Слово за свети великомъченик Георги

Измежду многото светци и мъченици на Църквата, има и свети воини, които са били част от римската армия. Пред бойната слава обаче те са предпочели вечната слава в Господа чрез неувяхващия венец на мъченичеството.

Свети великомъченик Георги е живял по времето на император Диоклециан (управлявал от 284 до 305 г.). Императорът е вярвал в езическите богове, затова преследвал християните. Може би най-жестоките гонения в историята на Империята са били именно по негово време. През 305 г. той се разболява от психична болест, започват да го измъчват видения за неговите преследвания и убийства. Самият той постоянно се чувствал заплашен от убийство. Доброволно се оттегля от трона и се установява в своята резиденция в Далмация, където сам се обрича на изолация. Живеел в непрестанен страх за живота си, страхувал се дори от охраната си. Умрял в самота, измъчван от ужасяващи кошмари. За страховете на императора научаваме от един много начетен човек – Лактанций, който бил учител в дома на Диоклециан и който, след като се покръства, загубва службата си при императора. В своя труд “За гибелта на гонителите” Лактанций пише: „Тъй като всички гонители на Христовата църква са свършвали зле, така стана и с най-големия гонител за своята епоха Диоклециан, наказан с дългогодишната си лудост. Диоклециан страдаше от мрачна лудост, беше преследван от вътрешните си страхове. През цялото време имаше чувството, че християните ще дойдат, начело с Иисус, и ще го накажат за извършените от него престъпления и за това още по-ожесточено гонеше християните.“

Първоначално Диоклециан не преследвал християните така ожесточено. Първата форма на гонение по време на неговото управление била изхвърляне от армията на всеки войник, който отказвал да извърши жертвоприношение за езическите богове. През 302 г. обаче императорът се допитал до езическите жреци относно християните и въпреки обърканите отговори, които получавал, те усилили решимостта му да преследва последователите на християнството. През 303 г. той издава едикт за жестоки гонения на християните. Това ожесточаване било подсилвано и от неговия зет Галерий, който обвинил християните за два пожара, пламнали в императорския дворец в Никомидия. Тогава Диоклециан заповядал да бъдат арестувани всички презвитери и дякони и ги накарал да направят жертвоприношение за езическите богове. Те били измъчвани, хвърляни на диви зверове, избивани, като в онези дни християнството е дало изключително много мъченици за вярата. Оттам жестоките гонения се разпространили из цялата империя.

Именно на тези събития бил съвременник и свидетел свети Георги. Той произлизал от високопоставено семейство, имал добро възпитание, бил красив мъж, който ръководел едни от най-безстрашните войници на Империята и винаги се отличавал със смелостта си в битките, за което Диоклециан бързо го издигнал, като го направил началник на имперската гвардия. Когато бил на този пост, излязъл едиктът на Диоклециан, който се отнасял вече за всички римски граждани и изисквал от всички да правят по веднъж в месеца жертвоприношения на езическите богове по площадите на Империята. Тогава се разкрили много християни, предполага се, че са били десетки или дори стотици хиляди, които са пострадали за вярата.

И свети Георги решил да разкрие вярата си в Господа Иисус Христос пред самия император и пред събранието на римските първенци. Той влязъл сред тях и започнал да говори за вярата си в Христос, за Царя на Царството небесно. Пред всички разкрил, че е готов да стане мъченик за вярата. Това признание на свети Георги предизвикало голям смут, натъжило и същевременно разгневило присъстващите.

Императорът заповядал младият Георги да бъде арестуван незабавно. Той бил хвърлен в тъмница и поискали от него да се отрече от вярата си. Когато отказал да направи това, бил подложен на всякакви мъчения. Може би е бил най-измъчваният от всички: поставили краката му в нажежени в огън обувки с пирони, бил разпъван на колело, бил хвърлен в яма с негасена вар, където престоял три дни без никакви поражения…

Господ дава на своите мъченици духовна сила, а това се вижда и в затвора. Дори много слаби и болни хора, които едва дишали, придобивали страхотна издръжливост на мъчения, на глад, сякаш не изпитвали никакви страдания и продължавали да изповядват вярата си в Господа и дори да благославят мъчителите си. Господ им давал твърдост и често пъти те не изпитвали физическа болка. Зверове разкъсвали месата им, пирони забивали в ръцете и краката им, били горени с пламъци, а те не усещали болка. Господ им давал сила да превъзмогнат болката.

Но те не се отказвали от Господа. Някои от тях, които бивали изгаряни, отново се появявали на хората невредими, като направили така, че много от мъчителите им да се покаят и да преминат в редиците на християните. Това била тяхната най-голяма заслуга. За това нашата Църква казва, че кръвта на мъчениците е семето на християнството. От кръвта на мъчениците „израствали” нови християни. Дори и по време на най-жестоките мъчения, които се извършвали пред очите им, някои излизали и сами си признавали пред императора, че са християни.

Между мен и свети Георги има много силна връзка. Когато бях в затвора*, постоянно го призовавах и много пъти ми е помагал. Оттогава до днес, всеки ден отправям молитва към него. Убеден съм, че между светеца и онези, които отправят молитви за неговата закрила, се установява силно общение и понякога много от качествата на светеца, ако си създал близка духовна връзка с него, могат да се проявят и в теб самия. В моя случай например, както свети Георги е преминал през тъмницата, така преминах и аз; както свети Георги е бил укрепен от Господа в трудни обстоятелства, така бях укрепен и аз в най-трудните ми моменти – когато можех да загина не само физически, но можех да погубя и душата си. Но присъствието на светеца ме укрепи, защото той помага на тези, които отправят молитви към него като техен закрилник и носят името му в сърцата си с твърдост във вярата. Тогава Господ им изпраща чрез него Своята закрила.

Обърнете се към светеца, чието име носите, и той ще ви помага, обърнете се към него при болест, в трудни или в радостни моменти – с благодарност: „Св.Георги, закрилнико мой, помоли се на Господа за мен, грешника!“. И той ще чуе вашата молитва! Той е вашият адвокат, защитник пред Господа; за тези, които призовават името му, които се молят на Господа, светецът ще ходатайства пред Него.

И когато преминем отвъд, до нас ще застане и нашият закрилник, ако сме го почитали, за да ни защити от обвиненията на сатаната. Защото при съда на всеки един от нас дяволът изтъква нашите грехове, дори и тези, за които сме забравили, и ще трябва да имам защитник, който да посочи и добрите ни дела… Когато дойдат нашият ангел пазител и светец, и поставят на везната всичките ни добри дела, положението ни ще се подобри. Понякога една сълза тежи колкото цялото зло, което сме извършили през живота си.

За това ви моля да си спомните за светеца, чието име носите, и да се молите да ви закриля, както вас, така и семействата ви, родината ви и целия свят. I www.razbointrucuvant.ro

* Отец Георге Калчу Думитряса е един от проповедниците, които са се противопоставили на атеистичната пропаганда и разрушаването на храмовете от комунистическия режим в Румъния. През 1948 г. е арестуван от тоталитарната власт. Преминава през ада на „превъзпитанието” в румънския град Питещ и оживява по чудо, въпреки тежкия затворнически режим и репресии, на които е подложен. Вече като духовник и преподавател в Семинарията в Букурещ, той отново е арестуван през 1977 г. Осъден е на 10 години затвор на 4 май 1979 г. и е освободен на 20 август 1984 г.

Текстът е публикуван със съкращения

Превод: Сандра Керелезова