С всеки изминал ден наближава краят

“И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви сгради! Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи сгради? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат” (Марк. 13:1-2).

Изпълни се и това слово Христово, както и всички други. Йерусалимският храм беше разрушен 70 години след неговото построяване, разрушен до основи. Римляните сринаха и опожариха целия горд и разкошен Йерусалим, не оставиха от него камък върху камък.

Думите на Христос визират непосредствено тези събития, но, както и в много други случаи, те имат и по-друг, духовен смисъл.

Да се спрем по-подробно на това място от Евангелието. Всичко отминава, всичко се унищожава. Още старогръцкият философ Хераклит казва: “Всичко тече”. Всичко тече, без да спира, нищо не остава на едно място. Всичко в този свят отива към края, към онзи край, за който ни предупреждава Господ. Всички красиви сгради, всички могъщи градове ще загинат, както загина храмът в Йерусалим. Всичко, което смятаме за ценно, ще изчезне, ще ни бъде отнето. Всичко, заради което хората живеят и се борят помежду си, ще бъде унищожено, както беше унищожен според словото Господне Йерусалим и всички негови богатства, красоти и разкош.

Знаем думите на свети апостол Петър: “Земята и всички неща по нея ще изгорят” (2 Петр. 3:10). Всичко ще изчезне, всичко преходно ще изгори. И ще настъпи страшният ден, когато ще се сбъднат думите Христови, възвестени в Апокалипсиса: “Ето, всичко ново творя” (Откр. 21:5). Ще има ново небе и нова земя, на които ще живеят само праведниците.

Всичко тече, всичко се променя и с всеки ден се доближаваме все повече към фаталната черта. Мнозина от нас губят всичко, което са придобили в този живот с големи мъки и усилия. Разрушава се здравето ни, отминава младостта, изчезват силите. Ние вехнем като полска трева: красотата ни се заменя с мрачните черти на старостта, очите изгубват своя блясък и хлътват дълбоко в очните кухини. Изчезва руменият цвят на бузите, гъста мрежа от бръчки ляга върху лицето ни. Всичко, за което милеехме в този живот, постепенно ни се отнема: умират близките ни, разрушава се здравето ни, губим сили и се готвим за смъртта.

Всичко отива към края си, както някога библейският Йерусалим и неговите жители. Апостол Павел казва: “Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; и които плачат – като че не плачат; и които се радват – като че се не радват; и които купуват – като че не притежават; и които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото отива си образът на тоя свят” (1 Кор. 7:29-31).

Отива си образът на този свят, отива си с всеки изминат ден. Как да разбираме тези думи? “Които имат жени, да бъдат като че нямат”. Това не значи, че трябва да рушим брака си. Но семейните хора не трябва се вкопчват с всички сили в своя брак, не трябва да обичат жените и децата си повече от всичко.

“Които плачат – като че не плачат”. Мнозина плачат, и се тормозят, и се измъчват духом заради онова, за което обикновено плачат хората – заради преходното. Но не трябва да се привързваме към временното, да обичаме така земното, че да леем сълзи за него. Нали всичко това ще изчезне и ще изгори – защо тогава да се привързваме към него? Трябва да се радваме с онази радост, с която са се радвали сърцата на светиите – с радостта за Светия Дух. А към земните радости, които толкова ценят езичниците, християнинът не бива да е привързан.

Както обновените сърца на светиите са били равнодушни към благата на този свят, така и ние да не се привързваме духом към имуществото, пазаруването, кариерата и професията; по-добре да подражаваме на светиите, които не са пазарували и договори не са сключвали. Те са живеели в дълбините на своето сърце, имайки в него Светия Дух. Да се тормозим поради преходността на този свят, да се измъчваме от това, че красотата ни си отива, че благополучието ни, в което сме вложили всичките си сили, се е оказало дим и призрак, не си заслужава. Не бива да се привързваме към нищо земно. Да подражаваме мислено на светите отшелници, които, отивайки в пустинята, са се отказвали от света и всичките му блага.

“Отива си образът на този свят”. Всичко ще отмине, всичко ще се промени, ще настъпи краят на тази земя. Още веднъж ви напомням думите на Господа: “Да бъде кръстът ви препасан и светилниците ви запалени” (Лук. 12:35). | Pravlife.org

Превод: Андрей Романов