Катакомбите – убежище за бездомници

Той слезе в катакомбите, за да направи свое журналистическо разследване за живота на тези хора : „Това са мъртви души – обяснява Владимир. – Хора, които нямат документ за самоличност, които са отхвърлени от обществото. Препитават се с просия, ровене по кофите, кражби. Съдбите им са покъртителни. Много вълнуващи и страшни, трагични… Има няколко пътя как се стига до катакомбите. Единият е деца, които са второ поколение клошари. За съжаление в България вече го има този феномен. Те са напуснали сиропиталищата на 18 години и няма къде да живеят. Идват най-често в София. Започват някаква работа, обикновено в строителството. Шефът ги държи 2-3 месеца, дава им аванс, след което не им плаща заплатата. Това за съжаление се случва и в други сфери на заетостта, където тези хора остават излъгани. Следва отдръпване от обществото, хората се пропиват, започват да взимат наркотици, влизат в средите на лесните пари.

Друг канал за попадане в подземния свят са измамите с апартаменти. Изключително голям брой от бездомниците са жертва на жилищна измама. Често бездомниците са жертви и на страстта си към хазарта, загубили и пропилели всичко. Нещото, което обаче е характерно за всички клошари, това е свръхразвитото чувство за достойнство. Някои от тях имат роднини, деца, които биха искали да им подадат ръка, но просто не знаят къде са, как да ги намерят. Единици са хората ексцентрици, които имат апартаменти и от време на време живеят под земята, ей-така, за да изпитат какво е.”

Стават ли тези хора често жертви на престъпления? „Много често – казва Владимир Йончев. – Те умират обаче най-вече поради естеството на живота, който водят. В катакомбите, където се греят през зимата, е влажно и температурата е 36 градуса, което е непоносимо. По техните разкази средната продължителност на живот в тръбите е около четири години. Млади хора на по 20-30 години разказваха как са изнасяли трупове от тръбите. Хората в катакомбите умират и от глад, от алкохолни злоупотреби и свръхдоза наркотици, от липса на хигиена и всякакъв род здравни грижи. Там инфекциите са множество, защото спътници на тези хора са плъховете и мишките, насекомите, които също обитават катакомбите в студа. Там наистина е ужасно.”

Обществото ни като цяло продължава да игнорира проблема с бездомниците. Забелязваме ги, когато пуснем стотинки в шепата на някой просяк. :„Една от големите грешки в отношението към клошарите, е нашата сбъркана благотворителност – казва Владимир. – Последното нещо, което им трябва на тези хора, са пари. През тях минават доста пари – от просия, от миене на стъкла на коли, от джебчийство, от предаване на вторични суровини, пари се изкарват. Проблемът е, че тези пари трябва да бъдат буквално профукани за ден, тъй като те нямат никаква перспектива в живота. Няма за какво да ги спестиш и къде да ги сложиш, защото клошарят от съседната дупка ще ти ги открадне.

На тях много често им е достатъчно някой да им плати наема за месец-два, да има къде да се изкъпят и да си държат един чифт чисти дрехи. Част от тях започват работа, искат да успеят в живота, имат своите мечти. Например, запознах се с един много симпатичен човек на около 35 години. Преди седем години имал семейство, живеел в провинцията. Излежал обаче присъда за съучастничество в убийство. Вината и срамът му затворили вратите към предишния живот. След излизането си от затвора, попаднал в катакомбите. Платих му наем за квартира за два месеца на едно таванче. Намерихме му работа. Той е бил строител и имаше умения. В момента изкарва 1200 лева /600 евро/ месечно – един приличен за България доход. Ожени се, има семейство, квартира. Излезе от катакомбите и се отдели от тези среди. Беше му необходима една малка подкрепа за нов живот.”

Проучването на Владимир Йончев за живота на хората в катакомбите породи една много добра идея – създаването на кризисни центрове в столицата и страната, където тези хора да могат да получат подслон и подкрепа, да им се издадат документи за самоличност и онези от тях, които наистина го искат, да получат шанса си да заживеят на „горната” земя.