примерете са много, хората посещават свети места, а в същото време ходят и при врачки, баячки, екстрасенси, четат ту молитви, ту някакви заклинания, защото са убедени, че правилно произнесените думи в правилен ред ще извършат нещо сами по себе си. Нима не виждате колко много псевдонаучни трактати за ползата от молитвите съществуват?

– Да. Но на практика не е толкова страшно защото Господ не ни желае нищо лошо. Никога! Той ни желае само доброто. Той никога не би поискал човек да страда.

Но вече е друго, когато се държим по детски! Господ казва: «За да си здрав, трябва да потърпиш и да вземеш лекарство». «Не, — мрънкаме ние, — по-добре да умра, но инжекция – не!» «Да будет воля Твоя!» Волята Божия винаги е блага.

Тук може да се случи и друго. Трудно ни е да кажем «Да бъде Твоята воля!», защото знаем, че ще се иска нещо от нас в замяна. «Да, Моята воля е да си здрав. Давай, спазвай режим, диета, отърви се от вредните си навици» «Ааа, аз не искам това! Аз искам хем да съм здрав, хем да пия, да ям хот-дог, хем да продължа да пуша! Аз искам…»

— Да. Както в старата приказка: «Добре де, ще пия, но няма да спра да пуша!»

Много трудно се произнася: «Да бъде Твоята воля!». Произнася ги лесно този, който се моли повърхностно. А този, който разбира, се затруднява. На този, който вярва повече, винаги му е по-трудно.

— Това е любов. Любовта е основа на живота, светът се крепи на нея. Любовта винаги спасява. Молитвата на майката е проява на най-възвишена любов.

В този случай майката върви по стъпките на Христос. Христос е готов да отиде на кръста, да приеме смъртта, Той дава всичко — тялото Си, кръвта Си, всичко! Ние не само използваме плодовете на това, което Той направи, ние се ползваме от Самия Него. Ние Го „изяждаме” на всяка литургия. Той ни е дал всичко!

Така и майката дава всичко. Само че възможностите на земната жена са ограничени, а Бог има повече възможности. Но тя повтаря в своя порив в любовта си, в молитвата си същия подвиг, тя върви по стъпките на Христос. | www.pravmir.ru