Слово в Неделя на Слепия

Христос воскресе!

Христос Спасителят казва за Самия Себе Си: „… светлина съм на света“ (Йоан 9:5) и след тези думи дава зрение на човек, който е сляп от самото си раждане. Това е велико чудо. Но преди да отвори очите на слепия, Господ Иисус Христос просветява разума на Своите ученици. Те, виждайки слепородения, питат Господа: „… кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ (Йоан 9:2). Това е лош въпрос; те предполагат, че всяка болест е следствие от нечий грях. Това не е така. Болестта ни спохожда за наше спасение, за наше усъвършенстване, а не само като наказание за грехове, макар че съществуват и такива случаи. Но тук учениците питат абсолютно категорично: „… кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“. Христос отхвърля подобна теза и ги води към светъл поглед върху живота, като казва, че „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“ (Йоан 9:3).

И така, тези думи са поучителни за нас с това, че и ние трябва да се придържаме към светлия поглед: да не предполагаме някакви грехове в своите ближни, да не осъждаме другите, а единствено да ги обичаме.

Ето, Христос Спасителят изцелява слепородения. Ние се удивляваме на това, прекланяме се пред описаното чудо; но нека да си зададем въпроса: нуждаем ли се Божият Син да ни дари зрение, да отвори нашите очи? Във физически аспект мнозинството от нас не се нуждае от това, но въпреки всичко за нас е потребно Христос да отвори очите на сърцето ни, то да стане виждащо. Какво е това зрение на нашето сърце? То може да бъде насочено навън, и най-добре е, ако то е устремено към Небето, към Бога; то може да бъде насочено и навътре.

Зрението на нашето сърце – това е вярата. Който вярва – той вижда; който не вярва – той не вижда същността на нещата. Разбира се, ние имаме слаба вяра и затова виждаме лошо, но Христос може да укрепи нашата вяра.

За да гледаме нагоре – към Бога, и да вярваме в Него, е необходимо да гледаме с любов към обкръжаващите ни хора, трябва да търсим начини да послужим на ближния, който е човек като нас. Това ще поправи зрението ни, излизащо от сърцето и отправящо се нагоре.

Но съществува още зрение, което се насочва навътре в нашето сърце – това е зрението на покаянието. Чрез него ние виждаме в дълбините на нашата душа и познаваме нейните недостатъци, нейните греховни наклонности, разпознаваме греховните мисли. Хвърляйки нашите грехове с покаяние пред Господа, ние Го молим да ни очисти от тях. Тази наша молитва изразява кондакът на днешния празник: „С ослепели духовни очи идвам към Тебе, Христе, както слепият по рождение, с покаяние Те зова: Ти си истинската пресветла Светлина в тъмнината“. Амин. I |www.azbuka.ru

12 юни 1983 г.

Превод: Радостина Ангелова