Св. Григорий Палама: „С думи могат да бъдат оборени думи, но с какво ще оборим делата?“

През 14 в. един западен монах, Варлаам, предизвикал сериозен катаклизъм в Църквата. Чул, че атонските монаси говорят за обожение. Разбрал, че след голяма борба, очистване от страстите и много молитви, те стават достойни да се съединяват с Бога, да приемат опитност за Бога и да стигат до виждане на Бога. Разбрал и нещо, което не е лесно за обикновения християнин да осъзнае – те виждат Нетварната светлина, която светите апостоли видели при Преображението на нашия Спасител Христос на планината Тавор.

Но Варлаам бил рационалист, обикновен човек бил. И не могъл да разбере божествения опит на смирените монаси. Просто решил да им обясни, че са заблудени еретици и езичници. Той бил на мнение, че не може да се види божествената благодат. Четиринадесети век е кръстопътен за Православието не само заради османското нашествие. Той е кръстопът за осъзнаването, обясняването и преподаването на православното свидетелство пред света. Защото близостта на католическия свят, "новото" преоткриване на рационализма и античната философия, се отразяват на богословието и църковната мисъл неизбежно. И е било нужно един истински богослов да усети нуждата от връщането при вечните извори на православната традиция. Но този богослов трябвало да бъде и аскет, истински монах, познал тайната на онези думи, които изрича свети Атанасий Велики: Бог стана Човек, за да могат човеците да станат богове по благодат.

Този човек се казвал Григорий Палама, архиепископ на Солун, светогорски подвижник, голям проповедник и познавач на античната и съвременната му мисъл. Дължим голяма благодарност на св. Григорий Палама, защото с просветлението, което приел от Бога и със своя опит и богословие, той ни предаде църковното учение и вечния опит относно обожението на човека. Християнинът не е християнин просто защото говори за Бога. Той е християнин, защото може да преживява Бога. Това е както когато обичаш истински някого и говориш с него ти се чувстваш едно с него, наслаждаваш му се – това се случва и при човешкото общение с Бога. Няма външно отношение, а едно мистично единение между Бог и човек в Св. Дух.

Св. Григорий Палама е име, което очертава търсенията и жалоните на цялата православна традиция. Св. Григорий Палама е роден през 1296 г. в Константинопол. Неговото семейство по произход е от Мала Азия. Турските нашествия принуждават предците му да напуснат родината. Името Палама показва ранг и добро положение в тогавашното общество. Неговият баща е бил сенатор и близък на византийския император Андроник II Комнин и възпитател на императорския внук.

Аристократичният произход на Григорий Палама му позволява да получи добро образование за времето си. Той е бил известен на своите сървеменници като познавач на Аристотел.

На около 20-годишна възраст св. Григорий Палама, под духовното ръководство на св. Теолипт Филаделфийски, напуска Константинопол и приема монашеско пострижение на Атон. А той, като първороден син, бил наследник на богатството на своя баща. Когато през 1316 г. взема решение да напусне света и да поеме по монашеския път, св. Григорий решава всички произтичащи фамилни имуществени трудности по един много характерен за византийското благочестие начин – склонява близките си да последват неговия пример. Неговата майка, двете му сестри и най-добрите от слугите му постъпват в константинополските манастири, а двамата му по-малки братя отиват с него на Атон. Андроник II се опитва да задържи Григорий в столицата, предлагайки му висок пост, богатство и почести, но решението на младия човек е окончателно.

През 1325 г. св. Григорий напуска Атон поради набезите на турците и се отправя към Солун заедно с ученика на св. Григорий Синаит Исидор. Тук през 1326 г. на 30 години Григорий Палама приема свещенически сан. Малко по-късно заедно с други монаси напуска Солун и се подвизава пет години в планината близо до Вероя, но поради войната със сърбите се завръща отново на Св. Гора, където живее в скита на св. Сава.

Около 1335-1336 г. св. Григорий Палама е игумен на общежитийния манастир Есфигмен, но скоро го напуска, за да се върне в пустинята на св. Сава. Именно тук св. Григорий Палама започва да се интересува от дейността, която развива "калабрийският философ" Варлаам в Солун и Константинопол.

В края на 30-те години на XIV в. Палама поставя началото на полемичната защита на исихазма от нападките на Варлаам и систематизира богословските си позиции. На два последователни събора през лятото на 1341 г. в Константинопол опонентите на св. Григорий Палама търпят поражение. Варлаам бяга в Италия. Светецът получава подкрепата на светогорските монаси в т. нар. "Светогорски томос".

След интронизирането на Йоан VI Кантакузин през 1347 г. св. Григорий Палама е избран за епископ на Солун. Съборът от 1351 г. произнася анатема над Варлаам и Акиндин, осъжда Никифор Григора и провъзгласява окончателно учението на св. Григорий Палама за догматически правилно.

Последните години от живота си Григорий Палама прекарва като Солунски епископ, за известно време попада и под турски плен, участва в диспут с ислямски богослови и ги оборва.

Св. Григорий Палама умира на 14 ноември 1359 г. На събор през 1368 г. Григорий Палама е канонизиран за светец, в негова чест е написано богослужебно последование, поместено в Постния триод за тържествено празнуване през Втората неделя на Великия пост.