Слово на Прощална неделя

Без любов покаянието няма да бъде прието от Бога

Някога книжниците и фарисеите осъждали Господа и Го укорявали за това, че яде и пие с митари и грешници. На това Спасителят отговорил: „Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Мат. 9:13). От тези думи на Христос се вижда, че целта на Неговото пришествие в света е било нашето покаяние. Но ако това покаяние е било цел на пришествието на Иисус Христос в света, то ясно е, че и ние трябва да смятаме своето покаяние за цел на целия си живот, на всичките си трудове.

Това е напълно разбираемо, защото само чрез покаянието Господ ни дарява най-великото небесно съкровище: възраждащата благодат на Светия Дух, която получаваме в тайнството Миропомазване непосредствено след светото Кръщение. А тази благодат в нас е източник на божественото знание. Тя ни помага да отличаваме доброто от злото. Показва ни истинския път към спасението и съединяването с Христос. Предава ни всички познания, необходими за щастлив временен живот и за бъдещия живот. Ето защо св. Йоан Богослов, имайки предвид благодатта на Миропомазването, получавано при св. Кръщение, е казал: „И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко… и нямате нужда да ви учи някой, понеже самото това помазание ви учи на всичко“ (1 Йоан. 2:20, 27).

Тази благодат не е нищо друго, освен божествена сила, която ни помага на дело да се отричаме от сатаната и от всичките му дела – греховете и страстите, да живеем според Божиите заповеди и чрез това още тук да предвкусваме бъдещото блаженство на небесното Христово царство. Ето защо друг велик апостол, Павел, е нарекъл тази благодат залог или част от бъдещото наследие – неизказаното вечно блаженство на рая (2 Кор. 1:22; 5:5).

Ясно е, че и покаянието, и благодатта са две необходими за спасението блага, защото без покаяние не можем да получим възраждащата благодат при светото Кръщение. Поради това апостол Петър, на въпроса на слушателите на неговата първа мисионерска и световна проповед: „Какво да правим?“, е отговорил: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа“ (Деян. 2:38). И колкото е велико нашето покаяние, толкова е велика в нас и благодатта на Светия Дух в своите дивни дела.

Ние знаем, възлюбени, колко голямо е било покаянието на св. Мария Египетска. И вижте каква благодат е придобила от Бога. Когато преподобният Зосима очаквал Мария край Йордан със Светите Дарове, за да я причасти и недоумявал как тя ще дойде при него от другия бряг на реката, видял, че светицата, подобно на Иисус Христос, тръгнала по водата като по суша и така преминала Йордан. Когато преподобният Зосима помолил Мария да се помоли за целия свят, тя, възнасяйки горещи молитви към Бога, се издигнала във въздуха. С това поразително чудо Господ показал на преп. Зосима, че молитвата на тази велика праведница за запазването и спасението на света била приета от Бога. Светът не знаел, и до ден-днешен не знае, че той бива запазван от погибел по благодатта на малкото велики праведници.

Така някога Господ пазел света по молитвите на един от Своите угодници – преподобния Марко Трачески. Така Господ пазел света от погибел по молитвите на двама Свои преподобни – Макарий Велики и Макарий Александрийски, защото техният покаен подвиг бил велик, велика била и тяхната благодат.

Дивният Божи угодник св. Серафим не е имал тежки грехове. Той изпитвал само неизбежната мислена бран, предизвикана от нечистите духове. И когато веднъж му било предложено да стане настоятел на една от известните в Русия обители и да бъде възведен в сан архимандрит, преп. Серафим се отказал от това почетно назначение. Тогава в него възникнала жестока борба, породена от тщеславния помисъл.

И какво направил великият Божи избраник? Само за тщеславните помисли той започнал да се кае като за големи, тежки грехове. Застанал на колене на един камък и с издигнати към небето ръце стоял там три години, молейки се с молитвата на митаря: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!”. През цялото това време се хранел само с трева и пиел само вода. Толкова поразително било неговото покаяние.

Но не по-малко поразителна била и неговата благодат в нейните дивни прояви. Подобно на Спасителя, той само с дума изцелявал всевъзможни недъзи у хората. Той също така се молел веднъж във въздуха за изцелението на безнадеждно болно дете. А сестрите на Дивеевската обител видели как свети Серафим, тръгвайки към своята пустинка, вървял зад тях по въздуха – на височина повече от един аршин над земята. След св. Причастие лицето му блестяло с божествена светлина, особено тогава, когато св. Серафим беседвал с Мотовилов за благодатта на Светия Дух. Когато душата на преп. Серафим излязла от тялото, Ангели я възнасяли към престола на Светата Троица.

Но ако нямаме истинска любов към ближния, то нашето покаяние няма да бъде прието от Бога и възраждащата благодат на Светия Дух няма да се разгори в нас и не само никога няма да се проявява, както се е проявявала в живота на преподобните Мария Египетска и Серафим Саровски, но и изобщо няма да действа в нас. Нейната светлина ще угасне и ние няма да влезем в Небесния чертог на Христос, нашия Спасител. Тази истина е разкрил Господ в Своята притча за десетте девици. Неразумните девици нямали елей в светилниците си, тоест нямали любов, и светлината на благодатта, дадена им при Кръщението, угаснала, поради което те се оказали извън Небесния чертог на своя Жених. Тази истина ни е показал Господ и в Своята притча за милосърдния цар и безжалостния заемодател.

Светата Църква, като наша чедолюбива майка, винаги се грижи за нас. Тя се опасява Господ да не отхвърли нашето покаяние. Затова непосредствено преди началото на Великия пост се обръща към нас на Литургията с думите на Иисус Христос: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).

Затова да се стремим подвигът на нашето покаяние – постът и молитвата – да не бъде лишен в Божиите очи от своите благодатни плодове, за да се причастим достойно със Светите Христови Тайни и завинаги да се съединим с Христос в Неговото небесно царство. Нека неизменен спътник на нашето покаяние винаги бъде нашата искрена любов към ближните.

Действително, ние знаем, че разпнатият благоразумен разбойник след един час покаяние влязъл в рая, въпреки че целият му земен живот се отличавал с жестокост, стигаща до убийства. Но църковното предание свидетелства, че по време на бягството на светото Семейство в Египет, то било нападнато от шайка разбойници. Разбойниците искали да убият светото Семейство, но техният главатар, поразен от неземната красота на Богомладенеца, ги удържал от страшното престъпление. Поради това Пречистата Майка му казала: „Този Младенец в свое време ще ти въздаде за твоята милост и любов към Него”. Този водач на престъпниците се оказал благоразумният разбойник. Впрочем той и на кръста показал състрадание и любов към Христос, защото възпирал другия разбойник от злословие към Божествения Страдалец. Затова и казал: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лук. 23:39-43).

От животописанието на преп. Таисия също така знаем, че и тя за един час покаяние влязла в Рая. Но същото църковно предание ни казва, че преди своя развратен живот тя била раздала всичките си огромни богатства на бедните и построила странноприемница за монасите. Отличавала се с изумителна красота и, приемайки доброволна бедност, под влияние на тежките условия на живот, станала блудница. Но милосърдният Господ не допуснал погибелта на Таисия заради любовта към ближните, която била показала преди своето падение. Той внушил на великия сред Своите свети угодници, Йоан Колов, да отиде при Таисия и да я призове към покаяние. Подчинявайки се на Светия Дух, преп. Йоан Колов, като дошъл при Таисия, събудил в душата й толкова силна, пламенна решимост да се изправи, че тя веднага оставила всичките си спечелени с блуд богатства и всичко в света, и помолила преп. Йоан начаса да я отведе в някой от пустинните манастири, в който с покаяние да може да изкупи своите тежки грехове.

Свети Йоан изпълнил молбата й и отишъл с нея от града в пустинята. По пътя ги заварила нощта. Той направил възглавница от пясък и й казал да поспи малко, за да могат на сутринта да продължат пътя си. Като се отдалечил на известно разстояние от нея, той също искал да си почине, но неочаквано видял как божествена светлина озарила цялото небе, и в тази светлина Ангели възнасяли душата на Таисия към Божия престол. Преп. Йоан се приближил към нея и видял, че вече е починала.

Ето, такова е великото спасително значение на дълбокото покаяние. Ето колко бързо понякога Господ приема душите заради тяхната решимост да променят живота си и ги удостоява със Своето небесно царство.
На нашия руски народ изначално е била присъща истинната любов към ближния. Той винаги я е проявявал, особено в деня на Прощална неделя преди Великия пост. Тогава руските православни хора от цялото си сърце са се стремели към взаимно помирение, при което прощавали на всичките си врагове и дори на онези от тях, които са ги обидили; и дори първи измолвали прошка от тях, без да чакат те да направят първата стъпка към помирение.

Вие, мили мои деца, сте плът от плътта, кост от костта и кръв от кръвта на руския народ. Затова и на вашите сърца е присъща истинна и голяма любов към ближните. Тази любов ви подтиква винаги и неизменно, в голямо множество да се стичате в своя руски храм на Прощална неделя, за да присъствате на чина на прошката, да измолите прошка един от друг и да простите на всеки, който ви е оскърбил. Господ да ви укрепи в тази християнска любов, в стремежа към взаимно помирение. Направете и сега това, което винаги сте правили на този ден. Като знаете, че без любов няма покаяние, няма и благодат, изпросете прошка един от друг и дори от онези, които са ви оскърбили.

Но преди да направите това, аз трябва да поискам прошка от вас, като ваш архипастир. Затова ви моля, заради Христос, да ми простите всички мои съгрешения, които съм извършил против вас, с мисъл или чувство, волно или неволно, с думи или дела. От своя страна ви прощавам за всички ваши грехове, извършени спрямо мен, и призовавам над вас, мили мои деца, възлюбени в Христос, Божието благословение. Амин. | pravmir.ru

Словото е произнесено в Руската църква на св. великомъченица Параскева в София на Сирни Заговезни, 1946 г.

Превод: Татяна Филева