Не правете като тях…

"Не правете като тях, да не станете за смях" – за книжката на Асен Босев подсеща една съвсем не детска история. Днес на първа страница на вестник Новинар, със заглавие "Поп не опява, ако не купиш ковчег от него" е публикуван разказ за един свещеник, който ето какво написал на вратата на храма, където служи: "В църквата се продават ковчези и всички консумативи. Когато ви стане нужда, купувайте от църквата. Които вземат от други места, камбана няма да се бие…"

Човек се чуди цинизъм ли е това или обикновена глупост, докато се опитва да вникне в написаната с много правописни грешки мисъл… Ще кажат някои (и казват във форума на вестника), че това е заядлива клюка срещу църквата; и че  човекът се опитва да осигури пари.

И така е, и не. Че материалът не е кой знае колко добронамерен – не е. Но изглежда обективен. Поне табелката на вратата е снимана достатъчно ясно…   И поставя достатъчно ясно един въпрос:  редно ли е да се прави така ?

Действително, църквата разчита на щедростта на християните за своята издръжка – и така е било от апостолско време, когато хората са жертвали доброволно пари и имоти и дяконите са ги разпределяли в полза ва целия църковен народ, но вярно е и, че тази жертва трябва да е доброволна. И никога не може се превърне в част от сделка, в която едната страна – миряните – просто заплаща за църковните "услуги", а другата страна – църковните служители – "обслужват" срещу касова бележка (образно казано, защото макар да има ценоразписи, касови бележки няма).

Въпросът, къде отиват хората, които нямат пари за "консумативи", които са ги купили от друго място или които просто са се смели на изпъстрения с правописни грешки надпис (както се разказва, че се отнасяли учениците от селото), остава извън полето на обявата.

Вероятно, ако волята на свещеника да осигури приход на храма минаваше през усилието за образоване на хората от енорията и селото и за собствено образоване, резултатът щеше да е по-добър. Във всички случаи, такова поведение щеше да подобава повече на една църковна общност и нейния пастир. Защото в подхода към материалните нужди на Църквата, както и във всяко друго нещо, важна е мярата. А мярата в Църквата е любовта.