Слово за Рождеството на св. Йоан Предтеча

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи братя и сестри!

Днес се празнува Рождеството на най-великия от хората, живели някога на земята – светия славен пророк, Предтеча и Кръстител Господен, Йоан.

Църквата пази паметта за всички събития от живота му: зачатието, рождението, мисията му на Кръстител на Спасителя (празника Събор на Йоан Предтеча – на следващия ден след Кръщението Господне) и неговата мъченическа смърт. В целия годишен богослужебен кръг Църквата се моли и проси молитвеното застъпничество на Йоан Предтеча и Кръстител Господен пред Бога.

Днес в Евангелието от Лука чухме как на праведния Захария по жребий, както е обичайно за свещениците, му се е паднало да влезе в Храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се е молело отвън през време на каденето; тогава му се е явил Ангел Господен, стоящ от дясната страна на кадилния жертвеник. Виждайки го, Захария се смутил, обзел го страх. А Ангелът му казал: …не бой се, Захарие, защото молитвата ти е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан (Лук. 1:9-13).

Обяснявайки това смущение, св. Йоан Златоуст казва, че Захария влиза в Храма Господен, за да се моли само за едно – опрощаване греховете на народа, а получава обещание за освобождаване на утроба от безплодие. Той се е молил за едно утешение, а е получил друго; молил се е за народа, а е бил назован баща на син. Захария повече от всичко е желаел изцеление за душите на съгрешилите. Той навярно си е казвал: народът, който отвън се моли, ме очаква с отговор от Небесния Цар, чрез мене хората принасят молитвите си към Царя, молейки прошка за греховете; за това се моля – да се изпълни желанието на народа, да се прояви действието на моята чреда. – А на мене ми се известява за раждане на син!? Каква полза за народа, ако аз ще имам син? Как, нима за това се молих? Или извършвам каденето в чредата си, че да покажа пред народа своята плодовитост? Не, аз сега изобщо не мисля за сдобиване с дете, аз съм стар, желая спасението на народа и щастието на хората, пленяване на враговете и благоденствие за града, а не детски плач, пелени и кърмене: ни най-малко не мисля за всичко това.

Праведният Захария не вижда, че всичко, за което той се моли, го получава в изобилие. Той се моли само за юдейския народ, а му се благовести за онзи, който ще приготви целия народ за спасение. Ще се роди водач на войнството на Небесния Цар, човек, който ще подготви освобождението на света от греховете. А Захария не вярва и иска потвърждение за Божиите думи. Заради съмнението и неверието си, Захария е наказан с онемяване и той, както е казано в Евангелието, прекарва в мълчание очакването на рождението. Той влиза в храма – казва св. Йоан Златоуст – за освобождение на другите, а сам излиза осъден. Принася богослужебното кадене, а изнася знак за изгнание.

И когато синът се ражда, говорът на бащата се възвръща. Захария, проумял вече пътя на Божия промисъл, възкликва: „Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ“ (Лук. 1:68).

Евангелието е книгата на живота, живият глас на Бога за нашето спасение. На нас ни е поръчано постоянно да се поучаваме от Писанието. Евангелието е книгата, от която се учим да постигаме Божия промисъл.

Как се изпълнява делото на нашето лично спасение? То се извършва незабележимо, по невинаги постижим за нас начин, така както е било и с праведния Захария. Ние се молим и за своето спасение, и за спасението на своите близки. И в нашия живот се случват различни събития – и скръбни, и радостни. Вглеждайки се в тях, ние понякога в недоумение, подобно на праведния Захария, питаме: нима за това се молих, нима това очаквах? Болести, разочарования, загуба на приятели и много други неща съпровождат дните на живота ни. Не разбираме защо с нас се случва всичко това. Един старец подвижник писал на свое духовно чедо, намиращо се в тежки житейски обстоятелства: „Ще дойде момент в живота Ви, когато Вашето настояще ще е вече минало, и тогава с радост ще си спомняте тези трудности, които са Ви дали възможност да усетите и своите плодове и даже, може би, ще съжалявате за някои свои духовни състояния, които в другите условия не ще можете да възпроизведете“. – Понякога минават много години преди да започнем другояче да гледаме на случилото се с нас.

Нашата душа някак си се привързва към настоящето посредством съмненията, малодушието, – тоест чрез немота, както е било с праведния Захария. Преподобни Серафим Вирицки има едно удивително произведение – „Това беше от Мене“ (тоест, от Господа). Там има следните думи, отправени от Бога към човека:
„Намираш ли се в трудни обстоятелства, сред хора, които не те разбират, които не се съобразяват с твоите предпочитания, които те пренебрегват – от Мене е това. Аз съм Бог, разполагащ с обстоятелствата. Ти неслучайно се оказа на мястото си, а то е тъкмо предназначеното за тебе.

Нали се молеше Аз да те науча на смирение, – така че, ето, Аз те поставих точно в тази среда, в това училище, където тъкмо този урок се учи. Твоята среда и живеещите с тебе само изпълняват Моята воля.

Провалиха ли се плановете ти, отпадна ли духом, измори ли се? – от Мене е това. Ти си правеше плановете и Ми ги принесе, за да ги благословя. Но искам и да предоставиш на Мене Аз да подреждам обстоятелствата на живота ти…

Излъга ли се в свой приятел, в някого, пред когото разкри сърцето си… – От Мене е това. Аз допуснах да те сполети това разочарование, за да познаеш, че най-добрият ти приятел е Господ. Искам всичко да споделяш с Мене.

Връхлетят ли те неочаквани житейски несполуки и униние обхване сърцето ти, знай, че това е от Мене. Защото Аз искам душата и сърцето ти винаги да пламенеят пред очите Ми и с Моето Име да побеждават душевното малодушие“.

И ние твърде често сме в подобни обстоятелства; ще мине време и ще започнем в случващото се с нас да откриваме Божия промисъл.

Когато настъпи този момент, душата ни ще се увери, че всичко преживяно от нас, е било Божие посещение; и радостно, заедно с праведния Захария, ще възкликне: „Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ“. Амин. | www.pravoslavie.ru

Превод: Венета Дякова