Боянската църква отвори отново врати

„Консервационните и реставрационни работи в Боянската църква продължиха повече от 4 десетилетия. Църквата е обявена за паметник на културата през петдесетте години, а дейностите по консервация и реставрация започват през шейсетте години”, обясни директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Реставрационните работи обхванаха не само стенописите в т.нар. Калоянова църква, но и в частта на църквата, построена през ХІ век. След това бяха реставрирани и стенописите в параклиса на втория етаж, както и предната фасада на храма. Изгнилите дъски на пода бяха подменени с керамични, наподобяващи по форма и цвят старите плочи, с които църквата е била застлана по времето на севастократор Калоян. С годините те са били унищожени, но остатъци от тях все още са запазени по ъглите на храма, разказа Божидар Димитров.
При реставрирането на фасадата беше направено и едно щастливо откритие от реставраторите Григорий Григоров и Валентин Цветков. Това е автографът на зографа на Боянската църква Василий. По-късно в Боянския поменник беше открито и селото, откъдето е родом Василий – село Субоноша, Серска област. Комисията в състав проф. Казимир Попконстантинов и Здравко Ждраков не само потвърди името на художника, но откри и името на неговия калфа. То е изписано върху изображението на Свети Димитър в Храма и калфата също се е наричал Димитър.
„Съгласно традицията той е изписал името си върху меча на Свети Димитър, за да може, ако бъде поставен въпросът защо се е подписал, обяснението да бъде – това е надпис върху изображението на свети Димитър”, обясни Божидар Димитров. Вчера бяха монтирани и стойките на художественото осветление на църквата, които са пристигнали от Италия, съобщи още директорът на НИМ. Електрическата инсталация вече е изцяло подменена и поставянето на осветлението е последният етап от работата по Боянската църква.