Слово на Неделя Кръстопоклонна

(Марк. 8:34-9:1 и Мат. 16:24-26)

Пътят към спасението минава през поста. Защо? Защото постът, истинският пост всъщност е благовестие. Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Марк. 8:34). Аз или Христос, а не: аз и Христос. А кръста носим, за да угодим на Господ Христос, за да можем да вървим след Господ Христос. Вървим ли след себе си, ние не можем да вървим след Него. Който не се отрече от себе си, не може да върви след Мене (Мат. 10:38).

Ако вървиш след своя ум, а не след Христовия ум, ако вървиш след своята воля, а не след Христовата воля, както се казва в светото Евангелие, тогава душата е неочистена, неосветена, заблудена в дебрите на своите илюзии и ужасни идоли. Защото грехът е зло, което е успяло да създаде своя душа в нас, наред с онази боголика душа, която сме получили от Бога при сътворението (Бит. 1:27; 2:7). Ако привикнем към греха, той създава в мен и в теб своя душа; ако го вършим, той постепенно се превръща в наша душа. Заедно с дадената ти от Бога боголика душа, ти въвеждаш в душата си чужденец и странник, който те завладява. Той живее като самостоятелно същество, а това, което е Божие в теб, като че е заспало и се е вцепенило. Ти си отхвърлил това, то вече не живее в теб, то е мъртво.

Грехът създава в нас свой свят, своя философия. Той претендира да заеме мястото на Бога в душата ти, мястото на Божия лик. Той всъщност иска да лиши човека от онази боголика духовна красота, която той носи в душата си. Да, той – дяволът – се старае с помощта на греха да създаде свой образ и в мен, и в теб. Защото грехът винаги е подобен на дявола, винаги изобразява неговия мрак в нашата душа, когато го прегърнем. Така в нас чрез греха, чрез навика да грешим, се образува и се формира едно особено аз, една особена душа, едно особено себе си. Онова себе си, от което Господ изисква да се отречем. То желае доброто, но не го върши. Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша (Рим. 7:19). Злото сме създали сами, а доброто е от Бога, казва апостол Павел (1 Тим. 4:4). Аз искам да правя добро, но нямам сили да го правя, не намирам сили в себе си.

Ето, днешното свето Евангелие ни отваря пътя към това да осъществяваме в своя живот доброто, което желаем. А то е: да излезем от себе си, да излезем от своя грях, да излезем от тази греховна душа, която се е създала, формирала, изобразила в теб. С помощта на поста ние всъщност прогонваме от себе си тази греховна душа. Ние постепенно заменяме себе си с Христос, докато не достигнем до онова съвършенство, до което е достигнал свети апостол Павел, когато казва: И вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20). Ето какво значи да се отречем от себе си: това значи да умъртвим всички свои желания, всичко свое човешко, плътско, греховно, и да го заменим с Христос. Да го заменим с Христос! Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси (Марк. 8:35). Ще запазим душата си за вечния живот, ако се отречем от всеки свой грях, от всяка своя страст.

Ако отхвърлим всеки грях и всяка страст и ако знаем, чувстваме и искаме Христос да бъде Душа в нашата душа, Сърце в нашето сърце, да замени със Себе Си и нас самите, и всичко наше – това е единственият път и ти, и аз, и всеки човек да запазим душата си от ада, от пропастта, от вечните мъки. Да намерим в себе си тази боголика душа, която ни е дал Творецът Къде е тя? В Господ Христос! Христос е станал човек, за да ни покаже: ето, такъв трябва да бъде човекът!

Какво е нашият ум? Нашият ум е образ на Христовия ум. И наш дълг е да съобразим целия си ум с Господ Христос, да охристовим, така да се каже, целия наш ум, за да можем заедно с апостол Павел да кажем: А ние имаме ум Христов (1 Кор. 2:16). И докато не приспособим своята воля към Христовата воля, нашата воля винаги ще блуждае, винаги ще бъде слаба, винаги ще се подхлъзва и ще пада в грях. Ако имаме Господ Христос за свой вечен пример, за свой вечен идеал, тогава ние ще приспособяваме себе си към Неговата воля. И тогава няма да бъде моята воля, а Твоята. Отче наш, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята (Лук. 11:2).

И ние, когато искаме да излекуваме своята воля от всички нейни слабости, изпълнявайки Неговите заповеди, ние всъщност изцеляваме себе си от всеки грях, прогонваме от себе си всичко грехолюбиво. Да, докато (човек) целият копнее за Бога и докато е при истинския себе си, докато наистина се стреми да се отрече от себе си, да върви след Господ Христос и да носи своя кръст, да носи Христовия кръст, той всъщност получава Божия сила от Господ Христос.

Казано е: Кръстът е сила Божия за спасение на всички, които вярват (ср. 1 Кор. 1:18). И за мен, и за теб, и за всички, за всеки човек. Когато се решиш да принуждаваш себе си да носиш своя кръст – ето, ти в същото време получаваш Божията сила. Господ дава тази сила, за да можеш да победиш всеки грях в себе си, да можеш да победиш всеки лош навик, да можеш да възпиташ езика си да не говори лоши думи, да възпиташ окото си да не гледа онова, което не подобава. Целият ти живот да бъде Христов. Защо? Заради Господ Христос, за да Го вселиш в себе си! Ето, това е нашата цел, това е нашият идеал, това е спокойствието, мирът и вечният рай на нашата душа. Няма друг мир за човешката душа, освен Христос.

Всяка добродетел, например молитвата – това е твоето изтръгване от смъртта, твоето изтръгване от греха, от бездната на ада; това е твоят подвиг, кръст, себеразпъване, кръстоносене; и тогава Господ дава сили и молитвата поражда целия живот в този свят. Какво е животът на ангелите? Това е непрестанно изпълнение на Божията воля. Какво е животът на човека? Това е непрестанно изпълнение на Божията воля. А това става, когато хората искат. Пример за това е покаялият се грешник. Какъв е онзи митар? Боже, бъди милостив към мене грешника! (Лук. 18:13). Какъв е той? – Той е покаял се грешник. А блудният син? Пример, който окуражава всеки от нас, и най-големите грешници. Да не говорим за светиите. Ето, блудният син е пример за това как се става Божи, как човек може да се изтръгне от ада, от царството на греха; как човек, окован от демоните посредством всички страсти на този свят, може да се изтръгне от неговите ръце, от неговите челюсти и да полети към небето, към небесния Отец, викайки: Отче, съгреших пред небето и земята, приеми ме (Лук. 15:11-32). Така трябва да принуждаваме себе си към всяка добродетел*.

И на мен, и на теб никак не ни се иска да се молим на Бога. Това ни нашепва онзи (дяволът), а от нас зависи да принуждаваме себе си. Тогава, когато не ни се иска, точно тогава да принуждаваме себе си към молитва, да принуждаваме себе си към всяка добродетел. Обидил си своя ближен: ех, не искам да отида и да го моля за прошка, никак не искам! Всъщност ти си обидил себе си. Какво трябва да направиш? Да принудиш себе си, да заповядаш на себе си: иди, направи поклон, помоли за прошка. Възкръсни от своята смърт, възкръсни от своя гроб, от гнилотата на своя гроб. Твоят ближен най-добре чувства твоята душа в онзи момент, когато си решил да отидеш и да поискаш прошка. Обидил се е и няма това християнско разположение да отиде и да помоли за прошка. Отиди ти, помоли го да ти прости. Така ще прехвърлиш този подвиг на него.

Нашият път през поста е път на принуждаване на себе си към всяко добро, на непрестанно самопринуждаване към всяко добро. Защото нашата природа не иска онова, което е добро, (тя) е много по-склонна към злото (Бит. 6:5; Рим. 3:10-12); но ти принуди себе си да заглушаваш всяко зло, което е в теб. Господ ще ти даде възкресителна сила, за да вършиш наистина всяко добро. Да носим своя кръст, за да охристовим себе си и да внимаваме нашият пост да не бъде нищо друго, освен замяна на себе си с Христос. С помощта на всяка добродетел човек трябва да замени себе си с Бога, с Господ Христос, защото Бог е добродетел, както казва свети Максим. И тази Божествена сила е по-могъща от този свят. Принуждавай себе си към всяко добро, и благият Господ ще ти даде възкресителни сили да вървиш от по-голямата към по-малката скръб и от малката радост към още по-голямата.

Да вървим всички към Небесното Царство, докато не стигнем до това по Божия милост и ние да можем да кажем: Господи Христе, не аз живея, а Ти живееш в мене чрез светите Тайнства и светите добродетели. На Тебе слава и хвала, сега и винаги, и през всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org
* Мисъл на св. Макарий Египетски. – бел. ред.

Превод: Татяна Филева