Св. Игнатий (Брянчанинов): В покаянието е цялата тайна на спасението

Св. Игнатий (Брянчанинов) (1807-1867) е един от най-почитаните и обичани светци в Русия, духовен писател от XIX век, епископ, богослов и проповедник.

Роден е в старо дворянско семейство на 5 (17) февруари 1807 г. в село Покровско, Вологодска област.

Светското име на бъдещия светител е Дмитрий Александрович Брянчанинов.

Още от детството си той почувствал склонност към молитвен труд и уединение. През 1822 г. по настояване на баща си, Дмитрий постъпил във Военното инженерно училище, което завършил през 1826 г. Пред юношата се разкрила блестяща светска кариера, но той още преди последния изпит подава молба за напускане, желаейки да се замонаши.

Тази молба не била приета и Дмитрий Александрович заминал да служи в Динабургската крепост, където се разболял тежко. На 6 ноември 1827 г. получил дълго чаканото освобождаване и веднага постъпил като послушник в манастир.

На 28 юни 1831 г. Д. А. Брянчанинов бил подстриган за монах с името Игнатий в чест на свещеномъченика Игнатий Богоносец от Вологодския епископ Стефан, на 5 юли бил ръкоположен за йеродякон, а на 20 юли – за йеромонах. След това през 1833 г. той бил удостоен със сан игумен, а през 1834 г. – със сан архимандрит.

На 27 октомври 1857 г. на петербургския Казански събор се състояло архиепископско ръкополагане. Отец Игнатий става епископ Кавказки и Черноморски.

През 1861 г. епископ Игнатий се заселил в Николо-Бабаевския манастир на Костромска епархия, където водел уединен молитвен живот до самата си кончина на 30 април (12 май) 1867 г.

Свети Игнатий бил причислен към ликовете на светиите на 6 юни 1988 г. Преди канонизирането, на 26 май 1988 г., неговите мощи били тържествено пренесени в Свято-Въведенския Толгски манастир (Ярославъл), където се намират и до днес.

Представяме ви част от неговите душеполезни наставления.

 

Спасението

Нещастен е онзи, който е удовлетворен от собствената си човешка правда: на него не му е нужен Христос, възвестил за Себе Си: „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Мат. 9:13).

…спасението се състои във възобновяването на общението с Бога.

 

Божият промисъл, упованието и надеждата, простотата и лукавството

Няма случайности! Бог управлява света и всичко, случващо се на небето и в поднебесната шир, се извършва според съда на премъдрия и всемогъщ Бог, недостижим в премъдростта и всемогъществото Си, непостижим в Своето владичество.

Ако няма нито един миг, който би могъл да се укрие от Бога, то за всичко случващо се трябва да славим Бога.

Трябва да убедим себе си, че Бог ръководи света и пътя на всеки човек. Жизненият опит незабавно потвърждава и утвърждава това учение на Евангелието.

Всичко минава покрай нас – доброто и лошото, и нито хората, нито бесовете могат да сторят нещо, което Бог не би допуснал.

Защо духът ни се възмущава срещу съдбата и Божия промисъл? Защото не почитаме Бога като Господ…

От живата вяра в Бога се ражда пълното покорство пред Него, а от покорството пред Бога се ражда мирът на мисълта и спокойствието на сърцето.

От съзерцанието на Божия промисъл в душата се образуват дълбоката кротост и неизменната любов към ближния, които никакви ветрове не могат да разлюлеят или да смутят.

… над времената, обществените събития и индивидуалните съдби стои Бог.

Откриването на Божия промисъл съхранява и увеличава вярата в Бог.

Християнинът, съзиращ неотлъчно Божия промисъл, запазва сред най-страшните изпитания постоянно мъжество и непоколебима твърдост.

Пред съзирането на Божия промисъл не устояват не само временните скърби, но и тези, които очакват човека при навлизането му във вечността, зад пределите на смъртта.

Християнинът никога и от нищо не бива да се смущава, понеже Божият промисъл го носи в своите ръце. Нашата грижа трябва да се състои в това да пребиваваме във вяра в Господа.

Поражението на един воин все още не е победа над цялата войска.

…Господ в Своя Първообраз е Помощник; а лукавият политик е помощник на самия себе си, – Господ не му Се явява на помощ.

Животът според Евангелието

Не се задоволявай само с безплодно четене на Евангелието; старай се да изпълняваш заповедите му, чети сторените дела. Това е книга на живота и трябва да се чете чрез живота.

Според Евангелските заповеди ние ще бъдем съдени на Съда, установен от Бога за нас, православните християни… ще бъдем съдени според Евангелието, за това, че небрежността при изпълняване на Евангелските заповеди е в действителност отхвърляне на Самия Господ.

Евангелието е изобразяване на естеството на новия човек, който е „Господ от небето“ (1 Кор.15:47). Този нов човек в естеството си е Бог. Святото Свое племе от човеци, вярващи в Него и според Него преобразени, Той превръща в богове по благодат.

За престол и покой на Светия Дух служат смирението, любовта, кротостта и всички свети заповеди на Иисус Христос.

Съветвай се с Евангелието както за своите помисли, така и за помислите на ближния и неговите съвети.

…евангелските блаженства са духовни състояния, разкриващи се на християнина вследствие на изпълнението на евангелските заповеди; блаженствата се разкриват едно след друго, раждайки се едно от друго…

Очистването извършва Светият Дух в човека, който разкрива чрез живота си желание за очистване.

…изповядването на Бога с устата без изповядване с действия и съкровен живот на сърцето при изпълняване само на повърхностни обреди и църковни постулати, се приема за пусто, пагубно за душата лицемерие.

…Божиите заповеди трябва да бъдат душата на всеки християнин, както и на християнската общност.

Духовното разсъждение се придобива чрез четене на Свещеното Писание, предимно на Новия Завет и четене на светите Отци, чиито слова съответстват на християнския начин на живот.

Нужно е четенето на Евангелието да се отразява в житейския път: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си“ (Иак. 1:22).

Пребиваването в Бога чрез Светото Кръщение, се поддържа от живот според евангелските заповеди. Ако отстъпите от живота според евангелските заповеди ще изгубите пребиваването в Бога.

За спасението е нужно кръстеният в Христа да живее според законите на Христа.

…повредената човешка природа се състои в смесването на доброто и злото: изцелението е в постепенното отдалечаване на злото, когато в нас започва да укрепва доброто.

 

Намеренията

Каквато е душата в тялото, такава е целта и намерението във всяко човешко занимание. Човек… се ръководи от своя начин на мислене…

Мисълта е подобна на корабен рул…

Умът е… цар… в човека.

Довереникът на Закона Божий във всички свои дела има за цел Богоугодие. Светът за него се превръща в книга на Божиите заповеди. Той чете тази книга чрез делата, поведението и живота си.

Различаването на доброто от злото е дело на сърцето. Но пак е нужно време, нужно е следване на евангелските заповеди, за да може сърцето да различава вкуса на истинското вино от подправеното.

…всичко, съпроводено от срам, има за начало грехът, макар на външен вид да изглежда висше добро.

Божественото добро не трябва да бъде отхвърляно, ако един или много други са го употребили за зло.

 

Духовната бран

Скръбта поради тази причина се нарича изкушение, защото открива съкровеното състояние на сърцето.

Много по-маловажно е безумието, отколкото приемането на вражески промисъл, който може навеки да погуби душата.

 

Грях и покаяние, гордост и смирение

В покаянието е цялата тайна на спасението.

…покаянието е съзнаване на падението, съзнаване на необходимостта от Изкупител…

…покаянието не може да се съчетава с произволен греховен живот.

Не е близко покаянието до онзи, който е напълно доволен от себе си, а около себе си вижда само съблазни и недостатъци от всякакво естество.

Главните признаци на гордостта са отдръпването от ближните и изоставянето на изповедта.

Смиреният се предава изцяло на волята Божия… Смирението се надява на Бога – не на себе си и не на човеците, и по тази причина то е просто, честно, твърдо и величествено.

Смиреният не се възприема като смирен.

Лъжливото смирение винаги е с престорен облик: чрез него то се самоизтъква.

Лъжливото смирение обича сцените: чрез тях то лъже и се лъже.

Най-голямата прелест е да вярваш, че си свободен от изпадане в прелест.

Не изисквайте от себе си невъзможното, не искайте от душата си това, което тя не може да ви даде. Изцелявайте се с покаяние.

Много и често ние си вредим, като искаме от себе си невъзможното.

Безразсъдно е да искаме невъзможното.

Бъдете снизходителни към своята душа в нейната немощ; излишната строгост отклонява от покаянието, довежда до униние и отчаяние.

Изучаването на добродетели, несъответстващи на начина на живот, създава мечтателност, води човека до лъжливи състояния и прави живота безплоден.

 

Любовта към ближния, грижата за спасението на другите, осъждането, обидите, прошката

Любовта към брата се състои в това „да постъпваме по Неговите заповеди“ (2 Иоан.1:6).

Твоят ум, наставляван от Евангелието, ще се смири пред всеки ближен тогава, когато види във всеки ближен Христа.

Любовта към ближния предшества и съпътства смирението пред него. Осъждането му, унижаването, злословието, презрението към него, иначе казано – гордостта, предшестват ненавистта към ближния.

Всички хора трябва да се посветят на Бога. На това ни учи Църквата; тя казва: „сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да предадем“.

Не е беда, ако натовариш ближния си с някое бреме; но ако го претовариш, той лесно може да се повреди непоправимо и за цял живот да стане негоден за нищо друго.

За непокоряващите се и невникващи в словото на спасението не бива много да се съкрушаваме; но като им кажем необходимото, да ги предадем на Божията воля, която може да ги обърне на правия път чрез други средства и начини, които в десницата Му са безчислено множество.

На ближните по-силно действа молитвата за тях, отколкото словото към тях: защото молитвата призовава Самия всесилен Бог и Той твори със Своето създание всичко, което Му е благоугодно.

Да си спомним, че Спасителят е заповядал на Петър да върви след Него, а когато Петър е запитал и се загрижил за друго, то чул: за другия да нямаш грижа, ти върви след Мен. Грижейки се прекомерно и неправилно за другите, ние често забравяме или отслабваме грижата за себе си.

За да не осъждаме ближния си, трябва да спрем да разсъждаваме за него…

Трябва да се отказваме от осъждане на ближните си, предпазвайки се чрез страх Божий и смирение.

Христовият раб не може да бъде нечий враг.

Послушанието

Истинското послушание е послушанието към Бога, Единия Бог.

… душепагубно актьорство и най-печална комедия са старците, които приемат ролята на древните свети старци, без да имат техните духовни дарования…

 

Свободата

Бъдете свободни! Не се обвързвайте с никаква дребнавост. Правилата са за човека, а не човекът е за правилата.

…в живота си бъди благоразумен в малкото; не се стреми към изобилие.

Казаното от Господ за съботата, че тя е „направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк. 2:27), може и трябва да се отнесе към всички благочестиви подвизи, а между тях и към молитвеното правило.

Обърни цялото си внимание към Евангелските заповеди, чрез тях прави жива жертва, благоугодна Богу. В повърхностните действия, които нямат никакво влияние над душата, бъди свободен.

 

Молитвата

Молитвата е Пътят към Бога.

Душата на молитвата е вниманието.

Непрекъснатото произнасяне на молитви разсейва ума.

Същността на изпълнение на молитвеното правило се състои в това да се изпълнява с внимание. От вниманието нашият дух се изпълва със смирение: от смирението се ражда покаянието. За да се извърши правилото без бързане, то трябва да бъде умерено.

 

Постът

Колкото е вредна липсата на въздържание, толкова или повече е вреден неумереният пост.

… болните и престарелите трябва да се пазят от излишен телесен подвиг…

 

Църквата

Без послушание в Църквата няма смирение; без смирение няма спасение: Смирих се, и Той ме спаси“ (Пс. 114:5).

 

Чудесата

Желанието да видиш знамения е признак на неверие, а знаменията са дадени на неверието, за да го обърнат към вярата.

 

Житейските дела

Делата в домакинството и стопанството са много полезни: отвличат ни от празни занимания и успокояват невидимата борба на ума.

 

Превод: Персиана Пастухова-Личева

Източник: Фома