4 неделя след Петдесетница

Днешното евангелско четиво от Мат. 8:5-13 трябва да се допълни с по-подробния в някои отношения разказ на Лука 7:1-10. Когато Спасителят слиза от планината на блаженствата в Капернаум, Той е посрещнат от група старейшини на местната синагога, която му предава молбата на един римски офицер стотник. Неговият любим слуга е смъртно болен.

На пръв поглед може да се стори странно, че водачите на града се ангажират с проблемите на един езичник. Този случай датира от ранния период на Христовото служение, когато Той все още не се сблъсква с омразата на тълпата, насъскана от книжниците и фарисеите. Старейшините обясняват на Иисус, че чужденецът не само не се подиграва с техните вярвания като мнозина други римляни, а влага скромните си спестявания, за да им построи разкошна синагога. За да направи такъв голям жест, няма съмнение, че по време на своята служба в Св. Земя той се заинтересува от вярата на поробените от Рим евреи, прочита Библията и възприема Яхве като свой Бог.

Стотникът е човек с отчивзива и добра душа, за което свидетелства и неговата грижа за слугата. В древност такива слуги са роби, на които техните собственици гледат като на одушевени животни и подвижна собственост. Римският държавник и моралист Катон препоръчва всяка пролет на земевладелците да преглеждат инструментите и робите си и ако не стават за работа, да ги ликвидират. Убийството или изнасилването на робите през онази епоха не е подсъдно, защото те са извън закона.

Христос веднага се отзовава на молбата на старейшините и обещава да отиде и да изцели слугата. Но по пътя Си Той среща други хора, изпратени от човеколюбивия и смирен стотник. Чрез тях римлянинът му предава, че не е достоен Господ да влезе в дома му и той не е достоен да Го посрещне, но само ако каже една дума, робът му ще оздравее. Христос е изумен от тази силна вяра, каквато признава, че не е срещнал в Израиля. Такава вяра е единствено Божи дар.

Омразата между юдеите и езичниците тогава е взаимна. Юдеите се смятат за избрани сред всички народи, за синове на Завета, за клони от здравата маслина, отгледана от Яхве. Езичниците за тях са диви маслини, които не способни да принесат плодове. Но от случилото се Христос извлича поука, които твърде неприятно шокира слушащите Го юдеи. Той им казва, че синовете на Божието царство ще бъдат изхвърлени навън, а мнозина от Изток и Запад, т.е. езичници, ще насядат на трапеза с Авраам, Исаак и Яков в царството небесно.

Тези думи на Спасителя рязко противоречат на самовлюбените мечти на древните юдеи. В едно от равинските поучения се казва: „В бъдещия свят ще поставя за вас, юдеите, голяма трапеза, която ще видят езичниците и ще се посрамят”. Галилейският Учител проповядва точно обратното – отхвърляне на юдеите и призоваване на езичниците. По този начин Христос категорично и открито отхвърля тесногръдия шовинизъм на равините и провъзгласява, че царството на Месията няма да бъде привилегия на едно племе, а ще обхване всички народи, цялото човечество.

След безумията и трагедиите на кървавия ХХ век ние се убеждаваме, че всички национализми, независимо от тяхната мотивировка, са възможни само на почвата на отричането от Христос. Те неизбежно Го заменят с някакъв обожествяван човек и стигат до изтребление на милиони хора. Забравят проникновените думи на великия апостол: „Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28).

„Иди си – казва Христос на стотника, който накрая лично Го посреща, – и както си повярвал, нека ти бъде”. Неговият болен слуга оздравява веднага. Така завършва едно от многото чудеса на Господа, Който е силен и днес да ни чуе, излекува и спаси. Затова Псалмопевецът възкликва: „Той… изцелява всички твои недъзи, избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости” (Пс. 102:3-4). Слава на Бога вовеки!