Източник: Нов Живот

Интервю с Йосиф Герджиков, ръководител на вокалния ансамбъл “Юлангело” за връзката между православните песнопения, древността, посланията на християнската музика и младите хора

Йосиф Герджиков е роден през 1961 г. в София. Родът му е от Стара Загора. Няма общо с този на прочутия оперен певец и режисьор проф. Павел Герджиков. Йосиф Герджиков е завършил хорово и оркестрово дирижиране, преподавал е в Музикалната академия “Панчо Владигеров”. Има научен труд за бароковата епоха в музиката. Когато през 1998 г. от “Юлангело” ме потърсиха, бях в чужбина, но се съгласих да работим заедно. Изградихме интересен репертоар, сподели в Кърджали диригентът на софийската формация за източноправославни и народни песни. Изявявали са се в Чехия, Италия, Унгария, Франция, Брюксел. Били са на фестивалите “Пражка пролет” и “Сараевска зима” и на сцените в по-големите градове на България.

– Г-н Герджиков, кое ви сроди с източноправославните песнопения?

– “Юлангело”. Момчетата, които създадоха акапелното трио – Юлиан Периклиев, Андрей Захариев и Георги Къркеланов са обикнали песнопенията благодарение на своята ръководителка Людмила Добринова, учителката им в Софийскатата класическа гимназия. Тя ги е пристрастила към тези красиви мелодии, а те вдъхнаха любовта си и на мен. Преди имах само научен интерес към източноправославните песнопения, но тяхната сърцатост в пеенето омагьосва. По-късно към формацията се присъединиха Пламен Бейков, Димитрий Гамбурцев и Пламен Папазиков. Всички те не просто пеят, а преживяват, което явно успява да завладее публиката.

– Това се случи и в Кърджали. Бихте ли разказали повече за спецификата на песнопенията?

-Те са създадени на религиозна основа и се изпълняват главно в църква. Слушането им е нещо като медитация. Звуците така са композирани, че въздействат, поглъщат човека. Тези, които представят този вид култура, са великият свети Йоан Кукузел и преподобни Роман Сладкопевец. Техни творби звучат в началото на всеки наш концерт. Пяхме ги и във възстановения средновековен храм “Свети Йоан Предтеча” в Кърджали, където усещането и за нас беше по-особено. Попаднахме в среда, закодирала паметта на поколения християни. Разбрахме колко е важно да чуваш гласа си под този свод, да се почувстваш част от духовен градеж. Затова изпълнихме и своята т.нар. златна концертна програма от най-интересните църковни песнопения.
В Източните Родопи и по-специално около вашия град има места, които са свързани с древната история на страната и народа. В тях е враснала много мъка, възход и надежди.
Копнеем да се изкачим и да подишаме въздуха на скалния град на траките Перперикон.

– Младите възприемат ли песнопенията?

– По-скоро ги чувстват. Нямам обяснение защо е така, но идват на концертите. Дори се учудвам на вниманието, с което слушат. И след толкова години на сцената продължавам да мисля, че това е много специализирана музикална култура за слушатели с определена нагласа. Оказа се, че много хора я харесват и възприемат. Може би е така, защото излъчва боговдъхновеност, която трудно се поддава на анализи и внушава най-чистата в религиозен смисъл вяра, а защо не и духовна сила. Тези мелодии звучат като дишане, а в глобалния смисъл дишането е живот.

– Формацията е направила едно малко чудо като е смесила стари църковни песнопения с мотиви от известни народни песни от различни краища на страната. Това експеримент ли е?

– Така пожелаха момчетата и слава Богу, че имат такива интересни виждания за връзките между източноправославните песнопения и автентичния фолклор. Стремят се чрез интерпретацията си да изградят моста между музикалната история и съвременната чувствителност. Намират общи мотиви и избират народна песен, която е сходна, или обратното – много контрастна на църковния материал. Така при един добър аранжимент се получава странна и силно въздействаща творба.

– Музикантите също свирят на народни инструменти?

– Голям късмет е, че работим с кавалджията Костадин Генчев и майстора на тъпана Стоян Павлов, които са блестящи им-
провизатори. С тях е много лесно, остава само да запеем и те веднага ни дават потока на ритъма и красотата на мелодичното отсвирване с кавала и тъпана. Потапят ни в своето море от звуци по най-естествен начин.

– България има около 56 фолклорни области. Чие народно богатство най-приляга на църковната песен?

– Не съм правил такова изследване. От опит мога да кажа, че известните народни песни като “Грозданка”, “От как се е , мила моя, майно ле”, известна още като песента на цар Шишман, ” Дали знаеш”, “Пуста младост” безпроблемно се сляха с литургийното източноправославно пеене. Оказа се, че автентичният македонски фолклор има добра свързаност и контраст. Не изключвам останалите области. Щом песента ни хареса, аранжираме я с църковната музика. Сега подготвяме нови записи под заглавието “Тропарион”. Групираме хвалебствени песнопения, известни като тропари.

дд