Бачковската света обител е манастир на десетилетието

На 19.03.2021 г., Петък от Първата седмица на Великия пост, денят в който светата Църква е отредила да възпяваме Пречистата Богородица с пение – Акатист, радостта на братството на Бачковския манастир се удвои.

На тържествена церемония, проведена в първопрестолния, столичен град София, светата обител, стаена между Родопските върхове получи високото отличие „Манастир на десетилетието”, награда връчвана в рамките на най-голямата кампания за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство у нас „Чудесата на България“.

Наградата бе връчена от българският еврокомисар Мария Габриел и бе приета от Преосвещения игумен на Бачковския манастир Величкия епископ Сионий, който в своето благодарствено слово каза: „Голяма е радостта ни от това високо отличие, което е плод на множеството трудове, както на манастирското братство, така и на много изрядни християни, спомоществуватели на Бачковския манастир”.

В тържественото събитие участваха още вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на комисията по култура в 44-ото НС Вежди Рашидов, посланикът на Мароко у нас Н.Пр. Закия Ел Мидауи и други официални лица, които изразиха своята радост и сърдечно възхищение от постигнатото в благоустрояването на светата Бачковска обител и най-вече създадените удобства за посрещане и духовно обгрижване на множеството поклонници, стичащи се в светата обител от всички краища на страната и света.

Игуменът и братството на Бачковската ставропигиална света обител „Успение Богородично” изказват сърдечна благодарност на г-жа Славка Бозукова, гл. редактор на в. „Стандарт”, както и на всички гласували в анкетата и оценили Бачковската света обител като манастир на десетилетието. Това гласувано отличие и високо доверие е още по-голям стимул за всички нас да се трудим все така усърдно и за напред, развивайки древния манастир с поглед в бъдещето и с грижа към всяка човешка душа.

Бачковският манастир е разположен на десния бряг на река Чепеларе, и е вторият по големина в България след Рилския манастир.  Основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език. Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), ученик на Йоан Итал. От това време са съхранени две важни постройки – костницата и църквата „Св. Архангели“.

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах“. Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник.

С грамота от 15 февруари 1628 г. патриарх Кирил I Лукарис потвърждава ставропигиалните права на Бачковския манастир, признати от неговите предшественици Дионисий, Йоасаф, Митрофан, Йеремия и Неофит.

На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия. Да създадат българско братство там са пратени риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.

Източник: Официален сайт на БПЦ-БП; orthochristian.com