Слово за Пасха

Пасха или Песах е денят, когато Бог чрез ръката на Моисей извел евреите от Египет, откривайки на онези, които били роби, пътя към свободата. За това разказва библейската книга Изход. Оттогава изминали повече от хиляда години, и ето, при римския император Тиберий, именно в дните на този древен празник, в същия този град Йерусалим, където се събирали да празнуват това събитие евреи от цяла Палестина, бил разпнат и умрял на Кръста с мъчителна смърт Иисус от Назарет, Човек, обикалял със Своите ученици из Юдея и проповядвал Евангелието или Радостната вест за това, че Бог обича всекиго от нас и очаква и ние да се обичаме един другиго. „По това – казва Иисус, ─ ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“.

Тялото Му било положено в изсечена в скалата гробница някъде в покрайнините на града, а учениците, изплашени, объркани и разочаровани, се скрили по домовете си и се разбягали кой където може. Учениците, но не и ученичките. Вярност към своя Учител запазили жените, и сред тях – Мария Магдалeна; всички те дошли с Него в Йерусалим от околностите на Назарет и Капернаум, където по-рано живял Иисус, започнал проповедта Си само три години преди разпъването. Минават два дни. И ето самите тези жени (после ще ги нарекат мироносици), в ранното утро на първия ден от седмицата идват при Неговата гробница. Спомняйки си за това, и ние, християните от най-ново време, в пасхалната нощ със свещи в ръце преминаваме през тъмнината на нощта с литийно шествие. „Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата, удостой и нас на земята с чисти сърца да Те славим“ – пеем по време на това шествие.

Иисусовите ученици тогава не пеели този химн, защото те бързали не към Възкръсналия, а към Умрелия, не към Прославения, а към Опозорения, не към Онзи, в Когото Божията пълнота обитава телесно, както ще каже по-късно апостол Павел, а към осмения от всички мъртвец. Бързали единствено защото обичали – нищо друго не ги вълнувало. В лъчите на изгряващото слънце, както разказва Евангелието според Марк, те видели, че камъкът, който затваря входа към гробницата, е отместен. „Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно… Не се плашете – казва им той ,– вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен“.

Изминали години; вестта за Възкресението се разнесла по целия свят, а от малката шепа ученици израства Църквата. Днес християни има навсякъде, сред всички народи и по всички континенти. И деня на Неговото Възкресение празнуват всички, защото Иисус Христос ни помага да победим всичко онова, което на първо място разрушава човека: нашите страхове, злоба, страстта към насилие, нежеланието да обичаме и неспособността да приемем другия, онзи, който, кой знае защо, не прилича на нас и главното, навика да търсим врагове навсякъде. Иисус ни помага да виждаме в другите хора братя, затова под свода на нашите храмове в този ден звучат забележителните думи: „С радост да се прегърнем един другиго и на онези, които ни ненавиждат, всичко да простим заради Възкресението“ ─ и после отново и отново: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта потъпка…“.

А как да докажем – може би ще попита скептикът, ─ че Иисус наистина е възкръснал, че това не е приказка и не е илюзия?… Как да докажем? Вземете Евангелието, започнете да четете какво ни говори Той, вслушайте се в думите Му, опитайте да започнете да се молите, както ни съветва Христос, направете поне нещо от онова, към което Той ни призовава, и неочаквано ще разберете, ще усетите, ще почувствате, че Спасителят и днес действително е тук и наистина е сред нас… I www.azbuka.ru

Превод: Радостина Ангелова