За Неделя на митаря и фарисея

Днешната неделя е първата от подготвителните недели преди началото на Великия пост. В Синаксара на този ден светите отци са записали: "Фарисейски кто живет, Церкви далече бивает".

С този и подобни текстове Църквата ни насочва как да разбираме поста. Дава ни примери, към които като се придържаме, нашият пост би бил по-пълноценен и би принесъл повече полза. В този дух е и днешното евангелско четиво, което разказва следната случка:

Двама души влезли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият – митар. Фарисеят, като застанал молейки се, рекъл: "Боже, благодаря ти, че не съм като други човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци или като тоя митар, постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко що придобивам". Митарят пък се молел така:"Боже, бъди милостив към мене грешника" Привършвайки разказа си, Спасителят обобщава: "Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си ще бъде унизен, а всеки който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:10-14).

Чрез горната притча Спасителят ни посочва два ярки примера, а именно: който проявява смирение, подобно на митаря получава от Бога оправдание и милост, а който възнася себе си в гордост и самодоволство, не получава такова. Макар че за посочения фарисей се казва само, че бил по-малко оправдан, на много места в Евангелието сме свидетели на твърде негативното отношение на Спасителя към фарисеите.

Но кои са фарисеите?

За тях Йосиф Флавий пише:"Фарисеите минават за познавачи на закона… Те поставят всичко в зависимост от Бога и съдбата. Фарисеите са силно привързани един към друг и, действайки с обединени сили, се стремят към общото благо". И още: "фарисеите водят строг живот и се отказват от всякакви удоволствия". Йосиф Флавий е също фарисей и затова се предполага, че идеализира тяхното общество. В Евангелието кратко, но обективно е казано за тях, че те вярват във Възкресението на мъртвите, във възмездието след смъртта, в ангелите и в авторитета на старците (Мат. 15:1, Деян. 23:8). Следователно фарисеите са се ползвали със славата на защитници на закона, за което свидетелства и Спасителят, като казва: "Всичко що ви казват да пазите – пазете и вършете" (Мат. 23:3).

Възниква въпросът: как се е случило така, че пазителите на закона получават упрек от Създаделя на същия този закон? Защо се е наложило Спасителят да отправя толкова гневни думи към фарисеите? Разбира се, не против Божия закон била Неговата критика, а към ония, които имали външно и лицемерно отношение към този закон. Отговор на въпроса дава руския църковен историк Поснов, който казва: "Оградата се оказа толкова висока, че закри закона". Действително разпоредбите, които Моисей получил от Бога и предал на евреите били допълнени и оградени с множество формални подробности, които изкривили и обезсмислили неговото съдържание. Така "тълкователите" и "изпълнителите" на закона, ограждайки го с формални правила, изолирали народа от същността му и се превърнали във "водачи слепи и лицемерци".

Разказвайки тази притча, Спасителят едва ли е имал предвид само фарисеите, живели в Негово време. Всички знаем, че те са се изгубили през вековете и в днешно време такава общност не съществува. По скоро чрез описаната случка, Той е пожелал да поддържа в трезвост съвестта на своите последователи, като ги предпази от нежелано и вредно самоуспокоение.

За жалост в днешно време проповедите, които слушаме във връзка с темата за митаря и фарисея посочват проблема "фарисейщина" като нещо външно, което е съществувало някога и някъде, но не тук при нас и сега. Най-често подобни проповеди звучат така: "фарисеят вика: дръжте фарисея".

Ние знаем от Евангелието, че Спасителят, виждайки недостойнствата на Своето съвремие, не се поколебал да ги назове и бичува открито. Ако сме Негови последователи, би следвало да постъпваме като Него и вярно да подръжаваме на примера Му, т.е да изследваме нашия църковен живот и ако откриваме в него недостатъци, да ги посочваме и да работим за тяхното изправяне. Така ли се случва обаче е в действителност?

Живеем във време на нови технологии, които до голяма степен увличат и хората от Църквата. Постепенно "светът" се е разположил между християните, вместо да ги "намрази", в резултат на което става все по- трудно отсяването на истината от лъжата. В епохата на секуларизацията заедно с моралните критерии се загубва и усета към Истината. На преден план стоят ежедневието и суетата, а текстовете на светите отци се считат за наивни, отегчителни и крайни. Да, те са "наивни", защото са писани от хора с детска чистота, които не познават лукавството на света. Отегчителни са, защото в тях няма холивудска динамика и напрежение, а кротост и смирение. Крайни са, защото светът е отишъл в онази крайност на своето падение, от която връщане назад няма.

Но Църквата все пак живее. Историята ни показва примери как светите отци са въцърковявали света, поставяли са технологиите в услуга на Църквата. Веднъж на Атон в разговор с един монах той каза, че компютърът е дяволска работа. На тази реплика част от нашата поклоническа група погледнаха с ирония и присмех. Да, но не е ли действие на Сатаната това, че на нашите деца чрез компютъра и телевизията се осигурява лесен достъп до различна, неподбрана, много често вредна информация, която обременява техния неперочен ум? В същото време не би било дяволска работа, ако всеки православен храм разполага с подобна техника и с нейна помощ издава и разпространява църковна литература. Но кой е критерият? Разбира се, че Църквата, която е тъждествена с Литургията. Но когато Литургията не се разбира правилно и не е критерий в живота на Църквата, на власт идва фарисейщината със своите правила, ритуали и формалности, в които Истината се изражда в полуистина или неистина и лъжа.

Не е ли фарисейско да връщат от причастие християни, които всеки ден пребивавт в храма? Да, фарисейско е, защото означава че освен правилата няма нищо друго, т.е. отсъства любовта, отсъства Христос. За подобно отношение Спасителят е казал: "Горко вам […] лицемери, задeто затваряте царството небесно пред човеците, защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат" (Мат 23:13), а един наш съвременник монах нарече такова отношение "Богоубийство".

Не е ли фарисейство, при положение, че Христос е удостоил всеки един от нас, помежду си да се определяме като достойни и недостойни, клирици и миряни? Къде останаха думите на св. апостол Петър за "царственото свещенство"?

Фарисейско е да се казват молитвени прошения на език неразбран. Св. ап. Павел казва: "Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден" и още: "Как ще каже на твоето благодарение "Амин" оня, който… не разбира какво казваш?" (1 Кор.14:16).

Тук не стои въпросът кой език е свят и кой не. Свят е онзи език, на който се служи с разбиране и в името на Христос, а не формално. Такъв език би имал честта да бъде осветен.

Фарисейско е да се кръщават хора без подготовка, които дори не са чували Символа на вярата. (За кърпата и сапуна, които задължително се изискват, не искам да говоря). Лицемерно и лъжовно е да се предлага на хората като светиня антидор, наречен с името "анафора".

Лицемерно е да се ходи на църква само на празници или при "нужда", както и да сме християни само в храма. Иеромонах Серафим (Роуз) казва, че християнинът трябва да си личи в обществото – разбира се, без да демонстрира. И още много примери на лицемерно отношение в Църквата могат да се посочат, но нека спра дотук.

Когато споделям тези мисли, си давам сметка, че всички сме в Църквата, за да се спасяваме, а не да я спасяваме. Трезви и поучителни са думите на св. Игнатий Брянчанинов: "Не се изкушавай с немощната се ръка да спираш всеобщото отстъпление". Светът е обречен, по-точно сам се е обрекъл да загине. Човекът обаче може да се спаси. Но трябва да помним, че в този свят най-ценното е Сам Христос.

Дякон Андрей Кураев казва: Бог ще победи… и дано даде Бог при тази Негова победа да сме до Него" (За нашето поражение, стр. 56).

В края на тази проповед искам да включа цитат от книгата "Синът Човечески" на прот. Александър Мен, който казва:

"Четейки днес страшните Иисусови слова, насочени срещу книжниците и фарисеите, много християни приспиват съвестта си, че те се отнасят към върхушката в юдейското общество от 1-ви век. Но тогава тези думи биха имали само исторически, преходен смисъл. А всяка дума е приложима към недостойните представители на всяка религия или Църква, към тяхното самодоволство, лицемерие, консерватизъм, обредност. Законниците и клерикалите от всички цветове лесно се превръщат в преследвачи. Да си спомним за участта на св. Ататасий Велики и св. Йоан Златоуст, които изминаха кръстния път по волята на "лъжебратята". Извращаването на вярата, гордостта, духът на култовия формализъм, сметките да се "умилостиви" Бог с изпълнение на външни устави са живи, както и всички други човешки грехове".

Вече няма фарисеи, но фарисейството съвсем не е умряло.

Ще завърша с думите: "Дерзай малко стадо", защото "всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:10-14).

С благодарност към презвитер Стефан Стефанов от Русе.
Св. Харалампий, 2011 г.