Слово за света Текла

Барт Ърман [1] (който никога не се е славил като образцов християнин) някъде беше казал, че след Богородица, Текла е най-известната жена в историята на Църквата. След което текстът продължаваше с признанието, че в кръга на познатите му, хората които биха могли да кажат пет изречения за тази светица са по-малко от пръстите на ръката. Разбира се, пишейки тези редове, не мога да не си дам сметка, че в света на глобалните мрежи има неизчислимо много информация; за всичко. Не е трудно да се намери нито краткото, ни приложното житие. Има ги и чети-минеите. Така че, практически с едно кликване, всеки би могъл да разкаже за родния град на светицата – Икония, за нейния годеник Тамир, когато тя – след като чула словата на апостол Павел за девството – напуска веднъж завинаги. Дори е известно къде и кога за пръв път е чула тези слова – при една своя съседка, която живеела в близост до християнина Онисифор (тоест на две преки от къщи).

Знаят се и думите, които запленили девицата: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени целомъдрените по плът, защото те ще станат храм Божий. Блажени, тези които живеят във въздържание, защото Господ ще ги избере за свои събеседници. Блажени имащите жени, така все едно ги нямат, защото Бог ще ги избере за свои наследници… блажени телата на девствениците, защото те ще бъдат приятни Богу и ще получат награда за своето целомъдрие” [2]…

Известна е и историята за Александър, градоначалника на Антиохия, който искал да я купи от апостол Павел и да я вземе за своя жена; и отговорът на апостола – така подобен на отговора на Авраам пред фараона, даден преди няколко хиляди години, и кладата, приготвена за християните, от ангел Божий угасена; и лъвицата, укротена от девичата молитва на Текла… дори скалата Маалюля, разлистила се като цвете и приютила светицата до края на времената… всичко може да се види и прочете в интернет. Но все пак животът offline е по-различен. Кога фактът се превръща в легенда и кога легендата – във факт; може ли апокрифът да бъде история и съществуват ли апокрифни истории?

В плеядата на античните жени, започвайки от Саавската царица, продължавайки със Сафо, и завършвайки с Хипатия и Макрина, къде е мястото на Текла? Защо от времето на амазонките броят на подобни удивителни жени наистина се брои на пръсти? Подобни въпроси задава един колега и приятел на Ърман – Стивън Давис и на някои от тях дава нелоши отговори в прекрасната си монография “За култа към св. Текла” [3]. Ако човек отдели на текста няколко следобеда, би се впечатлил от факта, че броят на апокрифите за светицата многократно надхвърля броя на хората, които познават нейното житие. Нещо повече. Към началото на ІІІ век тези ръкописи се разпространяват на всички говорими в Империята езици. Има ги на латински, гръцки, коптски, арменски, сирийски, арамейски… Някои от тях рисуват апостол Павел живо и картинно – ръст (повече нисък, отколкото среден), походка (тежка и накуцваща, заради болните и отекли нозе), цвят на очите (сини), коса (къдрава и с цвят на лешник, бързо олисяваща по темето), че става несъмнено: писани са от живи свидетели, от участници в беседите; други – объркващи в своята реторика и патетика – предизвикват събори, на които хора като Тертулиан лично се явяват, за да изобличат фалшификаторите. Срещите и споровете с някои от тях вероятно са били толкова паметни, че в глава 17 от трактата си „За Кръщението“ църковният писател подробно разказва за онзи, който изфабрикувал чудодейните истории затова как Текла кръщавала мнозина, дори и самата себе си… Откъде иначе щяхме да знаем за презвитера-фалшификатор, който уж бил от Тарс и всичко правел от любов към Павел. Дали в името на подобна „любов“ въпросният презвитер е съчинил третото послание на апостол Павел до коринтяни, текст, в който повествованието се води „лично“ от името на апостола, внасяйки „яснота“ върху събитията, няма как да знаем, но е сигурно, че по онова време разказите са били диалогични и всеки от тях е потенцирал появата на други. Така се появяват и „Деянията на Текла“ [4], и „Деянията на апостол Павел“, и „Виденията“, и „Чудесата“… Подобно лавинообразно умножаване на историите за чудеса налага и потребност от каталогизиране и на псевдочудесата на света Текла. Вероятно това е причината Тертулиан (или негови предшественици) да изработват таблици и списъци с въпросните изфантазирани предания.

Не е невъзможно да се е появял и момент, в който славата на Текла е затъмнявала славата на апостол Павел. Застаряващ и невзрачен мъж с чуднокрасива девица – защо и как обикалят заедно целия свят…със сигурност това е била История, която и презвитери, и псевдопрезвитери са искали да разкажат. Всеки на своя си език. Доказвайки онова, което му е угодно. Някои са търсили сюжети от авантюрни елинистични романи от типа „Левкипа и Клитофронт“ или „Херей и Калироя“. Вероятно не е имало друг начин да си обяснят защо една девица зарязва всичко на този свят, по(д)стригва косите си, облича мъжки дрехи и стига до предела на невъзможното със своя божествен приятел. Сърцераздирателните изпитания, трагичните раздели, корабокрушения, затвори и тъмници, нападения на пирати и диви зверове…Имало е нещо, което е обърквало традиционните (не само тогава) представи за ευταζια (порядъчност). Защо иначе три века и половина след тези събития, Макрина, сестрата на св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски ще каже, че има и друго, тайно име, което Текла, лично ù е дарила [5]. И онази чудновата история за майка им, която раждала втора Текла, защото първата носила повече от 300 години в духовната си утроба своята дъщеря… Дали ще обясним подобни феномени с идеята на Питър Браун, че всички ние се нуждаем от “подсилена идентичност” [6], или с Гьотевите родства по избор, факт е, че влиянието на света Текла надхвърля както времето на Тертулиан и Макрина, така и цялото Средновековие.

Затова неслучайно, някъде по пътя към Дамаск, на десетина километра от града, скалата, разлистила се като цвете преди двайсет века, за да приюти девицата, се превръща в манастир, който дори терористите от ИДИЛ не успяха да разрушат…

Бележки

1. В “Изгубените християнства” (изд. “Изток-Запад”, С.2013) стр. 57.
2. Цитатът е от “Деяния на Текла”, 5-6. По-късно той влиза в агиографския текст на житието.
3. Davis, St. “The Cult of Saint Thecla”, Oxford, 2013.
4. Всички апокрифи, свързани с живота на св. Текла, Ърман превежда на английски и издава в “Lost Scriptures: Books that did not make in into the New Testament“, Oxford, 2003.
5. Поне така твърди родният ù брат, св. Григорий Нисийски в диалога “Макрина, или за безсмъртието на душата”.
6. Виж “Култът към светците” (изд. “Агата-А”, С.2000 г.), стр. 79.