Петдесетница

След Възнесението на Господ Иисус Христос, апостолите живеели с голямо напрежение, „всички единодушно прекарвали в молитва и моление”[1], тъй като Господ им обещал да им изпрати „друг Утешител”, обещанието на Отца – Светия Дух, Който ще ги настави ,,на всяка истина”.[2]Господ обещал на учениците Си, че няма да ги остави сираци. Но след като се възнесъл в слава, за един кратък период от десет дни, апостолите в известен смисъл останали сираци. Това се случило, за да се усили напрежението на тяхното очакване и молитва, така че да станат годни и възприемчиви за дара на Светия Дух, та  когато настъпи денят Петдесетница, у тях да се извърши големият взрив на истинското богопознание.

Църквата ни напомня, че дарът на Петдесетница е плод на молитвата ,,със силен вик и сълзи”[3]на Господ Иисус Христос и на Неговата непостижима жертва. Нашият копнеж и жажда за Светия Дух не са достатъчни. Нужно е да се предадем докрай: да възложим изцяло упованието и надеждата си на Жизнодавеца Христос.

Огнените езици на Петдесетница призовават всички към единство и така осъществяват прошението, което Господ Иисус Христос отправя към Бог Отец в Своята първосвещеническа молитва: „Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние”.[4]

С идването на Утешителя се изпълнява странното слово, което Господ  отправя към Никодим: ,,вие трябва да се родите свише”.[5]Дарът на Петдесетница просвещава човека с Христовата светлина и така той, ако и все още да живее на земята, вкусва ,,силите на бъдещия век”.[6]Макар все още облечен в плът, вярващият вече вдишва въздуха на Царството небесно. Неговият временен живот се осенява от вечността и той познава истинския Бог и Му се покланя ,,с Дух и истина”.[7]

Предобраз на великото тайнство на Петдесетница виждаме в живота на пророк Илия. Той с ревност търсел Лицето на Господа Вседържителя на планината Хорив, където се извършват страшни и изключителни събития. Първо задухал „силен вятър”, който събарял планини и разрушавал скали. После станал голям ,,земетръс”, а след това последвал ,,огън”. Бог обаче не бил в никое от тези явления; накрая последвал ,,тих полъх”, в който бил Господ.[8]

В деня на Петдесетница се изпълнява пророчеството, с което Бог обещава да излее Своя Дух върху всички човеци: „ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви…”.[9]На този ден, докато апостолите се молели, „внезапно настанал шум от небето, като че дошъл силен вятър,… и им се  явили езици, като че огнени, които се разделяли, и се спрели по един на всекиго от тях”.[10]  Огнените езици изпълнили Христовите ученици със Светия Дух  и те започнали да говорят на ,,чужди езици” за великите Божии дела. Те осветили умовете на апостолите със светлината на богопознанието и възпламенили сърцата им със силата на Христовата любов. Така от празника Петдесетница и от неговия предобраз в живота на пророк Илия виждаме, че Духът на Пришествието на Господа идва след ,,силен вятър” и пророческо ,,сътресение” („земетръс”).

По същия този начин Светият Дух влиза в живота и на вярващите, за да ги възроди. Той предизвиква сътресение и силен вихър в съзнанието им, които им дават да познаят суетата на всички неща в този свят. Правилната вяра обаче не води до отчаяние. Тя носи в себе си увереността в Божия дар и има за свое вдъхновение смирения дух: „Пред Тебе едничкия съгрешаваме, но и на Тебе едничкия служим. Не знаем да се кланяме на чужд бог, нито да простираме ръцете си към друг бог, Владико”.

Един от първите дарове, които донася Светият Дух на възродената душа, е сърдечната молитва.

Можем да просим от Господа дара на Светия Дух например така:

,,Благи Господи, ела сега и вместо годините, през които смъртоносната болест на греха ни е правела негодни, суетата на този свят ни е умъртвявала, а скръбта на лукавите ни деяния е погубвала ума ни, изпълни даром сърцата ни с нетленното утешение на Твоя Дух, за да познаем и ние страшните прояви на Твоята любов; да познаем от какъв Дух сме и какво ще бъде наследието на нашия велик Бог, в което ще участваме заедно с всички светии, възлюбили Твоето Явяване. Амин”

„Господи мой, Иисусе Христе, Ти си благ Утешител и вдъхваш животворно утешение. И мене, жалкия и грешния, не ме оставяй пуст и мъртъв”.

„Господи, както в началото си дал жива душа на пръстта, о Създателю, така и сега с благодатта на Твоя Дух оживотвори и моя парализиран от униние живот”.

„Господи, изпрати благия дъх на Твоя Свети Дух върху нашите сухи и студени кости, за да оживеем и да познаем, че Ти си Господ и Бог и Спасител на душите ни”.

Превод от гръцки: Мила Игнатова

Бележки:

[1]Деян. 1:14.

[2]Иоан 16:13 и виж Ефес. 3:19

[3]Евреи 5:7: „Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си”.

[4]Иоан 17:11

[5]Вж. Иоан 3:7

[6]Вж. Евреи 6:4-5

[7]Иоан 4:24

[8]3 Царств. 19:11-12: „ И каза му Бог: излез и застани на па планината пред лицето Господне; и ето Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ, след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ)”.

[9]Вж. Иоил.2:28.

[10]Вж Деян. 2:2-4