Другият образ на Васил Друмев

Източник: в. Дума

Имаме достатъчна представа за писателя Васил Друмев и неговата литературна биография, за автора на "Нещастна фамилия" и "Иванко, убиецът на Асеня". Ако щете – дори за създателя на Българското книжовно дружество и издателя на "Периодическо списание". Интересна страница от биографията на този известен писател и родолюбец е фактът, че през 1862 г. той изоставя духовното поприще и заминава за Белград, където се включва в Първата българска легия заедно с Васил Левски и Георги Сава Раковски.

Досега в българската историография и литература като че ли сравнително по-бегло е осветлявана личността на този изключителен възрожденец откъм нейната "духовна страна". Както е известно след участието си в Легията Васил Друмев заминава за Киев, където завършва духовна семинария. През 1873 г. той е ръкоположен като йеродякон Климент в Силистра, а през 1874 г. за заместник на русенския митрополит в Тулча. От 1884 до смъртта си през 1901 г. е митрополит на Търново. Два пъти: през 1879 – 1880 г. и в 1886 г. е министър председател. Верен на своя възрожденски идеал и на непримиримостта си срещу тиранията в нейните всякакви разновидности, независимо от своя свещенически сан той се обявява срещу режима на Стамболов и против персоната на Фердинанд. В резултат на това е осъден на 3 години затвор и заточен в Гложенския манастир.

В книгата "Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев)" са събрани документи и материали, свързани именно с този интересен и бурен период от живота на Васил Друмев. Съставител и редактор на сборника е проф. Мария Смолянинова от Русия. Автор на бележките и коментарите към книгата е ст.н.с.д-р Камен Михайлов. Издателството – "КаринаМ".